Гендов, взеха ти и хотела ли бе? А честито пак и пак!...

Манастир "Св. св. Константин и Елена"

"Божа работа!" (българска народна пословица)

В старата версия на блог "Маран-ата" имаше "честитка" за господата бивши епархийски съветници във Варненска и Великопреславска епархия - Господина Гендов и Господина Добрев по случай освобождаването им преди някоя година от епархийския съвет. Тази моя "честитка" впрочем изпревари почти с месец съобщението затова в Двери бг. Честитих им тогава, защото им се "полагаше", "падна им се", понеже основна грижа на Варненския епархийски съвет около смъртта на дядо Кирил беше не друго, ами кой ще бъде временноизпълняващ длъжността му до изборите. Болеше ги главно за хотела в курортния комплекс "Св. св. Константин и Елена", преди спирка "Траката", строящ се от тях съвместно с митрополията на църковен имот. Вложените вече доста пари и лично техни, а също така и църковни, не стигаха за завършването му. Не стигнаха и донадените след продажбата на прословутия "Линкълн", който Гендов беше отстъпил за ползване на митрополията.

Те се опитаха да прокарат решение през последните месеци от живота на дядо Кирил, с което да приберат по 30-40 000 лева от селските храмове поголовно, с цел завършване на начинанието, но това решение дядото в крайна сметка не одобри. И битката на епархийския съвет около изборите след смъртта на Кирил, воден от тях и приятеля им свещ. Дончо Александров, беше не за истината за смъртта на Кирил, а тънка сметка за това кой временноизпълняващ до изборите длъжността му митрополит ще поддаде на исканията им. Първата им работа при идването на Силистренски Амвросий на мястото на изгонения от тях Калиник Врачански, беше да поискат подписването от него на такава заповед, която обаче се оказа без тежест, защото Амвросий, като временно-управляващ, нямаше право да я издава.

По-късно поискаха от новия митрополит Йоан 400 000 лв. за целта. Явно смятаха "новата власт" длъжна на тях, защото заедно с роднините на Кирил умело бяха мълчали или говорили с половин уста и под сурдинка за убийството, огласявали бяха предимно слухове, но не такива, търсещи изявяването на истината, ами каквито ще им помогнат в междуособните разпри в обезглавения епархийски съвет... И всички осъзнаваха цената на мълчанието. Някои обаче, като тях, в последна сметка бяха жестоко прецакани. Йоан не само не им ги даде исканите пари, но ги и освободи като епархийски съветници.

По същият начин Йоан размести или разкара лобиращи покрай изборите катедрални попове за други кандидати, някои от които неуспелите кандидати после си прибраха в новите си епархии. С нетърпение чакаме и наобиколилите го сега довереници сред поповете рано или късно да "настъпят котарака", па да си получат и те истински заслуженото, а не "според тях дължимото".

Та Господина Юлиян Гендов първо остана с "разбити мечти", като му се наложи да довършва хотела със свои средства, но накрая остана и с пробита чест - в крайна сметка Йоан го изритал и от съсобственост на хотела, без да го възмеди с пукната пара. А най-забавното е, че след пълното "прицърковяване" на въпросния хотел, се оказало, че бил и на "загуба". В митрополията от този акт пари не са постъпили, но ни умилява някак-си радостта да си представяме физиономията в момента на Юлиян Гендов.

Ха, честито бе, варненски тарикати, сами си го доведохте, с хляб и сол на входа на епархията го посрещахте, със св. Йоан Кръстителя го сравнявахте в официални епархийски панагерици за него, помните ли, Бог да ви се смили за последното най-много?!

Блог "Маран-ата" поздравява Гендов с нишлийската песен "Оро се виje краj манастира"