Рождество Христово

Автор Таня Илиева -Мускетарката

Тропар на Рождество Христово: 

„Твоето рождество, Христе, Боже наш, озари света със светлината на познанието. Защото в него онези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават, Тебе, Изтока от висините, Господи, слава Тебе!”

Рождество Христово е един от главните празници, установен в чест на рождението на Иисус Христос. В православието той е причислен към дванадесетте Господски празника и се предшества от 40 дневен пост. Йерусалимската, Грузинската, Сръбската, Полската и Украинската гръцкокатолическа църкви празнуват на 7 януари, а Константинополската, Гръцката, Българската, Александрийската и Антиохийската църкви, заедно с Римокатолическата църква, празнуват на 25 декември Рождество Христово. Арменската апостолическа църква празнува на 6 януари.

От края на 2 век до 4 век Рождество Христово се е празнувало на Богоявление - 6 януари.

Първото сведение за появата на Рождество Христово като отделен празник е от средата на 4 век. Според някой автори това отделяне като самостоятелен празник е стремеж на църквата да намали популярността на празника на Непобедимото слънце и затова е постановено тогава да се празнува Рождество Христово на 25 декември - тогава е денят на зимното слънцестоене.

В Римокатолическата църква и повечето протестантски църкви също се празнува на тази дата.

Подробен разказ за раждането на Иисус Христос намираме в Евангелията на апостол Лука и Матей. Според указа на император Август, за да има яснота в регистъра на империята, всеки жител на империята трябвало да се запише в своя роден град. И тъй като Йосиф бил потомък на цар Давид и Мария била обручена за Йосиф, те се отправили към Витлеем.

След раждането на Иисус Христос първите хора, които са отишли да му се поклонят, са били пастирите, след като са били известени от ангелите. Според евангелист Матей на небето се била появила звезда, която показала пътя на тримата мъдреци. Те поднесли своите подаръци - злато, ливан и смирна.

Узнал за раждането на Месията и желаещ да го унищожи, цар Ирод заповядал да бъдат убити всички малки деца от мъжки пол на възраст до две години. Иисус Христос бил спасен от чудо, един ангел се явил в съня на Йосиф и му казал да избягат в Египет и да живеят там докато опасността не отмине.

По подробен разказ за раждането на Иисус Христос намираме в апокрифа ,,Протоевангелие на Яков” и ,,Евангелието на Псевдо-Матей”. Там научаваме, че е нямало места за пренощуване и Йосиф и Мария е трябвало да се подслонят в една пещера. Когато започнали родилните болки на Мария, Йосиф отишъл да търси акушерка. Но когато се върнал с акушерката, раждането било свършило. Бабата, която била извикана, се казвала Саломея, сродница на Мария от дома на Давид. Според историческите факти Иисус Христос се е родил между 7 и 5 година преди новата ера. За първи път датата 25 декември е спомената от Секст Юлий Африкан в неговата хроника, написана през 221 година.

Изчисление относно новото летоброене било направено през 525 година от един римски монах, архивар на папата на име Дионисий Малки. Дионисий е много възможно да се е основал на един хронологически сборник от 354 година. Тук раждането на Иисус Христос е отнесно към годините на консулството на Гай Юлий Цезар и Емилий Павел.

В различни съвременни изследвания датата на рождението на Иисус Христос се намира в интервал от 12 година преди новата ера до 7 година преди новата ера, когато се било правило единственото преброяване на населението в Римската империя .Също се споменава и 4 година, заради две причини. Първата причина е споменаването на Ирод Велики. И втората причина е, че ако е така, той е трябвало да е значително по-млад по времето на на изпълнението на присъдата му.

Първите християни не отбелязвали Рождество Христово (това важи и за евреите, за тях раждането е началото скърби и болки). За християните по-важно е било отбелязването на Възкресението на Иисус Христос. Но след навлизането в християнските общини на гърците, под въздействието на елинистичните традици, започнали да празнуват Рождество Христово.

Древният християнски празник Богоявление на 6 януари и бил комбинация от Рождество Христово и Кръщение Господне. За първи път 25 декември се споменава като Рождество Христово през 354 година.

Рождество Христово е вторият по значение празник след Възкресение Христово. Той се предшества от четирдесетдневен пост, неделята на праотците, неделя на отците и неделята на предпразненството на Рождество Христово. Богослужебните текстове се съдържат в Минея и редът на богослужението в Типика. Богослужението на Рождество Христово се отличава от това на другите дванадесет господски празника.

В Римокатолическата църква Рождество Христово също е втори по значение празник след Възкресение Христово. Празнуването на Рождество Христово при римокатолиците се предхожда от Адвент. Той винаги започва 4 седмици преди Рождество Христово, но неговата продължителност зависи от това дали е вискосна годината или не. Адвентът е по-скоро период на покаяние и през този период верните се приканват към изповед. Духовенството е облечено във виолетови одежди - цветът на покаянието. Това е време за размисъл и за Второто пришествие на Иисус Христос.