В блог "Лирика" - "Ней"

 "Філософські статті" в Аудіоформат  ТУК

в блог "Богословие" - Библия и Общество

31 март 2017

Хайде да си поговорим хубаво за Шумен и "героите"!


Хайде да си поговорим за "тоз' и онзи", както най-обичаме всички - няма какво да лъжете, вие също го обичате... Първом за колегата Ваташки да си кажем... Няма какво да крия, "колегата" Румен Ваташки ми е изключително неприятен като човек по ред причини. Дразнил ме е не само с превзетото си "много-учено дрънкане" по време на лекции по предмет, в основата на чието преподаване беше поставил Аврелий Августин, па не знаеше даже къде точно бл. Августин е роден, както го "засякох", че и го осведомих, след като се погаврих с него тогава малко. Дразнеше ме, че редовно закъсняваше с часове за лекциите си през 2006 и 2009 година, че понякога изобщо не идваше, при това без да предупреди (не, че изтървал влака за Варна, по шуменските хотели ми беше зле де - тогава бол пари имах), дразнеше ме и с това, че ни подаряваше на студентите книгите си, на чиято корица се беше снимал с папа Йоан-Павел Втори или тези с бездарните си стихчета.

Ваташки обаче стана на професор, щото знаеше кому как да се усмихне, подобно на приятеля си от Сливен поп Силвестър Янакиев, който, в интерес на истината, колкото и да се хили, доктор на науките все пак не стана. Ваташки, както вече казахме. стана доктор, доцент и професор с няколко вариации на една и съща "научна книга" на основата на подарен му италиански докторат, стана бързо, по-бързо и от отец Павел Стефанов, комуто това костваше десетилетен труд, множество хубави и автентични книги, докато тоя беше подпрян лично от богослова Иван Желев за професурата си тогава.

Дразни ме и това, че Ваташки май не може още да реши политик ли е, поет ли, медийна звезда или богослов... А дразни ме и фактът, че по предмета си на мене ми написа добър 4.00, докато ме "изпитваше", вървейки през парка между I-ви и III-ти корпус през 2009 година. В Белград сетне поисках да ми признаят (и ми признаха) четворката от доц. Цветана Янакиева от Шумен, първо защото питая огромно уважение към тая жена и второ щото по църковнославянски аз повече и не заслужавах, даже и 4.00 не заслужавах, изпита го взех с късмет тогава при нея, но предмета на Ваташки в Белград обаче го "преположих" с оценка отличен 10, при това при проф. Радован Бигович и приемника му еп. Давид.

В едно ще се съглася с "обидените" поп Тодор (Теодор) и пенсионирания проф. Желев, че играта в момента на Ваташки е много мръсна, надявам се, че вреди на катедрата в Шумен с изказванията си, заради поредните пет минути слава из медиите, а не е планирано и злоумишлено, уж защитавайки я, да вреди по плана на тия, дето искат да префасонират катедрата или да я закрият, като нажежява конфликта с митр. Йоан.

А, да не забравя, че ме дразни и синът на Румен - Наско Ваташки. Намирам го за тъп, нахален и амбициозен интригант като таткото. Но това е друга тема.

