Мерзостта клиризъм (увод към "По Гай Петроний към Юстинианчо")

"...отричам, че римските папи са дали оправдание на преследването на магьосничеството само за да не изглежда, че те самите се занимават с магьосничество, както някои техни предшественици наистина са правили..." (Корнелис Лоос /1564-1595/, римокатолически богослов, принуден на 15 март 1592 година в Трир да се отрече от критиката си срещу средновековния папстки лов на вещици)

Започвам с уговорката, че нарочно не употребявам понятието, така популярно сред нас във /и около/ БПЦ "клерикализъм", чийто производен израз е "клерикалистична визия за църковност", въведен от Пламен Сивов преди години въз основа на едно повърхностно и тенденциозно четене на преп. Мария Скобцова. Клерикализъм имаме в Италия и в държави със силно традиционно римо-католическо влияние и позиции и той е свързан с опитите на Ватиканската курия да определя и доминира обществения - социално-политически живот в страните и обществата чрез клерикално създадени политически и обществени структури и институции. За да имаме клерикализъм т.е. в дадено общество или като визия за църковно присъствие в него, трябва да имаме най-малкото клерикално създадена политическа партия със съответната одобрена на официално ниво от църковното ръководство структура, управление, платформа и програма, банки, фондации, лобита в бизнеса и властта, в средите на култура и изкуство, не само неправителствени, но и правителствени организации, свързани с религиозната доктрина и църквата.

А в България се получи опит за нещо, което съвсем условно ще нарека "клиризъм", без претенции да създавам легитимно понятие. Тоя "клиризъм" течеше в два плана. 

На първо място "клиризмът" беше църковен и се изразяваше във вярата, че авторитетът на клира (особено на висшия клир, т. нар. черно духовенство - черноризците епископи и митрополити) е безусловен, като всеки епископ и най-вече митрополит е един малък "папа римски" зад катедрата си, че е немислимо и даже страшен грях да поставиш под въпрос богословското му становище, доколкото тия по онова време някакво становище изобщо по нещо имаха, а не бягаха от богословските дискусии и прения като вампири от чесън и дяволи от тамян.

На второ място се появяваха зачатъци на някакъв клиризъм (псевдо и семи-клерикализъм) в обществото, при който ролята на църковната институция се възприемаше в това владиците да се явяват ментори по обществени, икономически и политически дори въпроси на местните власти и даже на държавната власт. Така се роди, както репликата в пияно състояние на митр. Галактион към Бойко Борисов: "Даже и в Германия е държавно... БДЖ-то!", така и Двуглавата шопска тиква (от с. Горни Лозен и с. Банкя едновременно) на митр. Николай и на същия тоя Бойко Борисов, като дори се стигна дотам да говорят някои, макар и под сурдинка, че Николай е нещо като "духовен наставник" на Бойко. Това явление в условията на либерална демокрация и секуларна държавност, е пълен абсурд и гротеска, обаче е факт. Нямаме нито византийски, нито старозаветен тип теокрация, даже не и от калвиново-женевски тип, няма дори утвърдените от векове римокатолически политически и социални структури, създадени да действат в именно такъв тип постхристиянско и секуларистично общество като нашето. Имаме Двуглавата Кратуна на Чоко (Коко) и Бойко (Боко). Имаме си просто Гуруто и Началника - гуруто е митрополит, а началникът е премиер-министър. На местен терен тия двамата го играят като Патриарх Кирил Руски и Владимир Путин в Москва, които не случайно май са от едно и също руско село двамата: край Москва - Михайлово, подобно на нашите двама: от две почти съседни села край София.

Тия работи си имаха предистория и тя беше когато тогавашният президент Георги Първанов, без санкция от синода ни, заведе Николай в Москва и го представи пред Патриарх Кирил до себе си. Така агент Гоце показа на Кирил Руски "двойника" му в България. Разликата обаче е много съществена и мнозина сред нас едва ли някога ще узреят, за да я осъзнаят - агент Гоце - Първанов и агент Буда - Бойко са "мръсни агенти", законспирирани, на ДС и ДАНС, докато Владимир Владимирович Путин е публично явен висш офицер на КГБ, както и Кирил Руски е изключително способен църковник и грамотен богослов, докато митр. Николай е обикновено парвеню и профан, а Бойко селски тарикат "по живковски". Явно обаче русите възприеха тая недъгава своя имитация в България и в БПЦ, щото всякога са гледали на нас като на психичноболните братя, на които много трябва да се прощава със съзнанието, че "те /т.е. ние/ толкова си могат"...

