Как съм спасил Данчо Кукуто да не го излапа Новата Владика

"Смок е засмукал живот Народен, смучат го наши и чужди гости" (Христо Ботйов)

продължава от "Еба си Керъм Керъма"

Днес, излизайки от "Кауфланд", видях Данчо Кукуто. От сърце му се зарадвах на Йордан, че Варненската Владика не го е изяла, както предположих наскоро, че е изяла Юлия Дебелата.

Пуснал Данчо една огромна брада, дълга коса, ще речеш от гората излиза, където е живял поне шест месеца... Данчо идваше в аспаруховския храм миналата година, хапваше от неделния курбан, просеше по някоя цигара и стотинки за кафе... По някое време изчезна, горе-долу когато изчезна и Юлия... Не се бях сетил за него оня ден, за да обвиня Владиката че го е изяла, само за Юлия се сетих, ама сега като го видях, рекох си: "Слава Богу! Не е изяден!"

- Къде се губиш бе, Йордане!? - викнах с все сила и го прегърнах - Защо не идваш вече в Аспарухово?!

- Лоши хора - отвърна ми - ме изгониха оттам.

- Какви лоши хора?

- Арменци! - отговори бързо и уверено.

Замислих се. Данчо наистина не е добре психически, има си даже "документ по въпроса", затова в разговори с него се налагат "уточняващи въпроси". Попитах:

- А сигурен ли си, че са арменци, ами не са... авренци от Ямболския квартал Аврен?

Йордан се замисли дълбоко... Наведе се сетне над ухото ми и пошушна:

- Благодаря ви, че ме спасихте!! Един човек там искаше да ме направи на... кайма!

Ясна стана веднага работата!! Владиката се е опитал да го изяде и него като Юлия, да го направи на кайма и да си го намаже на филии за закуска, но не е успял, Данчо е избягал. Само не разбрах аз лично какво участие имам в спасяването му. Предположих, че това се е случило, когато веднъж го видях на централната автобусна спирка в Аспарухово миналата година и му дадох, освен цигара и стотинки за кафе, но и един лев за автобусен билет. Гушнах го пак, дадох му две-три цигари и няколко лева и го изпратих по живо - по здраво, като му казах на изпроводяк да се пази.

* * *

Тия митроносни недоразумения просто се клонираха. Помогна в това "духовната семинария" -  извратена религиозна казарма, в която ги учат на сервилност, угодничество, безпринципност, в която съвсем целенасочено и планирано ги развращават всячески, за да са контролируеми чрез пороците си, поне според думите на един руски свещеник, който разказваше за семинариите от съветско време в СССР, а ние се съмняваме, че "стратегиите" на КГБ за контрол над Църквата се различават съществено от тези на ДС. Алокохолизъм, педерастия, обучение в кариеризъм... Такива оттам излизат повечето и ако са били добри "ученици", отворен е за тях пътят към манастирите и висшия клир.

След "обучението" в семинариите е "шлифовката" из разните манастирски братства, където се шири всякаква патология - можеш да станеш "гуру", "сестричка", пияница или каквото си избереш, стига да е гнусно. Най-талантливите в порока ги взимат на стаж из митрополии и в синод, оттам се избират епископи, митрополити, патриарси. Така укрепва и се развива Свещеният Бардак, който някои кощунствено настояват да наричат "крепило на българщината" и автокефална църква на българите.

* * *

Богословите ни барем да бяха "тавряс". А те повечето (най-активните и кресливите от тях) са едни остарели момчета, дето скоро са се научили "да четат и пишат", мнозина от села и паланки, побегнали от немотията и простотията, но им стигнали силите само до богословски факултет. Разходиха ги из близкото странство разни новообразували се покрай демократичните промени религиозни фондации, па видяха свят и се върнаха в ролята на всеобщи учители. 

Видели се в нова международна конюнктура, владиците ни си ги наемат тия нови софисти за ментори и наставници. Ако владиката иска да се усмихне на Фенер, вика някой от тях да го научи да казва звучно "евхаристийност", иска ли да смигне към Москва обаче, търси тия, дето ще го учат на ригоризъм и старокалендарчество. На Владиката нито "евхаристийността" му е евхаристийност, щото Господнята Трапеза е за него една обикновена софра, на която мило за драго дава ако може да яде и пие съвсем сам, нито ригоризмът му е ригоризъм, щото законничеството за него не важи, нито за приближените му - то е за "простолюдието" само, той по образа на фарисеите и книжниците от Иисусово време "говори, а не върши". Но това няма никакво значение за новите български софисти, които също като гръкоманите от времето на Добри Войников учат чорбаджиите и еснафа да казват "цивилизация" алафранга или пък, както сега е модерно, "Рус светая" на... сирийски, за което им се плаща с право да ядат край софрата.

Вертеп. Ама с претенции.