Зографската атонска секта на "терапевтите-убийци"

Днес научих каква е била причината за трагедията, потресла цялата ни енория преди известно време - самоубийството, чрез скок от Аспарухов мост, на един млад енориаш.

Преди да се върне във Варна и да сложи край на живота си, бил на Света Гора - Атон, за да потърси духовна помощ и напътствие от тамошните "подвижници" в Зографския манастир, дето тука в нашата енория някои вечни храмови настоятели и вечният им председател поп Светата Сватя Д. постоянно рекламират с теологичната подкрепа на идеолога на "терапевтичното богословие по свето-пловдивски" - Бисер Божков.

Отишъл на Атон емоционално сринат и пред депресия. Българските атонски "старци" на Зограф веднага му заявили, че е с психически отклонения...

За да е картинката пълна, ще вметнем само, че огромна част от зографското братство са по креватите и не могат да мръднат, упоени от психотропни лекарства и транквиланти, предписани от психиатрите в Солун, за да не буйстват. Друга част от атонци обикалят епархиите на БПЦ, къде с благословия на местните епархийски митрополити, къде без тяхно знание и мародерстват духовно сред миряните - доят пари, злоупотребяват сексуално или сеят разколнически настроения... Трета част са явни педерасти, както споделяше отец Димитър Амбарев: "Веднъж бях в Зографския манастир на Атон, брате и повече не ще стъпя там - от портата смърди на педерастия!" 

...А сиромахът решил да иде точно там да получи "спешна духовна помощ". Защо? Заради рекламата, която някои безсъвестни попове "бичат" за Зограф повсеместно. Като попът ни Свети Сватята например:

- Слизаме на Атон, братя и сестри, а от брега още лъха благодат... А като стигнахме до Зограф и видях на покрива самолета с българския трибагреник, се насълзих от възторг! - обръща се към мен - А ти какво мислиш, Ангелов, за това? Някои казват, че не е редно да има там такива символи, национални, но аз си мисля, че...

Спирам да го слушам, не ме изкушава подобен "високо богословски диалог" точно с него, още повече, че там няма "самолет с трибагреник", ами българското знаме е закичено на един ветропоказател и почвам друго да си мисля... "Ти, попе, - мисля си - за да се харесаш на тоз' и оня, тук и там, за една, евентуална даже само да е, файда, до един лично ще ни бутнеш от моста..."

А той междувременно се опитва да се насълзи от възторг, мислейки си за българското знаме, веещо се сред Градината на Богородица... Но както обикновено, опита ли се да се разплаче, излиза само едно неопределено сумтене, придружено с рязко поклащане на глава насам-натам, сякаш се мъчи да се оттърси от изневиделица сполетяла го средно-дълбока мисъл...