Понеделнишко Евангелие - за "Господи помилуй"

още от серията:

За Илинден - ТУК

За Света Мария от Магдала - ТУК 
За Курбана - ТУК

Когато, мили мои, четем молитви заедно в храма, ние много често повтаряме едни думи - думите на най-кратката молитва "Господи помилуй", която е съкратен вариант на молитвата "Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния". Понякога по 12, друг път дори и по 40 пъти повтаряме "Господи помилуй".

Така е, понякога с две-три кратки думи казваме повече, отколкото можем да изговорим с хиляди, особено ако тия няколко думи са дълбоко осмислени и "преминали" през сърцето.

Нашите славянски езици предават обаче в случая не всичко от огромното смислово и духовно богатство на тези две думи.

Молим Господ Иисус Христос с тях да ни "помилва". Да, милва майката, милва бащата, милват любимата и любимия, братът и сестрата и в тази милувка има много възраждаща душата ни добра емоция. 

А кой още може да "помилва"?

Помилване може да получи престъпилият закона от властта. Викат му на това амнистия... Да те "помилва" може и катаджията полицай, особено ако му дадеш 50 лева, помилване можеш да получиш и в съда или поне само минималния размер на присъдата, съвсем законно при това, независимо от тежестта на престъплението си, ако направиш сделка с разследващите, купувайки си милост с важна за правосъдието информация относно други престъпления.

Да, Господ е и Цар, и Съдия, Той обича да милва, това според Библията и нашата Православна вяра е нещо, което му носи огромна радост. Древният пророк Софония даже казва, че Господ "милва в любовта си /към нас/, че дори пеел и танцувал от радост, когато милва". Бог е Цар и Съдия, но не като тези, които ние познаваме, Той е до крайност пристрастен в съденето, когато съди Човека, защото вижда у него Себе Си. Нашият Бог не е станал Човечен, след като е станал Човек в Лицето на Иисус Христос, Той е станал Човек (без ни най-малко да спре да е Бог), защото изначално е човечен. Бог е Отец и Баща, даже често в Писанията любовта Му е описана с характеристиките на майчината (не толкова на бащината) любов. Но тази любов Божия отива и отвъд майчината и бащината любов, друг древен пророк е казвал, че може майка да забрави и изостави сукалчето си, но Бог никога няма да изостави бедстващия човек. На Кръста Христов се случва именно това - Христос избира да остане с умиращите, да стане по-раним и наранен и от най-ранените. Божията Слава е в Неговата откритост, любов, в Неговата ранимост и уязвимост, избрани доброволно, а не по-принуда или от невъзможност за друго.

Обаче, братя и сестрици, в гръцкия оригинал на молитвата "Господи помилуй" има много повече от жажда за милост и помилване. На гръцки тя звучи тъй: Κύριε ἐλέησον (Кирие елейсон - транскрибирано на славянски) и е непреводима, неразбираема директно за нас, освен в тълкувателен превод.

Това ще рече направо "Господи, помажи с елей нас". Просейки тъй, ти молиш и измолваш (защото Бог непременно дава, ако е молен с открито лице и сърце) не просто "амнистия", не просто да ти "отменят глобата", а призоваваш Неговата неустоима сила да изцелява. Защото елеят (мирото, маслото) заедно с виното в древността са били медицински средства - с елей раната се омекчава, а със силно спиртно вино - дезинфекцира. Затова и в Евангелската притча за Добрия Самарянин благодетелят на пострадалия от нападение пътник именно с елей и вино третира раните му. Светите Отци на Църквата ни, когато тълкуват тая притча на Христос, именно Него - Христа, разпознават в образа на Самарянина.

Да, с тая молитва ние просим нашето изцеление. Но колко струва изцелението на тялото ни, което е нещо тленно и временно, ако душата ни, дето е вечна, остане неизлекувана?! Така и малко струва амнистията (помилване) за престъпника, ако той остане със своето престъпно съзнание - тя само отлага затвора или бесилката във времето. Вкусим ли обаче от любовта на Бога и Неговата милост, трудно ще останем непроменени, защото любовта, особено Неговата, взривява и омекчава и най-вкаменелото сърце, и най-натежалата от страсти и грехове душа. Така и вкусим ли от Неговата целебна сила, няма как да не бъдем цялостно изцелени - и телесно, и душевно. Нали сме чели в Евангелието, че Христос не само изцелява безнадеждно болните, но и мъртъвци възкресява?

Молитвата Κύριε ἐλέησον е още и просба за най-скъпото, което и в тоя, и в следващия свят можем да имаме - да заживее у нас Сам Бог чрез Своя Дух Светий, защото на Бог Свети Дух е още символ елеят в Свещените Писания.

Но ние, когато не се чувстваме в опасност или нещастни, ходим по пирове, гощавки, отдаваме се на разврат с близки и далечни, познати и непознати. И се хвалим с това. А защо се хвалим? Все едно да се хвали кучето, задето е изяло собствените си фекалии. Но дори кучето е по-свенливо и богобоязливо от нас, щото с такива неща не се хвали. А щом дойде беда или опасност, търсим връзки при корумпирани управници, при често некадърни или немарливи доктори, мило и драго даваме за приятелства със съмнителни типове...

А защо не дойдем при Бога?

Елате и вкусете колко е радостен и готов да помага Бог, когато Го потърсим от сърце.

Божията любов и милост да е с всички нас чрез благодатта и човеколюбието на Господ Иисус Христос.