Постни размишления (утехата на философията, чудото на Бога)

продължение на Сънувам сън

Вкопченият в живота, в битието си човек, изпада в ужас от мисълта, че ще го изгуби, затова човеците или отказват да мислят за смъртта, или лесно се отдават всецяло на религиозни басни, на които нямат грам разумно основание да вярват, но ги прегръщат като удавник в бурно открито море случайно попаднала му греда или летва.

Човеците или ненавиждат религия, експлоатираща техния страх от смъртта, защото тя ги плаши, напомня им нещо, което те отказват да си спомнят - своята скорошна крайност, или стават нейни жертви, тя ги обсебва и ползвайки мираж, в който им е трудно, но им се иска да вярват, ги поробва в полза най-често даже не на религиозната идеология сама по себе си, ами на чисто материалните и плътски стремежи и щения на жреците й, на това се дължи и "парадоксът", че сред най-висшите жречески слоеве във всяка религия, без изключение, ще срещнете най-голям цинизъм и безбожие. A у отказалите се да разсъждават адепти в нисшите слоеве, най-яростния "зомбизъм", защото трезвия ум леко би унищожил мита, в който са се впили, за да не се страхуват. В средните пластове пък страхотни лицемери, драпащи да се въздигнат нагоре в стълбицата.

* * *

Но ако потърсим "утехата на философията", ние можем да си речем - защо така се ужасяваме от нещо, което вече сме преминали даже без да усетим - вечността "преди нас" е също толкова безбрежна и побъркващо необозрима, даже "беззрима", като предстоящата ни, ако приемем очевидното - логичния, природния край на битието, с който могат да "спорят" съвсем безуспешно, при това само за наша сметка, хитри жреци или холивудски конорежисьори на "задгробни филми" - така се хранят - с тоя безмислен от рационална гледна точка спор и със страха ни, цели индустрии - религиозна, развлекателна...

Дали ще ни лъже Платон с неговото вечно предсъществуване на душите, в което търси косвено уверение за идното вечно съществуване или индуистки и будистки жреци с тяхната реинкарнация, е все едно. Помислим ли трезво с "чистия разум", това са басни и лъжи.

* * *

Но ако от ужким беззримата и абсолютна вечност преди нас ние сме въззведени в битие "по чудо", без наше участие, ами като абсолютен дар на Божията благодат, защо да вярваме, че Бог ще остане незаинтересован от нас и в идещата вечност - беззримо и абсолютно, според разума, море?

Но ако Първосътворяването ми е акт на абсолютна и логически абсурдна Божия благодат, то и Възкресяването ми - Пресътворението, би следвало да е пак такова дело, а основанието ми да го вярвам, чисто логически, не е в друго, ами именно във факта, че вече веднъж се е случило.

Но за да го очаквам, първо трябва да притихна, да замълча, както съм "мълчал и не виждал, нито чувал, нито знаел или бил" в Началото, тъй трябва да "чакам" и Второто Начало, за да изпълня предусловията за "Прецедента Битие".

В това притихване ще ми помогне постът, който това и ще рече - не ям и не пия, мъртъв съм пак, очаквайки Божието Чудо и Благодат. Защото тъй казва Христос:

"Който изгуби живота си, остави в Божията Ръка, ще го получи назад, а който в него се вкопчи, ще го изгуби завинаги... Както житното зърно, което трябва да "умре", заровено в земята, за да оживее пак."