Поп Тодор (Теодор) пък продължава да ме дразни. Тодор ме дразни с подлото си отношение към доц. Ана Маринова, на чийто малък пръст не може да стъпи като учен, па ако ще тя десет поредни пъти да залитне "в евангелистки методизъм", както в "обясненията си" в Православие бг. подчертава. Щото Ани залитна, но нищо от вярата си не промени като православна на ниво догмати, просто се изкуши от по-нормалната църковна среда, която в доста евангелистки църкви, за разлика от тая в БПЦ, е факт. И освен това конфесионалната принадлежност не може да се изтъква като критерий, предвид академичната свобода в българското висше богословско образование... Подлец, винаги съм знаел, че е подлец тоя поп, но не съм го казвал, щото беше това усещане само, нямах причина или повод!... Да не забравя, че ме дразни и Иван Желев покрай поп Тодор. Дразни ме всячески тоя нафукан дърт милиционер, дето с разни механизми и византийски средства сега "награждава" расоносните си питомци из Варна, които участваха в "скокни-протестите" след смъртта на дядо Кирил в негова също полза и на кликата му. И няма кой друг да е свързал Кубат, за когото си говорихме в предната публикация, с поп Тодор, за да го препоръчва за рецензент на оня превод, за който разказвахме, освен той, който през месец-два се мъкнеше в Белград преди години, за да се хили мазно на тоз' и оня или самият Найденов, планираният първоначално екс-рецензент за Кубат, фен на "усмихнатата варненска енория" на Тодор и Дончо, както я описваше в Двери бг., по негова, на Желев инспирация.

Всички заедно ме дразнят пък с това как се "позовават в негатив или позитив" на името на Варненския митрополит Йоан, намесвайки го в сплетните си. след като цялата тая интрига може да е всъщност от... Пловдив. Ректорът Колев например е близък роднина на Росица Колева (или приятел, едно от двете, не помня вече), завършила в Шумен руска филология и култура, омъжена за работещ в системата на МВР, живееща в Полша, в постоянна "творческа комуникация" с хората на митр. Николай в България, създателка на сайта "Всемирното Православие". И не намирам за случаен факта, че е пенсионирал до неотдавна мнозина от преподавателите в катедрата, включително доц. Цветана Янакиева, за да се стигне сега до тая малка бройка, с която закриването на катедрата се оправдава.

А най-много ме дразнят всички с пренебрежението си към един честен човек - ръководителя на катедра "Теология" в Шумен доц. Стефан Стефанов... Вижте, аз познавам тоя човек. Той би могъл да бъде наречен "зилот", но той е от истинските зилоти, дето езика си ще отхапе, но няма да излъже, а не "паркетен зилот" като поп Божидар Главев например, дето докато разправя за канони, взима по 20 лева от енориашите си, за да удря камбаната "на умряло".

Ако Стефчо, както го наричаме всички, но го наричаме тъй с умиление и огромна любов, не с пренебрежение, е казал, че е поискано от него да организира "нагласен конкурс" от Деканата, значи така е било, щото Стефчо не само би си отхапал езика, за да не излъже умишлено, но и за да не наклевети неволно също. И ако Стефчо казва, че е поискано от него това, значи е поискано без никакво колебание да има относно туй какво се иска и без заобикалки. Аз не се и съмнявам, че тия изроди това са поискали "мот-а-мот", подценявайки простодушието му, дето на лицето му го пише, даже е нарисувано, бъркайки го с овчедушие. И ако Стефчо е настоявал, заради правилника, да се чака Ваташки, то със сигурност не е било по друга причина, освен заради правилника на провеждането на конкурса...

Тъй че, долу ръцете от Стефан Стефанов и от делото на отец Павел Стефанов, щото ако не спрете, включая и Ваташки, просто не можете да си представите даже какво ще последва да прочетете тука. И ако смятате, че досега съм карал "през просото", ще видите значи какво ще е да я "карам през ряката" - със или без коня.

Предупредих!!! 

2 коментара:

  1. "А, да не забравя, че ме дразни и синът на Румен - Наско Ваташки. Намирам го за тъп, нахален и амбициозен интригант като таткото. Но това е друга тема."

    Не знам какво те дразни, нито как и откъде си си извадил тези заключения. Не ме познаваш добре, за да твърдиш така. Виждал си ме два пъти за малко, а по интернет почти не сме общували. Но нека да съм такъв, не се обиждам.

    ОтговорИзтриване
  2. Трай сега бе, в момента обиждам татко ти, в случая си просто риторична фигура!

    А инак доста съм опитвал от изброените ти некачества в интернет... Но какво пък - всеки от нас е по малко от всичко това.

    ОтговорИзтриване