Митрополит Николай украсява коледно корабче

- Ало, ало, здрасти Таня, какво правите в Гръчко?
- Украсяваме коледното корабче.
- Какво е това корабче?
- О, сега ще ти обясня...

...И тъй започна всичко, което оттука-нататък следва като текст.

* * *

Митрополит Николай се събуди в тихата Предколедна утрин и започна да се облича... Днес бе решил да не прави нищо друго, освен "по гръцки" да украсява Коледното корабче на св. Николай Мир-ликийски, вместо традиционната за северните народи елхичка, каквато в Гърция нямат. 

* * *


Те там, в Гръчко, въобще какво ли вече имат де?! Едни 1000 евро им поисках, а Вартоломей се направи, че не само не чу, а и въобще не даде сигнал, че ме знае!! Сетне поисках от папата, ама и той се оказа същият гъз, Боже, прости им! (виж "IV-ти път до Римската папа" от "Писма до папата") 

* * *

Николай изми очи и зъбки, смръкна линия кокаин и глътна шепа амфети със сутрешната чаша бърбън. След това събу лилавите си нощни кюлоти и опъна по гладко епилираните си бедра дневните жартиери, които днес бяха кървавочервени в чест на празника, тъй като се канеше да украси корабчето си, облечен като Снежанка. След като бе напудрил носа си "отвътре" с кокаина, го напудри и отвън с с дамска пудра от пудриерта, подарена му от Александрийския еп. Генадий Стандзиуз, още докато оня беше в Пловдив, а те двамата - приятели. 

Николай въздъхна леко превзето, но и донейде искрено... 

Той беше решил веднъж да почерпи Генадиус с компанията на семинариста Сашко от Карнобат, като му го изпрати в хотела, затворен в огромна розова торта, чисто гол и в белезници, вместо подарък. Генадий обаче помисли, че това е просто торта, затова реши да забоде направо в нея вилицата, щом му я донесоха. Нещо отвътре пропищя "на умряло". Генадий отвори тортата и видя малчуганът да потрива със стегнатите си зад гърба в белезници ръце боцнатото си от вилицата дупе и да го гледа уплашено, мигайки с очи като малко зайче. Очите им се срещнаха и вплетоха, тъй се влюбиха необратимо... И направиха всебългарски църковен цирк с гоненките си из фоаетата на пловдивските хотели... Николай, който гласеше Генадий за преподавател в Пловдивската семинария, се принуди да го изгони от Пловдив.

Николай изпи още една водна чаша с бърбън, щото се разчувства... "Стигнеш ли върховете, вече нямаш приятели" помисли си той. След това съблече пясъчното си розово боди и нахлузи дантеления патешко-жълт сутиен, който напълни с вълма египетски памук отпреде в чашките, вместо цици.

Вие може би сте втрещени от изненадващо безвкусните цветови комбинации, описани до момента, но не забравяйте, че Пловдивският митрополит все пак е родом от Софийското село Горни Лозен, подобно на Бойко Борисов от Банкя и на Азис от Костинброд. И една Цеца от Петърч знам, като тях същата, само че истинска жена, но това е друга тема...  Затова не бива да продължавате да се учудвате, като ви кажа, че той преметна през кокалестите си рамене перелина в турско синьо с изрисувана на гърба й звезда в жълтеникаво-зелено - тип "електрик"

Започна да украсява корабчето.

На върха на мачта, вместо звезда, Николай сложи снимката на новия Старозагорски митрополит Киприян. Усмихна се мило, поглеждайки я и тихичко възкликна:

- Ой, на леля цигането сладко!

На самото платно, най-горното, залепи снимка на еп. Сионий... Погледна я, нищо не каза, сви очи, издаде сластно съскащ звук, присви се с десница между бедрата и стоя така клекнал, докато не отмина завладялата го бурно емоция по Ректора, която с обичайното си самообладание сподави до няколко телесни конвулсии. На средното платно на мачтата залепи две снимки една до друга - на новите епископи Яков и Герасим, погледна ги, не каза нищо пак, но разклати закачливо-предупредително пръст току под носовете им, издавайки неопределен звук, нещо като:

- Тю, тю, тю, тю...

За най-долното платно изпадна в недоумение чия снимка да залепи. Извади първо тази на "патриарха"... Помисли:

- Няма смисъл, - каза си гласно и хладно - той е еднодневка и не заслужава място на коледното ми корабче.

Извади тази на еп. Йеротей Агатополски.

- Верен докрай, ама... хетеросексуален мъж... Пфу!

И метна снимката му небрежно зад гърба си.

Следващата снимка беше на митр. Наум Русенски и приятелката му Боби Цацов - Маркизата. Погледна ги, устните му се свиха презрително:

- А тоя го направих митрополит аз и той реши, че ще е следващият патриарх вместо мен!!!

Хвърли снимката разгневен не нашега. 

Сетне извади тая на проф. Иван Димитров Желев от кутийката си със съкровища, останала там от времето, когато бяха още приятели и Желев се държеше с него почти бащински. Разгневи се ужасно, хвърли я пред краката си и започна да скача върху нея "трупешката" - с двата крака едновременно. Бутна и събори корабчето уж неволно.

Тогава, по предварително уговорен сигнал, в стаята влязоха тримата му охранители и го заналагаха с копринени камшици по гърба и дупето, крещейки:

- Лошо момиче, лоша Снежанка!!

А той, виещ от смесен с лека сладка болка екстаз, вдигна поглед към отсрещната стена, погледна портрета ми - моя именно - на Светльо Ангелов-Портос, който от години в цял ръст виси там и изпадна в няколкочасов множествен оргазъм.


П. П. /от Тодор от Асеновград и Таня Мускетарката/

Важно съобщение за митрополит Николай

Народът на Асеновград е готов да брои на митрополит Николай сумата от 10 000 лева, ако разкара от града поп Даньо и синчето му Стилиян, а и още толкова, ако върне отец Тодор на предишното му място.