Героите?! (Един уикенд с Авва Велико в Къщата на фантазиите)

Преди години се зачетох в текст на един мой приятел по повод на ръководените от свещеници мирянски протести, текстът му беше в нашия енорийски сайт и се наричаше "Героите". Искрено бе написан, виждаше се, но още от първите три реда те хвърляше в такава "форс-мажорна патетика", тъй че оставяше направо усещане за патология. Ама така си пише човекът пък бе! Както казвал Булат Окуджава - "Всеки пише, както диша". Моят приятел цял живот е бил военен, при това полеви, та пишеше както стреля.

Но из владишката кореспонденция на дядо Кирил, която наскоро ми беше преразказана от друг нейн читател, четем стари-стари писма на някои от "героите": 

"Ваше Високопреосвещенство, преди няколко дни в Катедралата аз бях застанал до лявата колона, а моят събрат-свещеник (...) до дясната колона, когато Ваше Високопреосвещенство влезе в храма, видях как той ви погледна скришом "не по архиерейски", след което каза по ваш адрес нещо не особено почтително". 

"Герой"!

Друг свещеник пък описва проблем със събратята си, с които е служил треба в някакъв селски храм явно: 

"Дадоха ни миряните три кокошки, три шишета олио и три шишета вино, както и три пешкира. С двамата ми събратя си разделихме по равно олиото и виното, пешкирите останаха за мене, но от кокошките нищо не ми дадоха. Питам все аз ли ще опирам пешкира?!"... 

Поредният "герой"!

Още по-интересни са писмата на "героините" - на попадиите, жени на "героите" попове, които настояват да им викаме "презвитерата" вместо "попадията", като че да има "женски презвитер": 

"Владико, погледнеш ли ме с твоите теменуженосини очи, примирам от страст!" 

Не се смейте, не се смейте, съвсем истински са писмата, а последната пишуща като нищо може и вашата попадийка да е била! И дядото не се е смял, споделил само с притеснение: "Добре де, утре точно с мъжа й ще служим заедно, как ще го гледам тоя човек в очите?! Ще умра от срам!"

* * *

Научих през трето лице, че племеница на дядо Кирил прочела нелицеприятните ми разкази за фондацията на родата му в "негова памет" ТУК и ме заплашвала. И преди три дни реших да ида до Аспарухово в храма. Нали знаете - едни поне веднъж в живота си посещават Йерусалим или барем Атон, а аз пък реших, че ако нещо за последно трябва да сторя, трябва да е да ида да погледам аспаруховци, да се порадвам, макар и почтително и от дистанция, на красивите им жени.

Двама-трима миряни крещят из двора по мене, чак "очи дерат" за Новата Владика. Едното пишлеме ми вика:

- Ти злепоставяш Църквата, за тези неща трябва да се мълчи!

Питам го плахо, ако замълча, ще спрат ли "тия неща да се случват" или поне ще станат ли "невидими". Не хваща обаче "дикиш" вметката, неколцина дават ухо и разбиращо кимат, докато той вика. Обаче прави грешката да ме нарече мене педераст. Млад мъж тогава не издържа и му напомня:

- Абе ти на Светльо само официалните жени не си в състояние да преброиш бе!

Хлапето е още твърде младо и безхитростно, а и е с добро сърце, пък и няма край себе си "мъдри" съветници по манипулация, като сливенските попове край семинариста Сашко от Карнобат. Отпуска се, па взема та разказва как веднъж семинаристът (...) си седял в банята на семинарията и го сварил там съученикът му (...), който му го "отперил отзад". На първия такива неща започнали да му се случват още от първата година там. Вторият сетне обяснявал в час по апологетика, ако не се лъжа: "Гъзът му на (...) го разтворих, както Мойсей разтворил Червеното море!"

Това беше и краят на колебливото внимание на групичката към опитите да защитава "владишки принципал" и църковен авторитет пред хората на прохождащия ни млад "апологет". Но политиката "мълчи и се прави, че нищо такова не се случва" в БПЦ остава и като го гледам и слушам него, май че ще пребъде.

* * *

Появи се Авва Велико и заедно пренесохме две пейки от буса, с който чичо Гошо Настоятелят ги докара. Рече да ни почерпи Георги Пенчев, качи ни с буса в посока Бункера до едно заведение пред къщата му. На връщане с Велико минахме покрай домa на семейство Казакови. На терасата пиеше лично Станчо Казаков по прякор Казака с още трима съмнителни типове - рибари. Самопоканихме се. Казакът облече съвсем истинско японско кимоно и започна да ни показва как върти самурайския си меч, а после и казашката си сабя. Авва Велико през цялото време на масата срещу него подскачаше, въртеше се и залягаше, за да избегне отрязването на собствената си глава, но цяло чудо е, че нито за миг не спря да яде.

Накрая се прибра от работа Госпожа Казакова и изгони всички нас, освен мъжа си. Късно беше вече да се прибирам към центъра на Варна, та останах да спя у Авва, където в момента живее на квартира Малката Грешница А, ако я помните и ви уверявам, че няма защо да се тревожите за нея - добре е общо взето, нещастна както винаги "в любовта", ходи на работа и пие бира като истински пич.

Всичко това ви го разказвам, за да ви споделя каква максима и жизнен лайтмотив научих от Казака... Веднъж Станчо Казака, в компания на двама свещеници и един войник, се напил като Казак и съобщил на поповете - свои приятели:

- Аз тръгвам напред, а вий поповете сте след мене, знам че така не е редно, ама какво да правя друго, като ме вика Господ!?

След което станал, влязал в съседния двор и ударил с чук една стара немска противопехотна мина, която не гръмнала достатъчно силно обаче, затова сега тоя е жив и здрав.

Ето, това е истински герой! 

* * *

Веднъж пък Казакът бил на Атон и като казал при кой отец се изповядва във Варна, Зографските монаси взели да злословят по адрес на свещеника. Излязал Казакът тогаз насред двора, вдигнал ръце към Небесата и викнал колкото му глас държи:

- Вие разделяте Божиите деца!!!

Някакъв присъстващ там руски Владика решил да го нахока и смири, ама Казакът на чист руски изобличил и смирил него самия. Извикали го тогава в канцеларията и му съобщили, че на Атон вече не е добре дошъл. Не им останал и той длъжен:

- Какъв Атон бе, вие взимате по 25 евро за вход, това отдавна вече не е Атон, ами е търговско предприятие за религиозен туризъм!

Ето го Моят Герой!!