продължава от
I-во Писмо - ТУК
II-ро Писмо - ТУК
по повод коментар от приятеля ми отец Стоян Бербатов под публикация в блога ТУК
Радвам се, скъпи отче, че си наполовина съгласен с мене, а именно казвайки, че богословието и е, и не е наука. Наполовина казвам, защото според мене то твърдо и категорично не е и не може да бъде никаква наука. И не само според методологията и формата, преподавана по Факултетите, ами и изобщо във всички свои видове.
Тъй че, ето ти парадокс - ти си наполовина съгласен с мен, а аз си оставам изцяло несъгласен с теб... Такива неща постоянно ми се случват, да му се не види!
Първо, то няма собствен предмет на изследване богословието, по-точно няма никакъв достъп до Предмета си като "наука", освен слабо документирания личен опит на неколцина души в целия исторически период, с който се занимава, както вече писах. Няма то пред себе си, в своите кабинети или изследователски лаборатории, няма го човека с тоя опит, нито пък Субекта на опита - Бога. И още по-сложно става - тука имаме опити за проникване в тайна на взаимоотношенията субект - Субект, при това отстрана на трети субекти.
Сиреч нищо обективно. Как ще градим наука и научен метод?!
В коментара си под предния текст ти ми припомняш за разликата между "апофатичен" и "катафатически" метод... Знаем го това - За Бога можем да говорим само "какво не е" - апофатически, отрицавайки, коментирайки същината Му, усията сиреч, а какво е - утвърждавайки, говорим само коментирайки проявите Му и действията, енергиите сиреч в човешкия живот и историята, преимуществено при това в свещената история.
Апропо, защо идеологизирането на историята, чрез което "всичко се обяснява" - мирската, ние наричаме сектантски прочит - било марксизъм, било национасоциализъм, а идеологизирането според богословския си дискурс на Свещената История - Библейска или Църковна, ние приемаме безпроблемно??
* * *
Действието у човека, отче, не е самодействие на Бога, то е взаимодействие, синергия. Това ти добре го знаеш. Как сиреч ще разбереш взаимодействие между енергиите, излъчвани от две неизследими бездни, ще схванеш енергията изцяло или поне в по-голямата й част, което е задължително, за да имаме научно изследване? Ще я обясниш ли, без да разбираш даже частичка от бездната, от която тая иде - Бог и човек да обясниш, не даже и само поотделно, ами и поотделно, но и във взаимодействие, без да можеш да се допреш и до ръбчето на коя да е от тия две бездни, щото те са в родствена връзка помежду си. Нали св. Петър точно е казал, че сме участници в Неговото естество, а Сам Христос пък, че "сме богове (по благодат) всинца"?
Да, по начина на действие на електрическия ток в определна материална среда ти разбираш много за самия ток, колкото и да е той "невидим", за характера му разбираш, за произхода, въздействието. Но тука нямаме електричество и чугунено канче (или меден проводник) в случая с богословието, не можем да образуваме "волтова дъга". Тука имаме Бог и богове, Богочовек, Богочовечество. Човек имаме, пронизан, пропит и просмукан от Бога, но без в нито един момент да губи и нишка от човечността си.
Какво ми говориш ти за катафатика, приятелю!? Катафатиката не ти казва какво "Бог е", ами ако апофатиката казва само какво "Бог не е", то катафатиката ти позволява единствено да усетиш действието Му, обаче не и да го разбереш, щото за да разбираш истински действието, трябва да разбираш същността. Мисля аз така. А ти?
С две думи, смятам че никакво богословие като наука не можеш да изградиш не само апофатически, но и катафатически.
* * *
Единственото дидактично поучение за Бога, върху което можем да строим катафатиката си в богословието, е на Божествения Павел в Посланието му до Римляните.
Там не е като в Христовите сравнения между Бога и бащата или в нежното Йоаново, че Той е Любов.
