Тормозът над Факултетите и катедрите по теология

Докато българските владици яростно изобличават преподавателите в Богословските Факултети и катедрите по теология в България, наричайки ги модернисти в богословието, икуменисти, либерали, нецърковни "богослови" и изобщо всичко, което ви дойде наум, непрестанно се опитват да се сдобият чрез тях за кадруващите около себе си нисши клирици и миряни с академични степени и признания, за да ги лансират в църковните структури като "свои люде", прокараващи техните интереси и обезпечаващи техните начинания и преди всичко - занимаващи се с техния пи-ар с цел собствената тяхна по-нататъшна, на владиците, кариера.

Изненадващо обаче за българи, университетските преподаватели запазват своето достойноство и рядко или за кратко се поддават на манипулации и изнудване.

Станимир Янакиев (поп Силвестър) не можа да стане докторант в София, но успя да запише докторантура във Велико Търново. Вероятно използва някаква тлееща интрига между двата факултета, а още по-вероятно великотърновци го приеха, защото се представи на вниманието им "в пакет" с няколко младежи от Сливен, които заведе там да се запишат за първокурсници и така им спаси няколко учебни години - да не им се налага да ги обявяват за нулеви, поради липса на желаещи да учат при тях богословие.

Кой има нужда от това Силвестър да е "доктор на богословските науки"? На първо място егото му и суетността, подобно у попадиите, които записват да учат теология, без никой да се нуждае от това - ни мъжете им, ни митрополитите, ни местните енории, в които тия женуря, обожаващи да бъдат наричани по гръчки ужким с превзетото "презвитерата", основно се занимават с разврат, интриги, сплетни и клюки. На второ място на Силвестър му беше нужна академичната титулатура "доктор", при това в специалността "инославни вероизповедания", за да получи легитимност за своите ксенофобски, хомофобски и антисектантски изстъпления и пропаганда. Във ВТУ Силвестър обаче "седя ми що седя от ден, та до пладне", подобно Ботйовия Чавдар Войвода при "вуйка си", па след като се разбра, че с нищо от това, което един докторант трябва да прави - богословски публикации и водене на лекции не се занимава, ами в Троновия Град се вясва отвреме-навреме, докато основно е зает да дава ксенофобски изявления по медиите от позициите си на "докторант при ВТУ", беше му прекратена докторантурата.

Десислава Пулиева (по едно време замалко Панайотова) наистина защити докторат в София, но преподавател там, каквато й е мечтата, не успя да стане. Преди няколко години се опита да стане преподавател именно в Шуменската катедра по теология, която сега закриват. Подкрепи я професор Румбата Ваташки, но не я подкрепи Ангел Кръстев, доколкото си спомням. 

Да, това е сложно подредено академично статукво от двамата плагиати Ваташки и Кръстев. На Ваташки в Рим, по време на специализациите му там, някакъв римо-католически богослов, говори се, е "подарил" навремето свое историко-богословско изследване, дето Ваташки го преписа три-четири пъти - веднъж отляво-надясно, втори път отгоре-надолу, трети път отпред-назад и четвърти отвътре-навънка, така "написа" около четири книги на една и съща тема, "вариации по Ватаци" един вид и изпълни нужното условие, за да е сега професор, като да не забравяме, че "професурата" му издейства тогава именно софийският професор Иван Желев, както сам Желев ми се похвали впрочем... Кръстев се опита да окраде трудовете на отец Павел Стефанов пък. Тия двамата се изобличават взаимно в преписване и е много трудно да се ориентираш кой, защо и дали ще успее там да стане преподавател, лавирайки между интригите им. Това е факт, разбира се, но е и факт, че повечето, дето напират да стават такива, твърде рядко го правят от интерес към науката, а твърде често по "заповед на Щуката".

Доцент Костадин Нушев и поп Добромир Костов пък ще ги намерите в Благоевград да драпат да станат "доктори на науките" по философия. Защо по философия и защо не станаха по теология, ще разберете, ако прочетете пак Клир vs Университети (Нушев и Костoв в ЮЗУ Благоевград) На митрополит Николай са му нужни "доктори", види се, вероятно защото иска да се чувства спокоен и уютно в тая динамична църковно-интригантска среда, тъй както само веднъж в живота си се е чувствал - при престоите си в психиатрията.

* * *

Всички тия приключения на братята и брат'чедите (с "брат'чеди" визирам Станимир-Силвестъра, чийто ромски прозход личи "от самолет" и Другарката Пулиева, за чиято копанарска жилка се говори) бяха забавни, докато не започнаха да "гърмят" факултетите, заради владишки интриги "в разплата", че успяваха факултетите да се защитават досега сравнително успешно от тях и поплъзновенията им.

След закриването на катедрата по теология в Шумен вече не е забавно. И тук ще си позволя да предам на митрополита, чието име се спряга около тия събития, съвета на мои приятели от Великотърновския Университет: Ваше Високопреосвещенство, дядо, канят ви нашите общи приятели и ви съветват да запишете докторантура там, което ще е за всинца ни ползено, щото сте добър проповедник и богослов, вместо да се занимавате (техните думи предавам, подчертавам не мои) "с глупости".

* * *

А в книгата, която сега чета, "открих" брата на поп Силвестър Янакиев от Сливен - поп Евгени Янакиев... Това сега последното е нещо като бонус, без връзка с темата ни, а само с един от героите й:

"...Не бива да се учудваме, че истинските предпоставки за развихрилия се по-късно процес срещу "вещици" в Салем възникват в къщата на тамошния енорийски свещеник, свадливия калвинист отец Парис... Животът на отец Парис е доста бурен. Той не завършва образованието си и се опитва да постигне успех като търговец на остров Барбадос в Малките Антили... Постоянно се кара с енориашите си в Салем за пари..." (Бедржих Шиндерларж, "Лов на вещици")