Обрезание Господне и св. Василий, архиеп. на Кесария Кападокийска

автор Таня Илиева -Мускетарката 

Тропар на Обрезание Господне:

,,Седящ на огнезрачен престол във висините с Безначалния  Твой Дух, си благоволил да се родиш на земята от Дева, непорочната Твоя Майка, Иисусе; затова си бил обрязан като човек на осмия ден. Слава на всеблагия Твой промисъл; слава на Твоето предведение; Слава на твоето снизхождение, Човеколюбче."

Тропар на Свети Василий Велики:

,,По цялата земя се разнесе твоето учение, като разкритие на словото ти, с което боголепно си учил, същината на всичко си уяснил, човешките обичаи си украсил, Царево освещение, отче преподобни, моли Христа Бога да се спасят нашите души."

На 1 януари Църквата отбелязва два празника: Обрезание Господне  и паметта на свети Василий, архиепископ на Кесария Кападокийска.

Празникът Обрезание Господне се отбелязва в Православната църква и Римоатолическата църква на 1 януари. Първите сведения за съществуването на празника са от 4 век. На осмия ден след раждането си, Младенецът Иисус е обрязан, според Стария Завет, който е приел обрязването на децата от мъжки пол като знак за Завета на Бога с праотеца Авраам и еврейския народ (Битие 17:10-14) 

При извършването на този обред е дадено на Божествения Младенец името Иисус, според казаното от архангел Гавраил на Пресвета Богородица в момента на Благовещението (Лука 2:21). Според тълкуванието на отците на Църквата, Господ, Творецът на Закона, е приел обрязването като пример за хората да спазват безпрекословно Божествените закони (Матей 5:17). Господ е приел обрязването като знак никой да не се усъмни в това, че той е истински Човек и не е носител на призрачна плът, както са учили някои от еретиците (в частност докетите, за които ще говоря някой друг път)

В епохата на новозаветното време обичаят на обрязването е отстъпил място на тайнството Кръщение, чийто предобраз се явява. Празникът на Обрезанието Господне напомня на християните, че те вече трябва да почитат Новия Завет с Бога (Колосяни 2 : 11)

Според епископ Теофан Затворник празникът е един вид обрязването на сърцата от лоши помисли, страсти и похотливи помисли (Второзак. 10:16).

Този празник е един от Господските празници и се празнува заедно с паметта на светителя Василий Велики. И след съединението на тези два празника се дава предимство на службата на светителя Василий Велики. Извършва се всенощно бдение, пее се полиелеят на светителя ,,Честнейшую" не изпълнява, а се изпълняват песнопенията на празника на светителя. Има един особен отпуст: ,,И в осмия ден плътта се обрязва заради нашето спасение". Извършва се литургията на свети Василий Велики, пее се величанието на Василий Велики и християните четат Иисусовата молитва.

Василий Велики е светител, архиепископ на Кесария Кападокийска, един от църковните писатели и богослов. Той е роден около 330 година в Кесария. Почитан е в Православната църква на 1 януари и в Римокатолическата на 2 януари. На него се преписва въвеждането на иконостаса и съставянето на литургията на Василий Велики. Автор е на петата молитва от утреното правило. Той е бил привърженик на киновията.

Свети Василий е роден през 330 година в Кесария, административния център на Кападокия и произхождал от аристократичен род, славещ се с дарование и ревност във вярата. Неговите баба и дядо са пострадали във времената на гоненията на император Диоклециан. Неговият чичо бил епископ, както и неговите двама братя - Григорий Нисийски и Петър Севастийски. Сестра му е преподобната Макрина, а майка му преподобната Емилия Кесарийска. Баща му, един от известните оратори и законотворци на своето време, бил предопределил Василий да тръгне и той по неговия път. Той изпратил Василий да учи в Константинопол и в Атина, където той учил в Атинската академия. В нея се запознал и сприятелил с Григорий Нисийски. Заедно с тях се обучавал и гонителят на християните император Юлиан Апостат (Отстъпник).

След като се върнал в Кесария,  Василий се посветил на светски дела, но под влиянието на сестра си Макрина той приел аскетичния начин на живот и заедно с няколко приятели се преместил да живее в семейното имение в Понт, където образували монашеска община. През 357 година Василий се отправил на продължително пътуване до коптиските манастири, а през 360 година съпровождал кападокийкските епископи на събор в Константинопол.

Решенията на събора в град Римини утвърдили осъждането на учението на Арий от Първия Вселенски събор (кесарийският епископ Дианий е бил привърженик на това учение). Това е било много тежко изпитание за Василий и неговите приятели. Примирие с Дианий настъпило малко преди смъртта на епископа. Василий бил ръкоположен за свещеник и станал съветник на новия епископ Евсевий. Строгият аскетичен живот на Василий не се харесвал на новия епископ и той решил да напусне мястото на съветник и да отиде в пустинята, където можел да живее според монашестките правила. След като дошъл на власт император Валент, който бил по убеждение арианин, епископ Евсевий потърсил отново деятелния и усърден Василий. През 365 година той се върнал в Кесария и взел управлението на епархията в свои ръце. Той написал три книги против арианите, проповядвал ,,три ипостаси в една същност", което било веруюто на последователите на Никейския символ на вярата, както и на тези, които до неотдавна симпатизирали на арианите. След смъртта на епископ Евсевий през 370 година Василий бил избран на епископската катедра и ревностно се заел да изкоренява арианството в Мала Азия. Това довело до стълкновение с император Валент. По време на пътуването на император Валент в Кападокия епископ Василий отказал да признае провотата на арианското учение. В отговор на което Валент разделил Кападокия на две провинции, което било орязване на каноническата територия на Василий и подронил неговия авторитет и позиция в църквата. Не след много време на Василий му се отдала възможност на издигне на местата на епископите в ключови градове неговите съратници Григорий Нисийски и Григорий Богослов.  Основно се разгоряла борбата за мястото на александрийски патриарх, не са допуснали да го заеме един привърженик на ереста на савелианизма епископ Павлин.

След смъртта император Валент в битката при Одрин силите се изменили в империята и в църквата, но Василий не се възползвал от това. Неговото здраве било недобро от аскетичния начин на живот. Той починал в първия ден на 379 година и много скоро бил причислен към лика на светиите. Неговата памет си отбелязва два пъти годишно на 1 януари и на 30 януари, когато се отбелязва Събора на Тримата светители. Негови творби са догматичните: ,,Против Евномий" и ,,За Светия Дух", 15 беседи на псалмите, Беседите на Шестоднева " и ,,Тълкувание на пророк Исая ", 28 беседи на различни теми, 365 писма, писани на различни хора, ,,Нравствени правила", ,,Монашески правила", подробни и кратки.