Нито бащинството Му на Бога ни е нещо познато, щото бащинството, което познаваме, не е и частичка от Неговото Непознаваемо, нито любовта сама по себе си познаваме истински, за да можем да разсъдим и богословстваме за Великата Негова Любов.
Онова, което е изложено за Бога "утвърдително" от Блажения Павел обаче е само и единствено, че е Своенравен, Непредсказуем, че прави каквото си ще, без да се чувства длъжен да обяснява което и да е от действията Си на когото и да било. И за това свидетелства цялата Библия и Свещена История - можем да бъдем свидетели на действията Му, без да можем да кажем нищо със сигурност за тях, камоли за Самия Него. Катафатически научаваме тоест от Павел самото... Нищо, все едно метереологична прогноза за времето като "Слънчево с гръмотевици, градушки и превалявания".
Отричаме ли с това, че Бог е Любящ Баща и Сам е Любов? О, не! Просто казваме, че вярваме в Благостта и Добротата Му, защото Го обичаме. А любовта не е наука.
* * *
- Цяло Граовско ако ще да те гледа с огромно подозрение, в моите очи си добър и свестен всъщност - казва ми един нов приятел.
А на мене сърцето ми се свива, казвам в себе си: "Бог да те пази с Пресвета Богородица от същностната ми "добрина", Ситно Цветенце шопско". Защото аз сам тепърва разбирам, че нищо за същността си не зная.
И както пак Блаженият Павел казва в Посланието си до Коринтяните, трябва дух, който изследва човешките дълбини, съвсем подобно както само Божият Дух може да изследва Божествените - "Никой не знае какво има у Бога, освен Божият Дух... както и какво е в човека не знае никой, освен духът на човека, който е в него" буквално казва Тарсянинът... А Духът е пък като вятъра, според Самия Христос-Бог - духа както и където си ще.
Следва
Сиреч нищо обективно. Как ще градим наука и научен метод?!
В коментара си под предния текст ти ми припомняш за разликата между "апофатичен" и "катафатически" метод... Знаем го това - За Бога можем да говорим само "какво не е" - апофатически, отрицавайки, коментирайки същината Му, усията сиреч, а какво е - утвърждавайки, говорим само коментирайки проявите Му и действията, енергиите сиреч в човешкия живот и историята, преимуществено при това в свещената история.
Апропо, защо идеологизирането на историята, чрез което "всичко се обяснява" - мирската, ние наричаме сектантски прочит - било марксизъм, било национасоциализъм, а идеологизирането според богословския си дискурс на Свещената История - Библейска или Църковна, ние приемаме безпроблемно??
* * *
Действието у човека, отче, не е самодействие на Бога, то е взаимодействие, синергия. Това ти добре го знаеш. Как сиреч ще разбереш взаимодействие между енергиите, излъчвани от две неизследими бездни, ще схванеш енергията изцяло или поне в по-голямата й част, което е задължително, за да имаме научно изследване? Ще я обясниш ли, без да разбираш даже частичка от бездната, от която тая иде - Бог и човек да обясниш, не даже и само поотделно, ами и поотделно, но и във взаимодействие, без да можеш да се допреш и до ръбчето на коя да е от тия две бездни, щото те са в родствена връзка помежду си. Нали св. Петър точно е казал, че сме участници в Неговото естество, а Сам Христос пък, че "сме богове (по благодат) всинца"?
Да, по начина на действие на електрическия ток в определна материална среда ти разбираш много за самия ток, колкото и да е той "невидим", за характера му разбираш, за произхода, въздействието. Но тука нямаме електричество и чугунено канче (или меден проводник) в случая с богословието, не можем да образуваме "волтова дъга". Тука имаме Бог и богове, Богочовек, Богочовечество. Човек имаме, пронизан, пропит и просмукан от Бога, но без в нито един момент да губи и нишка от човечността си.
