Тази църква май не е Църква (за брадатите педерасти)

Преди време, спомняте ли си, в сайта на Сивови беше особено оборотна една статия, не помня вече чия, нито даже какво в нея точно пишеше, започваща с думите "Тази църква..." Е, не е болка за умиране да не помниш какво Сивови са написали, тъй като стилът им на писане е характерен с това, че претенциозно и високомъдро се "обговарят" трудни за запомняне празни мисли. Текстовете и анализите им импонират главно на недоправени квартални интелектуали или недоклатени интелигентки от квартали като "Надежда", "Младост" и "Обеля" в София, които днес Сивов събира да мъдруват на центъра на София в "Къща са птици":

"Надежда-Младост, бате - теле-мост/ Измислих нова дрога, че пушим теле-коз" (Ицо Хазарта)

Та мисълта ми значи беше малко по-друга и аз се отклоних от нея, затова и излезе като подигравка написаното дотук, а бях планирал да бъде комплимент. На Пламен и на Илиана са им запомнящи се заглавията. Като например това на статията, за която стана въпрос в началото - "Тази църква е мъртва! Тази църква е жива!!"

Но и наистина не знам, не съм сигурен, на какво се дължи фактът, че Пламен успява в един надпис да каже всичко от текста си - дали на гениалността му да съставя заглавия, или на туй че, както в началото казахме - текстовете му са почти празни - нищо не ти коства да им събереш половината мисъл в пет думи т.е... Да, казваше ми преди време той: "Ти пишеш в прав текст, каквото мислиш. Не бива да се пише тъй!"... Да, Пламене, когато спра да мисля, обезателно ще започна да пиша като тебе...

Това, че БПЦ била мъртва църква Пламен тогава май "доказа" с богословски осведомените си възгледи по протестантски, след което съвсем по хегелиански зададе антитеза на тезата си, каза че БПЦ е жива, като го доказа с факта, че няколко бюлюка клирици охотно се включиха в "съживителните" му инициативи, подмамени основно от кинтите, дето под носа им ги развяваше - донесени от USA от него или по-скоро частично върнати оттам, след като преди това оттук-натам бяха от такива като бащите им на Пламен и на митр. Николай изнесени.

На стария социалистически номенклатурен курвор - настоящ местен или национален "бизнес-елит" (и на копеленцата им наследници), това винаги им е бил мурафетът, дават ужким много, дават го демонстративно, като те оставят с впечатлението, че са велики патриоти и благодетели, за да оберат сетне до шушка мястото, където са дали:

"Батко, дали да ти не серем у устенцата!? / На жена ти пра'им синки по коленцата..." (Ицо Хазарта)

И тъй, след като Пламен първо "уби" БПЦ, а после я "съживи", всички ни обзе свещен трепет пред чудесата му, а аз конкретно изпаднах не във възторг, а направо в екстатично умопомрачение. Идеше ми в пристъп на юродива радост да разпечатам някой негов текст и да си избърша с него... гъза.

...А междувременно клирици от всякакви габарити и нива вършеха съвсем открито престъпления след престъпления, низостта обнагляваше и ескалираше, докато новите ни православни богослови, публицисти и обществени мислители пишеха "диагнози и рецепти", за да стигнем до резонното питане не "жива ли е или е умряла БПЦ", ами БПЦ въобще дали е Църква.

"Лека полека и нещата си отиват на бой: - А ти за к'во ме излъга, че "Кайенът" е твой?! - Не бе, щех да взимам на Пешо "Калибрата", обаче той ми обяви, еба' ти, цифрата!" (Ицо Хазарта)

И така, докато Пламен възкресяваше Църквата, задавайки въпроси по "баптиско-протестантски" и отговаряйки им по хегелиански, други се заеха да "ограмотяват" богословски попове и владици "по Шмеман" и "по Флоровски"... Но успяха да заинтригуват само попадиите и конкубините им или мъжките им любовници и гравитиращите около тях топ-епархийски попове - виртуозни владишки гъзолици и натегачи, с тая твърде "сложна и висока" богословска проблематика. Тъй че, в един момент вече не можехме да се отървем от арогантни и прости женуря, интерпретиращи Шмеман, според Калин Янакиев, знаещи отговорите на "всичко" и най-вече какво и колко мъжете им заслужават за сметка на чуждите мъже.

А нам липсваше през цялото време не някоя беседа на "професорско каре" по християнска политология, нито книжките с "неопатристичен синтез", ами един елементарен урок по доблест, храброст и нравственост, защото докато ние сме страхливци, подлеци, интересчии и интриганти, ще са такива и поповете ни, и владиците ни, както и обратното...

* * *

Отец Димитър (Амаберв), Бог да го прости, още служил в храма при Софийска митрополия - "Света Петка", когато викариен епископ на Софийския митрополит бил сегашният Ловчански митрополит Гавриил... Председател на храма тогава бил свещ. Ангел Величков - любим "богословстващ" поп на Двери бг.

Амбарев счел, че е несправедливо стажуващите дякони да не получават пари от требите, събирани в общата братска каса, тъй като и те имали семейства.

- Аз съм председателят! - заявил поп Ангел - Решавам, че няма да получават от нашите пари!

- Никакъв председател не си ти, - заявил му високо и ясно Амбарев, артикулирайки превъзходно, както само той умееше - ами си най-обикновен брадат педераст!