Едно и половина (пак към о. Стоян за "науката")

"Доjдов пак, Таjно моjа, да ти пеjам под пенджери" (Тоше Проески)

продължава от "Към отец Стоян Бербатов за "науката" Едно... три"

След оня мил и любезно критичен коментар от асист. отец Павлин Събев от ВТУ, който взе че се включи в нашия разговор - виж ТУК, мили отче Стояне, реших категорично, засрамен от себе си, повече за е**не да не говорим. Никакво е**не значи вече в текстовете ми, ни ще се споменава пиене на ракия, нито пиене до нап*****не, ни пиене системно, като ли, че празнуваш собственото си погребение.

Ще бъдем абсолютно сериозни, до безобразие сериозни така да се каже, затова не само няма да пър*им, не поне и докато пишем, но няма да споменаваме даже самото пър**не в текстовите си.

* * *

Ама почакай, преди да сме спрели категорично и необратимо да споменаваме тия работи, да ти разкажа един виц, който наскоро чух не от кого да е, ами от коскоджа ми ти архимандрит, желаещ със сигурност, както предполагам, да остане анонимен.

Става дума във вица за един Иванчо, който постоянно говорил мръсотии. Накрая учителката му казала:

- Иване, ако не престанеш, ще повтаряш годината. Искам да напишеш сега едно съчинение само с красиви неща, инак оставаш в същия клас!

Иде след няколко дни Иванчо и носи лист от тетрадка. Започва да чете на учителката:

- Зима над гората, снегът се стеле като ледена коприна и облича клоните на дърветата като за бал...

- Браво!! - крещи даскалката от възторг.

-...Горската река е в лед, а на леда два вълка се... еб*т.

- Ау, Иване бе, неудобно е!! - рипва даскалицата.

- Не е удобно ами, пързаля се! - съгласява се Иван.

Човекът ми разказа вица с ясното, скрито уж послание да се припозная в Иванчо. Тогава аз пък му разказах такъв мръсен виц, че простена единствено накрая:

- Ех, а ние всъщност си говорихме просто за лед...

* * *

И така, напълно сериозно значи, на "науката" богословие мястото и не е в Църквата, понеже това наука не е и освен това не и е мястото сред нас, задето сме потърсили убежище и пристан в нея (в Църквата) всякакви породи ненормалници, прескачащи се като зайци включително и сред тези от нас, които твърдят, че призванието им е да лекуват другите ненормалници - било чрез хапчета, било чрез обгрижване и дисциплина, било чрез "науката" богословие. Богословстващо кукуригу, отче, е като пиян с картечница. А из манастирите колко сме ненормални като гледам, чак ми иде да се "гръмна" с шише от ракия в челото. Празно разбира се, щото се разбрахме да не говорим повече за алкохол!

И така, съгласни сме вече поне за две неща с отец Павлин - че богословието не е "наука" и че сме абсолютно откачени всички тука. Ти си съгласен с нас предполагам за едно и половина... А аритметиката, както знаем, е наука истинска, при това точна, за разлика от богословието, което наука не е и не може да бъде, още по-малко пък точна, да-а...

Следващото, което ще ти съобщя, радост моя ненагледна е, че дори да беше богословието наука и дори всички да бяхме по-нормални и от най-нормалния човек на белия свят, пак не му е мястото в Църквата. Ние сме се събрали, отче, за да се молим, да споделяме своя опит с Бога и да го живеем под духовния надзор на свещениците си, да славим Бога и да благодарим, да живеем с Него и за Него. Единственото ни отношение към богословски ежби и въпроси, анализи и изследвания, се състои в молитвата за епископа ни по време на светата литургия да "преподава вярно словото на Божията истина". А даже и катехизационният труд собствено не е богословски, защото за разлика от днешните катехети, които правят от слушателите си "папагали" за междуособни спорове, истинският катехет въвежда в църковния живот и тайнствата следващия го в тоя път, а не в своите караници.

Старите богослови и свещеници във Варна, отче, като покойният вече доц. Димитър Митев или аргосаният поп Любомир Попов, не "богословстваха" в Църква. Митев си гледаше труда в Шуменската теологична катедра, а Попов, като протосингел, се грижеше за духовната просвета на свещениците, давайки им системно да четат разни книги, както и за изрядния им външен вид. Беседваха с групи млади хора редовно, но не ги подковаваха с разни "тези, антитези и концепции", както правят твоите приятели и от двата партизански лагера в БПЦ сега - да ги пращат сетне да променят богословско мислене по епархии, енории или Фейсбук. Те ги подготвяха за влизане във Факулетите, за монаси или свещеници, учеха ги не да спорят, а да чуват и мислят.

А твоите приятели, мили мой, какво направиха, Господ да ги съди?! Внесоха "науката" и направиха за нея седенки в Църквата, накрая направиха и от самата Църква не просто седенка, ами конгломерат от враждуващи седенки!... И нека сега не се оплакват от такива, като отец Божидар Главев с неговия сайт "Бъди верен", защото те родиха, изродиха незаконно по-точно казано, Главев, дето накрая и ще ги очисти.

Богословието като "наука" в църквата е нужно само на протестантите, щото те нямат какво друго да правят, освен да изпеят по една-две песнички, след което пасторът им говори дълго между 30 и 40 минути, а сетне да разискват. И тъй като темите от живота бързо се изчерпват, на помощ идва "науката" богословие. 

А задавал ли си си въпроса защо сред протестантите най-витални са от петдесятническото крило, които непрестанно не просто се делят и разрояват, но и остават единни в доктрините и практиките, които ако и да се различават, в същината си са съгласни и взаимодопълващи се?

Първо, според мене, защото ако друго да не са чели, това което са прочели, са го разбрали добре - св. ап. Павел и са си взели поука да не се занимават "с глупави родословия и юдейски басни плюс спорове върху Закона". И второ, огромната част от богослужението им е молитвено-хвалебно към Бога, а не доктринерско и сугестивно-проповедническо. Песните са страшно много, имат и онзи момент, който наричат "свидетелстване" - всеки може да се изправи и да разкаже някаква своя актуална опитност с Бога или просто да се помоли, славословейки високо на глас.

 

Не, аз не рекламирам сега петдесятниците - не мога да понасям ни доктрините, ни повечето от практиките им, ти знаеш добре това. Просто питам нашата дивна богослужебна красота къде остана? Защо я сменихме с явни или виртуални лаладжийски седенки?? Богословски. Враждуващи помежду си до нетърпимост. Затова и по-добре да няма поместен Български Църковен Събор скоро, че ще завалят във всички посоки взаимни анатеми!

Следва