Свети Бонифаций и пияната правда (Как Авва Велико го удари ток)

В "Къщата на Фантазиите" днес пристигна Йо-Йо, нашият енорийски семинарист в София, дойде си за Коледната ваканция... Първо се скара с котките за храната, която си сипа, успя да ритне всичките по два пъти, докато му отмъкваха половината, после Авва Велико го "положи" по врата около двадесет и шест пъти, а той се пробва да изгори опаковката с хляба, докато ми показваше как се е научил да пуши цигари... За целта запали около пет-шест цигари, като ги заряза недопушени всичките из цялата стая. Взе палката за барабаните на Авва и се опита да отвори с нея хладилника "от задната страна".

- Седя си аз в предверието на тоалетната на семинарията и си говоря по телефона с тебе, - заразправя ми - а до мене е застанал един от пети клас, влиза друг петокласник и се опитва да ме тормози, пита ме: "С кого разговаряш по телефона бе?!", аз му викам: "С Портос!", а оня до мене, докато го чува, виква уплашен на другия: "Не го пипай, не го пипай!!!"

- А как е "игуменът" на Чипровския манастир, 19 годишният Спиридончо, дето те малтретираше? (виж "Здрасти, Спиридончо")? - питам го.

- Иска да му заплатим "морални щети" с тебе, травмирали сме го били и сме му били провалили кариерата.

- Кажи му да се обърне към еп. Генадий Стандзиус, педофила от Александрийската Патриаршия, доскорошен почетен гост на Николай Пловдивски, на такива като него и Сашко от Карнобат той раздава пари, не аз...

* * *

А Авва Велико е изключително смирен и мълчалив през последните няколко седмици... Отиде до магазина, купи на всички нас по кофичка с шкембе-чорба и ни гледаше любвеобвилно как ядем... 

Авва се смири, защото го удари ток и освен това Господ му открадна седем броя спортни вестници от колекцията му в стаята, където от няколко дни спи бай Марин Пощальонът от София, дето премина програмата на ПЦДОН и понастоящем е пощальон във Варна, докато живее при нас. Във въпросната стая има поне няколко хиляди броя от вестниците "Тема спорт", "Меридиан мач" и "Седем дни спорт"- най-голямата колeкция в България... Онзи ден сутринта се оказа, че са изчезнали седем броя от тях.

Първоначално Авва предположи, че аз съм разпалвал печката с тях. След като се прекръстих с тържествена сериозност и заявих, че това е абсурдно, Авва предположи, че бай Марин ги взима сутрин за работа в пощата, за да си бърше евентуално гъза. Обадихме се на бай Марин, който тържествено заяви, че не си бърше гъза с вестници, като ака, ами със салфетки. Накрая Авва реши, че ги е използвал Лалугерът М., който известно време живя с нас и сега е в София, че ги е накъсал, за да си свива цигари.

Истината обаче е според мене, че вестниците му ги открадна лично Господ-Бог, за да го накаже с туй, което най-боли... 

А Господ първоначално се опита да го вразуми чрез токов удар... Това се случи ето тъй:

Години наред Добрият Авва гледа ококорен щуротиите, които върших из къщата му, колчем се нанеса... Върне се например ненадейно и без предупреждение от къщата на майка си леля Димитра от Боровец, влезе в стаята ми, без да почука и види чисто гола жена да се опитва да избяга от стаята и да се скрие на терасата... Понеже в Къщата на Авва повечето врати са без брави, особено тия на шкафовете и на някои тераси, тя като котка драпа и драска с нокти, опитвайки се да избяга, а той, подавайки деликатно ръка, вика:

- Приятно ми е да се запознаем, макар при тези форс-мажорни обстоятелства!

Галантен и съобразителен е бил винаги.

* * *

Та гледа-гледа и като не видя да ме удря гръм, Авва рече да предизвика Небесното Правосъдие, за което, разбира се, грехът поемам само и единствено аз, който го изкуших...

Какво стори точно, аз ще премълча, със сигурност не бе престъпление, но не и нещо, с което един благочестив християнин би се похвалил, ами само някой истински мачист... Ще кажа само, че в стаята, в която не е разрешено да се пушат цигари, застла нови-новенички чаршафи, купи кило банани и натурален сок от ананас, пусна печката тип "духалка" час предварително... След около четири часа пристигна в стаята при мене:

- Чадо Светославе, Бог ми даде знак, че трябва да стана отшелник!

- Какъв знак, Авва? - попитах аз.

- Като тръгнах да изключвам духалката накрая, щепселът гръмна в ръцете ми и като че ме удари ток!

- Ех, Авва, не са за всеки сандалите на свети Бонифаций...

* * *

Авва обича свети Бонифаций Римски. Той ми разказа непопулярното негово житие, каза ми и че именно една от неговите икони в стая от Къщата на Фантазиите била преди години прокървила...

Бонифаций бил роб и любовник на римската матрона Аглаида. Прекарвали времето си в пиянство и оргии. Но бил и изключително милостив и състрадателен към всички нуждаещи се същевременно. У Аглаида се събудил страх Божий и като чула, че мощи на светци помагат на пропаднали нравствено и духовно хора, решила да изпрати Бонифаций на Изток да търси такива мощи.

- Ако не намеря мощи, - пошегувал се Бонифаций - ще ме върнат мене като мощи при тебе.

Аглаида му се скарала за дръзката шега.

Официалното житие разказва, че Бонифаций тръгнал напът с пробудило се покайно настроение. Неофициалното житие разказва, че всъщност изчезнал из Източните градове.

Аглаида изпратила свои слуги да го търсят. Разпитваните жители на Тарс се сетили, че преди време синеок блондин гуляел в една от местните кръчми, обкръжен от леки жени, когато видял през прозореца да извеждат на площада пред кръчмата група християни, за да се гаврят с тях. Бонифаций излязал от кръчмата, възмутен от вижданото и заявил на мъчителите, че също е християнин, така намерил смъртта си...

 По-късно от мощите на светеца потекло не миро, а мляко...

* * *

Неизследим е Божият спасителен промисъл и неугасим копнежът Му да спасява.