Свети Николай Мирликийски Чудотворец

автор Таня Илиева - Мускетарката 

 Тропар на Свети Николай Мирликийски Чудотворец:

„ Правило на вярата и образец на кротост ,учител на въздържанието ти показа на Твоето стадо Този ,Който е истината на нещата ,поради това със смирението придоби величие , а с нищетата богатство ,отче свещеноначаличе Николае ,моли Христа Бога да се спасят нашите души .“ 

Свети Николай Чудотворец е роден около 270 година в Ликия . В християнството той се почита като чудотворец ,и е закрилник на пътуващите ,на затворниците и сираците .На Запад той е покровител на всички и главно на децата .Той се почита от Източноправославната църква ,Римокатолическата църква ,Англиканската църква ,Лютеранската църква и древните източни църкви .Паметта му се почита три пъти годишно на 6 декември -денят на неговата смърт ,9 май -пренасянето на мощите му в град Бари , 29 юли -рождението му .Също всеки  четвъртък е посветен на него .
В древни времена Свети Николай е бил бъркан с Николай Синайски заради сходните биографични данни :например и двамата били родени в Ликия и двамата са епископи ,почитани са като чудотворци и светители .
Според преданието, свети Николай се е родил в Мала Азия през 3 век в гръцката колония Патара в римската провинция Ликия в периода ,когато този регион бил изцяло в елинистически облик в културния и външният си облик .Николай бил много религиозен от ранното си детство и посветил своя живот на християнската религия .Счита се ,чe той е бил роден в богато семейство на християни в Патара ,Ликия ,където той получил и образованието . Родителите му се казвали Епифаний (или Теофан ) и Нона .
Детството му преминало в изучаване на Божието Писание : с дни той не излизал от църквата ,а през нощта се молил и читял книги ,и създавал в себе си достойно жилище на Светия Дух .Неговият чичо ,епископ Николай Патарски ,го направил четец и впоследствие го въвел в свещенически сан ,и го направил негов пръв помощник и му възложил да се грижи за паството .
Когато родителите на Николай умрели  ,наследил тяхното състояние ,което било употребено за благотворителност .
В началото на неговото служение е бил период на гонение на християните било е времето на управление на император Диоклециан (284-305 година ) и на император Максимиан (286-305 година ) .През 303 година Диоклециан издал указ ,които узаконил преследването на християните в цялата империя .Но след 1 май 305 година се случили промени и политиката на гонение се прекратила спрямо християните . В Западната Римска империя император Констанци Хлор (управлявал в периода 305 -306 година )сложил край на гоненията след възкачването си  на престола . В Източната Римска империя император Галерий ( управлявал през годините 305-311 година ) продължил преследването на християните до 311 година ,когато издал едикт за веротърпимост ,в момент когато бил на смъртно легло .Гоненията през 303 -311 година се считат за най-продължителни в историята на империята .
След смъртта на император Галерий неговият съуправител Лициний се отнасял търпимо към християните .В резултат на това християнските общини започнали да се развиват . Този период съвпада с епископата на Свети Николай в град Мир(сега град Демре в провинция Анталия в днешна Турция )
Разрушението на няколко езически храма се приписват на Свети Николай  сред тях е и храма на Артемида .Дамаскин Студит митрополит на Навпакт и Арта през 16 век в книгата си „Съкровище “ разказва за преданието ,от времето на Първия Вселенски събор през 325 година как е ударил Николай по бузата Арий .Само че ,няма доказателства за това .По простата причина ,че името на епископ Николай липсва в протоколите на събора.Само има доказателство за епитета ,които Свети Николай е използвал по адрес на Арий ,а именно „безумстващ богохулник “

Този факт липсва и от житието на Свети Николай написано от Симеон Метафраст през 10 век и поставено в Минея ,нищо подобно също няма в житието във византийския Синаксар , няма го това събитие и в Великия Миней , събран и издаден от свети Макарий от средата на 16 век .Няма данни за това и в Пролога и в Минея от  6 декември . Описание на това събитие се явява чак в края на 17 век в Житията на светиите написани от митрополит Димитрий Ростовски .
Свети Николай се смята за като защитник на оклеветените и невинно осъдените .
Светителят се слави и като покровител на мореплавателите ,към него  се обръщат моряците ,които са заплашени от потапяне на корабите и от корабокрушение .

свети Николай спасява моряци при корабокрушение 

В житието му го срещаме как като млад човек е пътувал към Александрия да довърши образованието си и в едно от пътуванията си между Александрия и Мира младият Николай възкресява един починал моряк. В друг случай Николай спасява моряк от удавяне и го взима със себе си в град Мира на служба в църквата.