Какво ми говориш ти за катафатика, приятелю!? Катафатиката не ти казва какво "Бог е", ами ако апофатиката казва само какво "Бог не е", то катафатиката ти позволява единствено да усетиш действието Му, обаче не и да го разбереш, щото за да разбираш истински действието, трябва да разбираш същността. Мисля аз така. А ти?
С две думи, смятам че никакво богословие като наука не можеш да изградиш не само апофатически, но и катафатически.
* * *
Единственото дидактично поучение за Бога, върху което можем да строим катафатиката си в богословието, е на Божествения Павел в Посланието му до Римляните.
Там не е като в Христовите сравнения между Бога и бащата или в нежното Йоаново, че Той е Любов.
Нито бащинството Му на Бога ни е нещо познато, щото бащинството, което познаваме, не е и частичка от Неговото Непознаваемо, нито любовта сама по себе си познаваме истински, за да можем да разсъдим и богословстваме за Великата Негова Любов.
Онова, което е изложено за Бога "утвърдително" от Блажения Павел обаче е само и единствено, че е Своенравен, Непредсказуем, че прави каквото си ще, без да се чувства длъжен да обяснява което и да е от действията Си на когото и да било. И за това свидетелства цялата Библия и Свещена История - можем да бъдем свидетели на действията Му, без да можем да кажем нищо със сигурност за тях, камоли за Самия Него. Катафатически научаваме тоест от Павел самото... Нищо, все едно метереологична прогноза за времето като "Слънчево с гръмотевици, градушки и превалявания".
Отричаме ли с това, че Бог е Любящ Баща и Сам е Любов? О, не! Просто казваме, че вярваме в Благостта и Добротата Му, защото Го обичаме. А любовта не е наука.
* * *
- Цяло Граовско ако ще да те гледа с огромно подозрение, в моите очи си добър и свестен всъщност - казва ми един нов приятел.
А на мене сърцето ми се свива, казвам в себе си: "Бог да те пази с Пресвета Богородица от същностната ми "добрина", Ситно Цветенце шопско". Защото аз сам тепърва разбирам, че нищо за същността си не зная.
И както пак Блаженият Павел казва в Посланието си до Коринтяните, трябва дух, който изследва човешките дълбини, съвсем подобно както само Божият Дух може да изследва Божествените - "Никой не знае какво има у Бога, освен Божият Дух... както и какво е в човека не знае никой, освен духът на човека, който е в него" буквално казва Тарсянинът... А Духът е пък като вятъра, според Самия Христос-Бог - духа както и където си ще.
Следва
Като гледам събрахме вече горе – долу материал за увода и първа глава на една магистратура. Е, за малко нАучност ще требва да лепнем некое и друго цитатче от мастити авторитети и ще стане. Не, не те гъбаркам, опитвам се да ти влеза в дискурса . Между другото като подхванахме апофатиката и синергията, не може да не включим и перихорезата. Та „в този смисъл“, както казваше видна демократка, можем да предложим идеята, че богословието и науката са в състояние на перихореза - взаимно проникване, без смесване (очаквам вече на 75 % да си съгласен с мен). Не съм съгласен с твоето схващане за науката като нещо само емпирическо, това са теориите на позитивистите. В науката присъстват всички Божествени сияния и на Павловото и на Иоановото богословие. Друг е въпросът, че някои съвременни учени искат да станат съпричастници на Божествената природа и богове (творци) не по благодат, опирайки се само и единствоно на материята и емпирията, но ще се съгласиш, че те не правят наука, а по-скоро служат на друг господар. Виж сега, науката и богословието не са врагове, нито взаимоотричащи се понятия. Не е важно кой или Кой е предмет на едното или другото, а и не е коректно невъзможността Неописуемият да се дефинира, да се посочва като аргумент против научността на богословието. Няма разумен човек, който да се опитва да рамкира богословието и науката, би било много скучно, а ти, братко мой мили, нямаше да ни радваш с таланта си, ако не обичаше и богословието и науката.
ОтговорИзтриване