Хибридната война срещу Православието в България

"Йонийските гърци измислиха философията с цел да подменят с нея религията и така се превърнаха в страхлив и подъл народ" (из "Велизарий" на Робърт Грейвс)

едно аналитично-богословско изследване в жанра на кръчмарско-магическия реализъм на тема хибридните поражения върху богословието в най-новата истрия на БПЦ от поплъзновенията на неуспели философи, политолози, социолози и най-обикновени копелдаци 

I-ва част Милиционерите и техните "християнски войници"

"Накажи ги с прошка" (думи на Светия наш Владика Кирил приживе към обща приятелка)

Обичат сега мнозина да приказват за хибридната война, която Кремъл води срещу Запада чрез Православните Църкви в страните от бившия Източен блок... Не, аз няма да споря за неща и да ги обсъждам, за които не съм "светил", докато са се случвали, нито мога да гарантирам от първо лице, че не се случват. Щото не съм специалист по диамат (марксистко-ленински диалектически материализъм) като Велислава Дърева, която у Ленин виждаше Свръхчовек (близък и далечен, величав, но човечен), после го видя у Желю Желев, а накрая в дядо Максим. Нито съм "специалист" по исомат (исторически материализъм) като пребоядисалия се на нордист и евро-атлантист Калин Янакиев, който със същата страст, с която навремето величаеше първобитно-общинния строй и матриархата, заедно с философо-историческата роля и мисия на Спартак, като първокомунист, сега величае Чърчъл, Рейгън и Маргарет Татчър... Не, не разбирам, не мога да коментирам "зли ли са или добри китайците", "наши ли са или ваши японците", има ли надежда за вчоловечаването на янките и коя от двете империи - източната или западната, е "империята на злото", либерализмът ли ни е враг, според Цар Путин или са православието и социализма, според "децата на Сорос и Бжежински" и... чий съюзник всъщност е ислямът...

Аз ще ви разказвам сега за неща, които пред самите ни очи се случиха. Ще разказвам при това на един файтон хора - църковните православни християни в България, даже може би и само на варненци. Щото не съм учил колкото Дърева и Янакиев, та не мога да се обръщам към цели синоди, държави или даже континенти или планети: не ми е по силите, признавам си, да накарам янките да се разкайват за избиването на "червенокожите" (ако съумее, Велислава би ги накарала и за убиването на бизони да се каят), нито руснаците, задето са нападнали по времето на Сталин Полша, а тях пък, ако му се отдаде на Калин, би накарал да се разкаят и задето са освободили България от османлиите. 

Велислава и Калин нека се оправят, нека бъдат техните арбитри в спора добруджанските и владайски попадии, аз не зная, не умея, аз "сега идвам", аз мога да съм арбитър само на елегантността, като Гай Петроний Арбитъра, щото в момента имам цял гардероб с хубави нови дрехи и всеки ден съм с различна, туй са ми, като у Петроний, "гемите и камеите", но няма да ви кажа откъде се взеха, щото сте завистливи, злобни и клюкари... А, да не забравя и че ще се отдели от вас вашата дребнавост чак напусне ли ви собствената ви сянка. 

Но стига, хайде по същество! Писна ми да гледам и да слушам как се плюят, скубят си косите и се карат накадърници. Млъквайте веднага или вървете тутак-си по дяволите, защото ще говоря аз. Ставам Комендант на... цирка ви.

* * *

Преди години един мой приятел - чичо Гошо Пенчев, написа текст за енорийския ни сайт, с който много се гордееше - за "Трите М." - трите врага на Православието - "мафиотите, масоните и мижитурките". Всичките беди в БПЦ и държавата той отдаде на мафиотите и масоните, като накрая обвини за всичко общо взето нас - мижитурките, задето сме им позволявали да си разиграват коня. Чичо Гошо обаче пропусна "четвъртото М" - милиционерите, какъвто е "бивш" сам той, без даже да го крие.

А в момента, в който милционерите се заемат да "пазят вярата", настъпва краят на християнството там, където те "пазят". Те "превръщат" християните в "патрули", "постови" и във "войници". Така си отива Иисус.

