Ранихме Го и разтерзахме всички... До един го сторихме, даже тия от нас, дето бяхме с добри намерения. С добри намерения го направихме по лош начин и със зли намерения, маскирани по добър начин, а понякога и просто така - без никакви намерения и според начина, който ни "дойде на калъч".
Гледахме си нас си. Следвахме си нас си, угаждахме си на нас си. И заради себе си водихме проклетите си битки. Все заради нас си, а който ни падне, все с "нази си" го занимавахме. Факт.
Много бяхме Големи. Ама много! И толкова "големи" неща направихме, че ги запомнихме само ние. И понеже друг не ги помни (даже не ги е видял), затова и ги повтаряме на всеки, дето ни падне с "нази си да го занимаваме".
* * *
Но най-важното е друго - че Него Разпнахме (поотделно и заедно) и разтерзахме. Фактът е това, върху който си струва да помислим. Другото са... чекии по пясъка.
Да, бе! На това му се вика покаяние. За себе си говори, не се обединявай с "другите", когато ти се ще да кажеш, какво си ти всъщност! Трудно е, нали?
ОтговорИзтриване