И ако за Кирил и Путин коректив са и влиятелни силни митрополити, и руските олигарси, повечето висши офицери от КГБ, които са достатъчно богати и без парите на Църквата в Русия и са повечето истински патриоти, както и ктитори и черковни дарители, на нашата Двуглава Тиква й е не коректив, ами фон и публика една каруца с български новобогаташи, кандидат-архонти, дето и олигарси не могат да се нарекат, които потриват ръце край църковните пари и имоти, чакайки да видят какво двамата хитри шопи ще измислят, за да им ги раздадат.

* * *

Но моята тема сега тече в друго русло и тя е насочена към чудовищната българска псевдоклерикалистична, "клирска" интерпретация на опита на Римокатолическата Инквизиция, не само като идейна обосновка, но и като генезис даже и причини.

Както хубаво забелязва чешкият професор Бедржик Шинделарж в книгата си "Лов на вещици", борбата срещу еретиците и другомислещите в Средновековна Папска Западна Европа с цел да се постигне пълна централизация на духовната власт, а оттам и контрол над държавната, за целите на тамошната утопия-митологема - Свещена германо-папска Римска Империя, среща не едно сериозно затруднение. На обикновените хора, че даже и на по-светски образованите благородници, е трудно да се обясни защо трябва да бъдат преследвани и даже убивани други хора, имащи просто "малко по-различно" виждане относно Лицата в Светата Троица и взаимоотношенията Им, както и за вечното девство на Дева Мария например.

Така някому идва наум "гениалната" идея да се измисли паралелна, фиктивна, нереална, заедно с реалните, като тези на хусити, катари и албигойци ереси и секти, нова ерес - секта на магьосниците. Тази нова секта вреди, според папистката пропаганда, целенасочено и злонамерено на хората - на тяхното здраве, семейства, имот и труд чрез магии. Така папският първофашизъм получава превъзходен за целите си инструмент в ръце - чрез обвинение в магьосничества, от които хората се страхуват истински, щото това било истинска фиксация и фобия тогава, могат да бъдат унищожавани цели градове и села с еретици, от които инак хората не се притеснявали особено, щото лично ги познавали като почтени и добри съседи. Включително даже като уж секта, занимаваща се с магии, са анатемосани и унищожени тогава щедингите - малко и свободолюбиво германско племе, решило да запази голяма част от предхристиянските си обществени свободи.

Идеологически "инквизиционният патент" е на ордените на доминиканците и на францисканците, а началото е дадено с папската була на Инокентий VIII през 1484 година "Summis desiderantes affectibus", тя е последвана от пространната си богословска апология и разработка "Malleus maleficarum" ("Чукът на вещиците") през 1487 година, написана от теолозите Якоб Шпренгер и Хайнрих Инститорис. Вторият, съвсем подобно на нашите съвременни български "православни" клиристи, не водил "Божията война" с чисти ръце - преди това, през 1482 година, папа Сикст IV го е преследвал за злоупотреба с парите от индулгенциите и за тези за войната с турците.

Точно по същия начин и в БПЦ в края на 10-те години на 21 в. започна една много странна война с протестантите от хора около Пловдивския митрополит Николай. Поради умствена немощ и огромни пропуски в едно по същината си формално теологично образование, някои православни богослови, изживяващи се като нови апологети, ненамирайки начин да полемизират истински с протестантите в България и техните учения, изнамериха "топлата вода" - свързаха протестантизма с... наркоманията, точно по средновековно-папистки както еретиците с вещерството. 

Десислава Пулиева и Бисер Божков започнаха да представят посещаването и участието в протестантски богослужения и членуването в протестантски общности в косвена или в пряка даже връзка с приема на наркотици, даже, ако щете вярвайте, свързваха го с някакъв вид "омагьосване" и "урочасване". Пак именно защото "хората не можеха да разберат какво лошо толкова евенгелистките вярващи правят", но от наркотици и уроки се плашят винаги... Или "финно" - "сектантската религиозна зависимост" се описваше като подобна абсолютно на наркотичната от моя приятел Бисер, или грубо - даже се стигаше до твърдения из жълти издания на д-р Десислава, че "някъде из Русе" баптисткият пастор раздавал на посещаващите сбирките младежи наркотици... 