Но знаете ли, че християнинът е най-лошият възможен войник? Така е, нищо че, иконите ни в храма са пълни със светци-войни, даже държат копия, щитове, мечове. Малко са на тези икони изобразени победоносците. И не сте ли забелязали, нима не гледате или гледате, без да виждате - победоносните християнски войни са изобразени в победна сцена само в след-тленната им битност - Георги убива змея, след като е вече прославен от Бога след смъртта си, убива го като Свети Георги, а инак Георги войнът-християнин е изобразяван в житийната сцена от мъченичеството си като победен, като изтезаван. Така е и със Свети Димитър, така е с всички.

* * *

Чета сега "Велизарий" на Робърт Грейвс, дочитам я. Историята на византийския пълководец от тракийски произход (а интересно, че според Грейвс траките и славяните са роднини) я разказва скопецът-роб на съпругата му Антонина - Евгений. Въпросният, фиктивен вероятно, евнух предава възмущението на преместилите се в Константинопол римски патриции по повод събитията с триумфалното влизане в града на Велизарий, пленил краля на вандалите от Картаген, мисля че беше... Вандалският крал, по верозиповедание ариански еретик, се покайва, покланя се на Императора на Новия Християнски Рим, приема и изповядва православната вяра, след което е удостоен със званието патриций и му се дава пожизнено богат имот в покрайнините на Града... Бих добавил аз пък лично - Константинопол дава и на князете на българските хуни, както ги нарича Грейвс, даже титли като на Василевса - Пантократори, а на духовните им християнски водачи - Патриарси, нарушавайки собствените си канони: това е Православието - споделена напълно слава, като между Отца, Сина и Светия Дух, без страх, защото "споделената слава не оскъднява", според Светотроичния Догмат... А Евгений започва да се сеща, че подобни триумфални римски шествия от езическо време, водещи пленен и победен чуждоземен крал, завършвали с неговото реално, буквално и публично жертвопринасяне пред "старите богове". От това недоволствали недохристиянизираните стари патрициански родове, че сега вече не било тъй, на това отдавали военните неуспехи на Новия Рим и затова му предвещавали скорошен крах, живот много по-кратък от този на Стария, Първи Рим.

И е факт, че Константинопол царува доста по-дълго, отколкото предричат разочарованите скришни езичници - патриции, не толкова, заради силата на войските си, които често, както Грейвс разказва, били подлагани на страшни кланета от варварите, щото били нападани в битка насред дълги и изнурителни пости, ами докато има с какво да възхити варварите - превземащи уж Империята, но в крайна сметка вътрешно пленени от нея, от красотата й на "Небе слязло на земята" или "земя, възнесена в Небесата", от реда, правото, градежите, църквите... Племе след племе така Константинопол покръствал, докато ужким бил "побеждаван"... Докато не дошли селджукските турци, достатъчно диви, за да не ги трогва нищо... 

Това е и притча, по моему. за световната история "по християнски". Църквата дълго ще побеждава привидните си гонители и победители, покоряващи се, понякога съвсем несъзнателно на Евангелието, след като са я "победили", защото е факт, че даже комунистите насред червения терор не обявиха Христос за враг, ами рекоха, че бил "пръв Комунист", което християните в глупостта и в попските манипулации не били разбрали... Така ще е все докато не се зададе Антихристът, Последният и окончателен, повел орди от зомбирани хора, не просто озверели, но и обесовени, съвсем загубили дар Божий да правят разлика между добро и зло. 

И ако има някакво оправдание за съществуването си тоя "нонсенс" - световна християнска православна империя, то е в ролята на това да се превърне в притча. Такава притча е и Третият Рим - Москва, есхатологична притча. По свето-руски, чини ми се, Третият Рим не е геополитическа концепция за оправдаване нуждата от възсъздаване на нова Православна Империя, ами е пророческо предупреждение за бдителност. "Първите два Рима паднаха, Третият стои, а четвърти няма да има" е казал руският светител Филотей, но това може и да рече пророческо предупреждение към християните да не превърнат идеята за Москва като Трети Рим в дублетна на окултно-масонската идея за Вечния Трети Райх в Берлин - буквално вечен, вместо есхатологично-вечен. Християнският Трети Рим е Последен, а сетне се решава вечната съдба на всички лично.