Също се описва случката как Николай помага на три бедни момичета, чиито баща планирал да извлече полза от тяхната красота. Тъй като бил скромен свети Николай, подхвърлил кесия със злато в дома им. Бащата задомил първата си дъщеря. След време така постъпил и с втората дъщеря. Бащата решил да разбере кой е благодетелят им. Когато дошло време да задоми третата си дъщеря, той не заспал цяла нощ в очакване на това да види кой подхвърля кесията с жълтици. Свети Николай подхвърлил златото и бащата го видял и му паднал краката, за да му благодари за благодеянието. Но бащата на момичетата трябвало да обещае да не разказва кой е дал златото, мълчанието му било скрепено с клетва.

Според католическата версия кесията била хвърлена през прозореца и се приземила в един закачен чорап на огнището. Оттогава призлязал обичая да се закачат чорапчета на камината в Коледната нощ.

През останалата си част от земният си път епископ Николай се прославил като умиротворител на враждуващите, защитник на невинно осъдените и избавител от преждевременна смърт.

След смъртта си свети Николай бил погребан в църквата в град Демре (преди Мира). През 792  година халиф Харун ар-Рашид заповядал на своя военачалник Хумейд да опустоши остров Родос. След като ограбил остров Родос, Хумейд се отправил към град Мира с намерение да разбие гробницата на свети Николай и да я разграби. Само че, вместо нея той разбил съседна гробница на тази на свети Николай.

 Гробницата на Свети Николай в град Мира (Дерме)

Паметник на Свети Николай в двора на църквата в Дерме

Състоянието на църквата отвън в днешни времена

Празният саркофаг на Свети Николай  в Демре

И след това Хумейд се качили на корабите си и отплавали, само че се извила страшна буря и всички кораби били потопени. Подобно оскверняване на светини предизвикало не само при християните от Изтока, но при от християните на Запада буря от възмущение. Най-голямо опасение за мощите на Свети Николай изпитвали християните в Италия, сред които имало много гърци.

Заплахата за християнските светини се усилила след инвазията на селджуките. Византия постоянно била на прицел на нападения, които били координирани с печенезите и сродните им племена, а на запад империята воювала с норманите. В главния град на провинция Кападокия, Кесария селджуките ограбили катедралния храм, където се намирали мощите на преподобни Василий Велики.

При възкачването на престола император Алексий Първи Комнин се опитал да спаси светините, но  не успял. Това варварство било приписвано на всички мюсюлмани и в това число на управляващите в Антиохия. Затова през 1087 година търговци от град Бари се отправили за Антиохия. Те  искали на връщане в Италия да вземат мощите на свети Николай и да ги отнесат с тях. Разузнаването било поверено на двама от жителите на града и когато те се върнали, казали че в църквата, където са мощите на светеца, има само четирима монаха-пазители. И 47 въоръжени мъже се отправили за мощите. Монасите не предполагали, че може да бъдат откраднати мощите и показали пътят към гробницата на светеца. Но на един от монасите се появил във видение един старец и той помолил да пазят мощите от кражба.

Мъжете от град Бари разбили гробницата и видели, че саркофагът е пълен с миро, което излъчвало благоухание. Гражданите на Бари, презвитерите Луп и Дрого направили лития, а един младеж на име Матео извлекал саркофага с мощите на светителя. Тези събития са се случили на 20 април 1087 година. Когато узнал за това, че мощите са изчезнали, народът се събрал на брега, но било късно. На 8 май корабите пристигнали в град Бари. 

Тържествата по повод пристигането на мощите на Свети Николай в град Бари

На следващия ден 9 май мощите тържествено били пренесени в църквата на Свети Стефан, намираща се близо до морето. При пренасянето на мощите станали много чудеса и изцеления. След една година била построена църква, посветена на Свети Николай и осветена от папа Урбан Втори.

църквата „Свети Николай" в град Бари

В днешно време мощите се съхраняват в базиликата „Свети Николай Чудотворец“ Като там има и православна църква, носеща същото име. Части от мощите и до ден днешен се съхраняват в Турция, защото моряците изпуснали да вземат малки фрагменти от тях. И местните жители били благодарни на тяхната защита при обсадата на венецианците по време на първия кръстоносен поход, затова построили църква на Свети Николай в знак на благодарност .

мощите на свети Николай в град Бари 

Има и фрагменти от неговите мощи във Венеция и затова свети Николай е обявен за покровител на Венеция, заедно с апостол Марко и свети Теодор Стратилат.

Отначало празника на пренасянето на мощите на свети Николай се празнувал само от гражданите на Бари. В другите страни на християнския Изток и Запад не било прието празнуването му. Гръцката църква така и не е установила празнуването му, може би заради печалното за нея събитие -открадването на мощите на светеца.

През 2005 година група британски учени се опитали да въстановят по черепа образа на свети Николай и той така изглеждал: той бил строен, около 1,68 см, с високо чело, изпъкнали скули, пъстри очи и смугла кожа.