За злоупотребите с исихазма към отец Стоян

продължава от 
I-во Писмо - ТУК
II-ро Писмо - ТУК

III - то Писмо - ТУК

по повод коментара му ТУК

Аз, отче, не мисля, във връзка с това, дето намесваш в дискусията термина "перихорезис", че имаме право да превръщаме исихазма в научен метод за богословстване... Винаги щом чуя за нашия "неопатристичен синтез на исихастка основа", прости ми, сещам се за светлия смях на един вече покойник, когото имах радостта да познавам и обичам. Архимандрит и професор Павел Стефанов, последният от старите богослови "енциклопедисти", когато коментираше това набиращо скорост явление, се смееше така: "А в един богослвоски факултет в Централна България направиха от исихазма своя търговска марка и индустрия".

На исихазмът, отче, колкото знам аз, мястото му е в манастира, при това под ръководството на опитен и прозорлив по възможност духовен старец. Това не е метод за богословстване по "научен" начин, а метод за опознаване на Бога опитно, посредством пост, молитва и мълчание - смълчаване не само външно, но и вътрешно, не само в думите, но и в чувствата и във всяко движение на душата. Тъй че, не мога да приема насериозно "научния исихазъм" на нашите общи приятели от Централна България, същите дето, споделял съм ти пишат с фрапантни правописни грешки, както впрочем не мога да приема и политическия исихазъм на моите руски приятели, дето се основава на няколко писма с наставления как да се управлява от св. патр. Евтимий до унгарския крал...

Каква наука върху исихазма ще градим, мили мой, след като самите исихасти, изправени току пред Божията Същност след години на пост, молитва и духовни упражнения, повтарят същото, което Цар Соломон е казал в началото на строежа на първия Йерусалимски Храм: "Бог обитава в... мрак". А тия стигат дотам, че да кажат - "Изправиш ли се пред Божията Същина, не виждаш нищо". Затова е и тоя парадокс, свидетелстван от отците съзерцаващи Същината Му, че тогава можеш да кажеш и че Бог Е, но и че не Е, че Е и Светлина, но Е и пълен мрак, че и съществува, и не съществува.

Така че, приятелю, когото мога да нарека даже единствен от дистанцията на времето, щото много се пазих да не те наскърбя нивга истински, а ти пък никога и не се разсърди за нищо наистина за разлика от ония глупаци в живота ми, дето можеш завинаги да накараш да те мразят даже само, защото си кихнал, докато говорят обикновено глупости, не можем да ползваме исихазма за основа на "науката" богословие.

Не ли затова и всичките тия любящи съзерцатели на Божия мрак, обикнали Тоя Непредсказуем и Своенравен Бог не просто Такъв Какъвто Е, но и без да знаят изобщо Какъв Е са Го обичали докрай, са отказвали всякаква катафатика. Защото утвърждавайки неща за Необятния, ти не отвайваш в ума си Него, а градиш идол в представите си.

* * *

Какъв перихорезис, отче, какво взаимопроникване без смесване, но и неразделимо, необратимо, можеш да осъществиш между богословието и науката?! Какви 100 евро?!... Това със стоте евро го ползвам като фигура на речта, нямам предвид ония сто евро, дето, Бог ми е свидетел, рано или късно ще ти върна!!... Поне не ми тежи на съвестта, че съм ги изпил. С тях купих на една млада софиянка, гостуваща ми тогава в Белград, гуменки, два кашона с щрудели, три с плескавици, пет кофи бланширани картофи за пържене, банички с малиново сладко и банички с ябълково сладко плюс две бутилки червено вино от капинов сок - все неща Богоугодни с една дума, та поне не съм те вкарал в грях.

Перихорезисът, отче, мисля си аз, е възможен между подобни неща, ако говорим за перихорезиса между Божието естество чрез нетварните Му енергии и човешкото естество. Този перихорезис е първо между Лицата на Пресвета Троица, сетне в Христовото Въплъщение и не на последно място при нашата Всецарица - Богородица Мария. От Христос насетне перихорезисът е възможен само по благодат, защото всички от жена родени сред останалите, са причастни на Божието естество само чрез Неговите енергии, а не по същество. Божието естество и човешкото са подобни, подобносъщни, но не единосъщни. Единосъщен с Бога Отца и с Бог Дух Светий е Само Бога Син - Иисус Христос. Сигурен съм, че и ти мислиш и знаеш така много време преди да го науча аз!

Взаимопроникването между богословието и науките, поставянето му между тях, може да доведе само да взаимно изкривяване или унищожаване. Я пак питай нашия общ приятел Вальо Велчев, моля ти се, по време на кой от шестте буквални творчески дни, според любимата му "научна" креационна теория, са създадени Слънцето и Луната? Не е ли на 4-ия, след като животът вече съществува на Земята?! А после питай почтиаемия дякон Андрей Кураев от Русия, според чиято любима теория за "теистична еволюция" на материята и живота, при която тия дни са символични, от порядъка на милиони и милиарди години всеки - еони, йомове. питай друго... Той така смята, че е помирил еволюцията със Сътворението, ама Слънцето като е създадено в четвъртия еон, как са фотосинтезирали създадените в третия еон растения без слънце - милиарди години?

И тия двамата, които инак са прекрасни хора и богослови, ще ги предложим в научните среди, от наше име ще ги изпратим, за да правят "перихорезис"?! Ще ги слушат и гледат учените тия двама наши хубавци с куртоазно снизхождение само заради авторитета на институцията, която стои зад тях... 

А школското богословие не само черпи от всички видове науки, сиреч паразитира върху научни методи, без да създава свой, ами черпи избирателно и непочтено. Аплодира науките, когато подтвърждават тезите му за Бога, творението и историята, а когато ги отричат, ги атакува и презира. Но самата наука сменя често радикално тезите си по няколко пъти в столетие! И накрая иде обратният процес - атеизацията на богословите в перспектива или изпадане в агностицизъм. Това е протестантския "принос" в историята на богословието и Църквата - обръщане към науките изцяло с детинската вяра, че всяка добра наука неизменно ще докаже истинността на Откровението и затова днес имаме крило на Англиканската църква от християн-атеисти... Защото богословът иска ли да е учен, рано или късно спира да е богослов или никога не си позволява да смесва "науките".

* * *

Ползена за богословието, отче, е само психиатрията, защото повечето ни богослови в БПЦ са абсолютни откачалки.

Следва