Третият Рим ще падне, както и Първите Два, при все че станаха християнски и дадоха безценни съкровища духовни за Христа. Може и да не е утре, след 100, след 200 години може да е, след 1000 да е, но ще падне и ще падне, според св. Филотей, точно под ударите на Последния Антихрист, щом "четвърти няма да има"... Ако ли и вече не падна с края на Императорската Романова Русия и с началото на тая не Ленин и Троцки, Сталин, Брежнев и Путин?... Дали не живеем в "седемте години на Антихриста", с лъжите на криво-огледалните отражения на Третия Рим, дяволските, миг преди Пришествието?!... Не знам...

Четвъртото Истинно-Божие Царство няма да има нищо общо с Рим, ами ще е Небесният, Духовният Йерусалим, който е "на всички нас майка", според думите на Божествения Павел.

* * *

Парадигмален и за Библията, и за Византийската история, богословие и иконография Войн е св. Архангел Михаил - Архистратиг... Но замислете се, къде се появява Михаил? Михаил Архангел е защитник, не нападател - той в Новия Завет първо в Апокалипсиса се появява по име, за да посрещне в духовна бран сатаната с неговите демонски пълчища, застанал пред Божиите Ангели, за да защити, за да прокуди "клеветника дявол, който клевети Божието братство ден и нощ"... 

А знаете ли, че сатаната е бившият Денница, че е всъщност херувим? Е, Бог изпраща обикновен Архангел на чело на Войнството Си, за да смири, да озапти Херувима, който в небесната йерархия, според Псведо-дионисий Ариопагит, е бил в цял ред по-високо от ангелския ред, в който се намират Архангелите... В случая сиреч уязвимият, ранимият войник е Михаил Архангелът, а не бившият Херувим Луцифер - сега Сатанаил. Обаче Михаил е победителят, защото чудните детски думи на Апокалипсиса продължават тъй: "...и те го победиха (сатаната) със словото на Нашия Бог". 

Друг път в Новия Завет Архангелът се появява, за да затръби с тръба, с "Божия тръба", според Евангелието, при Второто Христово Пришествие и според думите на Самия Иисус, при звука на тая тръба и при "глас на Архангел" ще "възкръснат мъртвите", т.е. той пак пази живота и носи, връща живот. Не убива.

* * *

Друг войник-парадигма е Давид, "човекът по Божието сърце"... Една-едничка битка обаче давидова е описана подробно, едва ли не "секунда по секунда" и най-вече "дума по дума, жест по жест" в Библията - битката му с Голиат. Давид е юноша, с войнишка прашка само, полугол, а Голиат мъж в силата си, професионален войн, в доспехи и добро въоръжение, даже тежко въоръжение - "със сулица", според думите на самия Давид, при това Голиат е "великан". Него Давид е описан как убива.

А истината е, че царството на Давид през цялото време се крепи всъщност на жестока последователност и своевременни безскруполни действия, които са против волята му на Давид, на неговия племенник Йоав, син на сестра му Саруя. Йоав безпощадно убива, при това вероломно, например водача на опозицията срещу Давид при гражданската война за престола, след смъртта на цар Саул... Давид тогава плаче за достойния си враг, убит подло от племенника, даже казва: "Твърде жестоки сте за мене вие, синове на Саруя". Йоав убива, против изричната му заповед и волята му, в края на бунта и разбунтувалия се срещу Давид негов собствен син Авесалом. Давид пак плаче: "Сине мой, Авесаломе, да бях аз умрял, вместо тебе!"... А Авесалом е искал бащината си смърт наистина, даже изгонвайки го временно от Йерусалим, обладава върху плоския царски къщен покрив публично, пред очите на целия град, съпругите на прогонения си временно царствен баща, което по онова време е знак, че царството е вече в неговите ръце...

Давид непрестанно жали преследващия го предходен цар Саул, много пъти в повратите на преследванията пощадява живота му, което предизвиква у Саул временно разкаяние за намерението да погуби Давид.

Йоав е един от малкото, към които Давид проявява жестокост. При това не я проявява сам, а завещава на сина си приемник Соломон да го убие. Завещава му го с думите: "Ти помниш какво ми стори той..." Какво му е сторил? Ранил е душата му, оскърбил го е дълбоко със своето жестокосърдечие и немилостивост, докато е мислил, че само той му служи истински... Давид умира, но не може да се помири с това, че няма да има кой да пази децата му и народа му от звяр като сина на Саруя и става за първи път в живота си, при това пред самия му край, жесток, само че единствено с... жестокия...

