Как с Грешницата се напихме, а Авва Велико се уплаши за живота си

"Nije ni čudo što nas mrze, kad' smo tako dobri..." ("Ole, Lole", Balasevic)

- Ти имаш добро сърце, Светльо, ама главата не те слуша - вика ми онзиден Малката Грешница А.

- И твоето сърце е много добро, ама не те слуша "меденката" пък тебе! - не останах длъжен аз.

И тогава се напихме в чест на собствената си доброта... Една-единствена думичка обаче ако изтървете пред Звездичка, вие интриганти мръсни, ще ви намеря един по един и ще ви изтръгна езиците... Още повече, че не съм пил с месеци... Питайте когото искате, ако посмее да каже друго!!...

...А този път A. не ме наби... Щото се е случвало и да ме бие... Застанали сме например на вечерня молитва в храма веднъж, а аз я гледам, викам й:

- Ти, вместо да чакаш тука да се изповядваш, иди по-добре да ти ударят едни "киприянки", че около тебе бесовете ти хоро играят.

А тя:

- По-голям дявол от тебе тука няма, Ангелов.

Гледай я ти нея, колко много знае на има-няма 20 години!!?? Ама ти чакай, да видиш...

- Недей да се кръстиш... - съветвам я по някое време.

- Защо?

- Щото може да те удари гръм насред църквата.

- Ех, поне ще се просветлите, ако падне върху мене гръм!

Ха, хвана се!

- Ако с "меденки", Малка Грешнице, хората се просвещаваха, всяка сладкарница щеше да е храм, а вместо псалми да свири чардаш.

Тогава ме би. Пред хората ме наби! Чак спря акатистът, за да видят хората, обръщащи се учудени отде иде звукът на шамарите, как ме бие!!

Сега обаче не ме наби, ами пихме за добрината си, уви неразбирана от друг, освен от нас двамата и от Авва Велико. Скачахме, пяхме, плакахме и се смяхме, докато в един момент не решихме да се обаждаме на хората, които познаваме, по телефона и да им казваме колко много ги обичаме.

Естествено, че първо звъннахме на отец Георги.

- Отче, Ангелов и аз искаме да ти кажем, че много те обичаме! - вика тя.

- И аз ви обичам! - отговори попът тутак-си.

- Кажи му още и че само ние го обичаме наистина, всички други се преструват! - добавям отстрани.

После се обадихме на Лалугера М. в София:

- Обичаме те, Мартине! - пищи от възторг тя.

- Обичам ви и аз! - отговаря ни Мартин.

Звъним на Пламен Костадинов - Кохалет. Отговаря й, че ни обича и после иска да говори с мене на изключен високоговорител.

- Браво, браво, браво!!! - шепне ми, почти давейки се от възхищение. 

Какво ли си мисли, че се случва застаряващият пезевенк само един дявол знае...

Обадихме се и на Ванката Водопроводчика.

- В момента имам работа, но после непременно ще ви се обадя! - рече Иван.

Хладен и тежък. Истински Барон! Сетне се обади, естествено...

Звъннахме и на Дидо Баретата от полулегалните гранични чети. Смя ни се. Решихме да се обадим и на г-н Д. Г. Господин Д. ни затвори телефона моментално. Споделих това на следващия ден с Дидо Баретата, а Дидо рече:

- Той е хейтър!

- Не, - възразих аз - просто е непоправим моралист.

* * *

Онзиден пак бях изтървал последните автобуси за Аспарухово след работа. Звъня на Авва:

- Къде си, Авва?

- В една кола, след малко тръгваме за Аспарухово.

- Ще ме вземете ли пътьом?

- Ще те вземем.

Взеха ме от Централна поща, но преди да продължат за Аспарухово, минаха да ядат дюнери и фалафели. 

Авва Велико, заедно с брат си Мартин Д., са част от отбора "Аспарухов мост". В някакво заведение до Автогара Варна организират нещо като познавателни съзтезателни игри тип "Минута е много". Току-що бяха паднали (или спечелили, не разбрах точно) от отбор на име "Ескалибур". Авва каза, че независимо дали са били или паднали, се чувства "морален шампион", изяде в бързината два големи сандвича и потеглихме с колата към Аспарухово. На кръстровището преди Катедралата някакъв микробус замалко да ни блъсне.

- Внимавай, внимавай!! - разкрещя се Авва уплашен на шофьора, докато додъвкваше последните хапки от втория сандвич.

- Велико бе, ти изяде два огромни сандвича и се уплаши за живота си ли? - подигра го някой.

- Да, - намесих се аз - лесно е да умреш, когато страдаш и си нещастен, но истинският подвиг е да умреш щастлив!

- Така е, чадо Светославе! - одобри намесата ми Авва Велико.