автореплика на "I-ва Самодивска песен" от ТУК
"А самодиви в бяла премена... / една му с билки раната върже, / друга го плисне с вода студена, / трета го в уста целуне бърже... Лежи юнакът!!" (Ботйов)
Скъпа Граовска Хубавице (во Христа сестрице), сега ще ти разкажа за нашата самодива тука в манастирския двор, за която в не един български книжен или електронен вестник можеш да прочетеш... Мисля че, това е една много шантава мадама и не случайно се намирам точно тука, повикала ме е някак-си при себе си, щото цял живот ме е вдъхновявала модерната българска пословица - "Пияна жена - весел креват" и тъй като никога съм нямал достъчно пари, за да могат да пият колкото им душа иска с тях двама души, затова все съм си ги търсил и намирал откачени просто, щото те нямат нужда от алкохол, за да ти е покрай тях весело.
...Та сънувам значи снощи, че съм я срещнал на двора на манастира самодивата ни, цялата разбира се в бяло. Докато ме видя и ме целуна. Хвана ме за ръка и директно ме поведе към една полянка нагоре в гората. А по-пътя ми разправя:
- Много внимавай да не ме оскърбиш с нещо, щото иначе ще те... изям.
И... "сън" в съня сякаш - за момент виждам оглозгания си скелет отстрани, знаейки, че е точно моят, с ясната нота на съновна евентуалност, обусловена според поведението ми в основния сън... И тъкмо да омачкаме полянката, постлали бялата й кошуля, докато наум се заклевам дума да не издумам, за да не я обидя някак, се събуждам от страшни болки в палеца на десния си крак, заради повтаряща се криза на новопридобита подагра.
Ставам да изпуша в хола една цигара, белким ме отпусне палецът. Буди се и Венци. И както си говорим (по-точно той ми говори за безотговорност и отговорност към собственото ми здраве), от дъното на двора - другия край на поляната, започва да бие ритмично желязното клепало. И няма как да е художникът ни иконописец Иво, щото тоя от часове хърка (и продължава) в съседната стая, чак буките в древната гора се тресат... Няма и кой друг да е, щото живеем на много километри девствена гора от първото населено място, а хората са на по 80 години средна възраст, никой не ще тръгне да си прави майтапи през гора с вълци...
Аз осмислям ситуацията, решавам че е точно тя, след което отивам най-спокойно и си лягам... Примирих се със смъртта преди време с едно само условие - да умра сит, пиян, спящ дълбоко и то до жена... Сега, предвид решението ми да се калугеря, останаха само едно-две от всичко това. Затуй си легнах, без да ми пука, та ако ще да дойде междувременно Краят на света.
* * *
На сутринта осмислих по-добре всичко... Бяхме гледали аз, Венци и Художнико снощи "Карибски Пирати - Изворът на Младостта". А там първо една русалка изяде един английски моряк подмамвайки го, после друга се влюби необратимо в друг. А снощи пък имаше тука силен вятър, та може синджирът на чукчето да се е блъскал в желязото за чукане...
Най-важното е обаче, че хубаво се наспах.
* * *
Но представям си, ако пък наистина е била Тя...
Ще се сберат на самодивско сборище после и всяка ще разказва:
- Аз един го изядох - ще каже една - щото докато се целувахме, пръдна!
- Аз пък двама ги побърках, щото бяха скучни - ще каже друга.
А нашата:
- Пък аз замалко да направя тъй, че трима глупаци да се насерат от страх!
* * *
А снимката на Ейбрахам Линкълн най-отгоре знаеш ли защо е? Защото ако ме спипа игуменът какви ти ги дрънкам, ще ми обръсне на сухо най-малкото мустаците!
Няма коментари:
Публикуване на коментар