* * *

Апостол Петър вади нож, за да защити Христос при ареста в Гетсимания. Единствен от Дванадесет. Налита дори на изпратените да арестуват Учителя му синедрионски слуги. И няма похвала, напротив, ами укор от Христа - "Симоне (Петре), прибери си ножа, защото който вади нож, от нож умира".... като Йоав. Сетне Господнята десница се простира, за да изцели чудодейно ранения от удара на Петър жандарм.

* * *

Евнагелието е Слово на Кроткия Бог. И тъй, като според Блаженствата, изречени от Христа, "кротките ще наследят земята", то и Славното Христово Пришествие, когато Христос-Цар ще възтържествува и "всяко коляно ще се преклони, за да Го изповяда като Господар", пак ще е изява на кротостта Божия, открила се нам на Кръста Му.

Кротките ще се зарадват, виждайки Го "Идещ с Небесните облаци", а жестоките ще полудеят от болка. Но не от съжаление ще болеят жестоките, а от същински бяс, задето Го виждат пак. Ще побеснят, подобни на Първосвещеника, съдещ Го в синедриона, раздрал дрехите си и развикал се само след една Христова кротка дума, с която Той рекъл: "Не ще ви кажа нищо повече, освен, че ще Ме видите пак Идещ с небесните облаци", както и книжниците и фарисеите, съдещи Архидякон Стефан озверели, когато той изповядал в небесен екстаз: "Виждам Небесата отворени и Синът Человечески идещ с небесните облаци", тогава захвърляли по него в беса си камъни. А Божественият Павел (по онова време още Саул - Савел) пазил купчината с дрехите им, съблечени, за да хвърлят "по-добре" по Стефан камъните, изумен от ожесточението им...

Защо? Защото това е видението на финалния съд, за нечестивите неговото предвкусване е наистина страшно... Не, Христос няма да се върне с жестоко лице, за да отмъщава, нито ангелите ще идат с Него, за да косят по пътя Му безбожните. Христос Кротък ще дойде за своите, за кротките и милостивите, а ангелите ще пеят от радост, че това най-сетне се случва, ще пеят пътьом, подобно при първата победа над сатаната на Михаил-Архангел - "(И) Човеците победиха Падналия Херувим със Словото на Нашия Бог и с Кръвта на Агнеца", пеели с Михаил те тогава след битката, когато видели, че прокуденият на земята херувим е победен и от Християнските Мъченици даже, в чудната им кротост.

Тогава безбожните няма да има как "да Го махнат" - нито да Го изхвърлят от земята, овесвайки Го на Кръста, нито под нея да Го скрият, под тежък камък, скала. Неможейки да Го изгонят, щотото Той сега няма да остъпи, идещ за Своите Си, те ще потърсят къде да се скрият сами. Няма да се качат на Кръстове, не, щото там ще трябва да гледат Сина, както Той гледаше Отца от Кръста "в Очите", но без да се плаши, па и даже Го зовеше да остане пред Всечистия Му взор, да не Го изоставя, да Го гледа "до последен дъх", а те биха се ужасявали от Сина. Пред гледането на Идещия, ще предпочетат бездните. Ще пожелаят да се сврат под камъни и скали, където мислиха да затворят Него... Но цялата Земя ще блести от Божията Славна Кротост в Христа и те, пак според Апокалипсиса, ще изкрещят: "Паднете скали, да ни покрийте! Не искаме да гледаме Лика на Тоя, Когото прободохме!" Така, ще се самоосъдят, финалният съд ще е резултат от тяхната нетърпимост към Христа, не на Неговата към тях.

* * *

Не, ние не сме войници. Християнинът не е войн. Мъжеството е да се говори истината - Христовото мъжество, героизмът е да бъдеш кротък, а славата е в милостта... Блажени са и милостивите, защото те ще бъдат и помилвани, ще им се покаже милост... Да, Христе мой...


Следва: Идеологемата "народ Божий" и демонокрацията