Христовият Принципал (Писмо до Приятел)

към М. Д., който онзи ден ми обясняваше, че съгрешавам срещу "владишкия принципал в Църквата"

Когато преди четири-пет години варненското "църковно изпълнение" се бунтуваше срещу избора на синода да изпрати във Варна за временноуправляващ епархията до изборите митр. Калиник, помня че във форума на Двери бг. спорих с някакъв начетен малоумник относно "принципала в Църквата". Той твърдеше, че "принципал" - абсолютен и безусловен (даже до безпардонност) е синодното събрание. Доколко въвеждането на понятия от политическото и социално устройство и философия е подходящо за църковната тематика и обясняване на проблематиката й е въпрос на друга "караница", но ако за миг приемем да употребяваме думичката "принципал" в Църквата, то веднага трябва да кажем, че в БПЦ "принципал" не е никой епископ или митрополит поотделно, нито пък патриархът или синодът като цяло. В надисторичен, мистичен и мистагогичен план Принципал е Сам Иисус Христос и Учението Му, изложено в Свещеното Писание и Свещеното Предание - и Старозаветно, и в по-голяма степен и сила - Новозаветно, а в конкретно исторически план принципал в Църквата ни е Съборът - църковно-народният, дето ще стане вече десетилетия, откакто го няма, не е свикван. Спрямо Събора синодът е изпълнителен орган.

Но мисълта ми сега е, че тези, които тогава оспориха "принципала" на синода и изведоха в принципал, при липсващ Владика и местна (на областта) епископска колегия, волята и съвестта на Презвитерион и народ (акт, който тогава безусловно подкрепих ето ТУК - "В подкрепа на Варненския Презвитерион"), днес, гаче ли да си успокоят съвестта, че тогава се бунтуваха и чрез "улицата" принуждаваха и диктуваха на светия синод, издигат в принципал Владиката, но не Владиката в Събранието, който предстои и ръководи това Събрание (еклесия) в общо дело, желано и осъществявано от всички в Литургия и "литургия след Литургията", ами Владиката индивидуално и отделно. Не като водител на общото свещенодейство, ами като Тиранин, господаруващ над вярата и съвестта, каквато роля самите Първоапостоли даже, по думите на Блажения Павел, отказвали да си присвоят - II Коринтяни 1:24, където Блаженият ясно е написал, че Христовите Апостоли "не господаруват над вярата", ами са "помощници в радостта". Па и Господ Иисус не я е присвоявал тая роля, като легитимни учители на народа в Свое време посочвал книжниците и фарисеите, казвал само хората "според делата им да не постъпват", само поучението да слушат и да изпълняват - Матей 23:2,3.

Както и другаде сме писали, бунтът на масите рано или късно, особено ако е осъществяван "на площада и чрез улицата", нищо че се заявява като целящ демократичност, накрая довежда на власт Тирани. И това е факт в историята на всички древни общества, както и на по-новите - демосът в Атина вдига тиранина Солон, римският плебс - Сула, а после Калигула, Нерон, Комод, които пък вече и от плебса нямат нужда, стигат им легионите и преторианската гвардия. Всичко това уж произтича от народа и е за народа, върши се все с думичката "правда" на уста, но накрая се оказва, че в перспектива обслужва целите и амбициите на задкулисната олигархия - че това е всъщност резултат и кулминация на борбата за надмощие между отделни кръгове в нея, а народът - интелигенция, еснаф, буржоазия, селячество или градска беднота, е само маша в ръцете на групите във върхушката.

Спасена от този дирижиран сценарий в началото на 90-те, повтарящ държавния и обществено-политически впрочем, паралелен нему, БПЦ го разигра целия (или беше разиграна по-точно според него) сега, пред очите ни, в рамките на две-три години непосредствено със смъртта или убийството на тези, които през 90-те го спряха... И се стигна днес дотам, че тия силни и самоуверени попове, които с "протестиращ (и умерено хулиганстващ) народ" зад гърба си, само преди няколко години диктуваха на цял синод и патриарх, понастоящем не смеят да пръднат даже у дома си под завивките. Причината ли каква е? Предвид развитието на нещата не може да бъде друга, освен тая, че зад действията им тогава не е стояла лична съвест и кураж, а добре проверени като устойчивост и сила задкулисни фактори и интереси. Дори само минимален шанс да бе имало да стане Владика във Варна Борис Бачковски или да успее да се наложи като организиращ изборите Калиник Врачански, тия наши "смелчаци" моментално биха се скрили под полите на попадиите си, ако сами те с точилката не биха ги забрали от площада, за да ги скрият там.

* * *

Но думата ни сега е за принципала. Ако един синод "по кромуеловски" е отстранил и анулирал действието на Събора, превръщайки се в Разбойнишки вертеп и средище на Религиозна Диктатура, на маскирано с религия беззаконие, ако едни Владици в епархиите си са сплашили и стиснали гърлата на презвитерите (а също често и задниците им запушили), тъй че да не са в състояние да рекат "ни гък, ни пръц", а народът е превърнат в няма публика на "религиозни представления", тогава Принципалът в Църквата, който е примарно Христов и не е ничий монополен и собствен - личностен е, но не и личен, подобно на Духа Светаго, се прехвърля върху служението на "пророците". Не, не е нужно да имаш видения или нещо да предсказваш. за да си пророк. Пророк и носител на Принципал Свише е всеки, който каже истина в такава среда и ситуация, без агресия, но и без страх, според Апокалипсис 19:10, където точно това е посочено като "дух, същина на пророчестването" - Свидетелството Иисусово.

Да, Христос-Господ царува и ще владее в истината, при все какъвто и ще да бъде фалшив друг "принципал".

* * *

А ти, обични мой приятелю, да те попитам накрая искам лично теб, все така с пиетет ли говореше за предишния наш "владишки принципал", както сега за новия?!?