След като защитих атакуваното по визионерски от някои протестанти тогава право и на двамата да наричат инославните сектанти в публичното пространтство от позицията си на ортодоксални богослови (правото на чисто богословска позиция в публичността), аз атакувах сетне клеветите и на двамата, като всичко това се случи тогава на достъчно високо ниво и двата пъти, ангажирах висши клирици с позицията си. Но лъжата се вплете в истината като пепелянка около стеблото на маслина, а след лъжата тръгна и опашката й. А от богословските си факултети ние тогава адекватна реакция не дочакахме, а само половинчати сигнали от тогавашното им представителство в Правителството на НДСВ, БСП и ДПС, т. нар. Тройна коалиция, чрез Дирекция за вероизповеданията. Съвсем по български всеки пак си плетеше кошницата, разплитайки общата черга...

* * *

Аз обаче продължавам да чета Шинделарж и неговата "Лов на вещици"... "Malleus maleficarum" ("Чукът на вещиците") се появява с рецензии полу-фалшификати, с полуакадемична легитимация. Инсисторис използвал позициите на Шпренгер в Кьолнския Университет, за да получи от университета писмено одобрение за книгата. Това се случило чрез фалшифицирана рецензия, според която уж стои зад книгата целият университет. Добавили за "още тежест" и цитираната папска була на Инокентий VIII вместо увод в книгата.

Също като книгите на Бисер днес, които на практика са "САМИЗДАТ" чрез частни спонсори, често подведени умело, изпъстрени с "библиография" и бележки под линия, но съдържащи напрактика аналогични на средновековните, макар и изразени с модерна терминология, абсолютни простотии, в неговия случай обути в правна терминология.

* * *

И сега иде най-сладкото... Пригответе се! Иде кралят на Англия и Шотландия Джеймз I с книгата си "Демонология" в 1603 година. Негово Величество Джеймз решил, че бил прекрасно запознат с "интригите на сатаната и психологията на вещиците", докато участвал в техни разпити и мъчения от Инквизицията. Написал една проникновена, според себе си, книга. Цял учебник по инквизиране на вещери.

Боже, прости ми, уважавам го като богослов дълбоко Александър Дворкин, въз основа на лични разговори- интервюта с него, ама що ли "Демонологията" на Джеймз ми напомня на днешното "Сектознание" на руснака проф. Дворкин?! Не оспорвам качеството на труда на Дворкин, щото не съм го чел най-малкото, ама каквото съм чел от него, като "громящата" му критика на Ванга, ме кара да си мисля, че "Сектознанието" на Дворкин може да носи същата "научна стойност" като "Демонологията" на King Джеймз I или анализите на Божков и Пулиева. Възможно е... Най-малкото, защото Дворкин изпада в сходен гуруизъм на гуруизмите, които громи - гуруизъм към вече покойния митр. Натанаил. В критиката му към Ванга има толкова много спекулации, злоупотреби и тенденциозно преподреждане на фактите, покрай което като рефрен върви възмущението му, че се е отнесла непочтително веднъж към Натанаил...

Но последното е друга тема и това, че Дворкин е леко изумял относно Ванга, не значи, че анализите му на неопетдесятното и петдесятническите движения са слаби, просто подобно на "терапевтичното богословие" на митр. Йеротей Влахос, сектознанието на Дворкин в български ръце е като зареден "Калашников" с вдигнат предпазител и на спусъка с пръста на... идиот.

* * *

Това "роди клиризма" - клерикализъм по български. Роди го с помощта и на т. нар. "академично богословие" или както онзи глупак Сивов би рекъл - в синтез с другата визия за църковност - академичната.

Тия псевдо-академици, дето ще предпочета да нарека по-скоро "обучени и недоклатени дипломирани проститутки", родиха в блудството си с клиристите и още нещо... Роди се единственият заинтригуван от богословието им "научно" митрополит - Негово Високопреосвещенство Юстиниан III Нови Велики и Български, дето не го ли признаят за Велик Богослов с доверениците му, цели факултети ще закрие и затрие, не просто ще избоде очите на "някакъв-си" Велизарий (Бело-царий) от Чермен, задето го затъмнил като войник...

Но затова ще пишем следващия път. Обещавам.

Следва "Нерде Ямбул, нерде Стамбул"