Носталгично (преди да дойдат Пичът и Дъртакът)

"Данас само стока гледа изпод ока" (Бора Чорба)

Беше преди около 20 години. Беше във Варна и се случваше по сбирки на изненадващи места. Ту в зала към митрополията, ту в някой централен, макар и затънтен, за тебе дотогава неизвестен храм. Свещеници или просто богослови, заедно с млади по онова време хора, обсъждаха богословие и религиозна философия - Бердяев, Соловьов, Достоевски, въпроси за вярата и за Църквата или общо философски.

Имаше какво да се слуша и чуе и беше интересно, защото го преразказваха и обясняваха хора, които пред самите тебе четяха, надграждаха, разсъждаваха. И "изследваха" с една-едничка цел - да научат, а сетне да споделят. И в това можеше да станеш съучастник - в дискусиите след беседите им или докато вървиш с тях в някаква посока, уж всеки, прибирайки се у дома си, пък изведнъж сте се озовали, говорейки си, в някакъв квартал, нямащ нищо общо ни с твоя, ни с неговия, или пък сетне по телефона досреднощ обсъждате - какво ли точно св. Павел казва в Послание до Евреите IV-та глава... Да, това тогава беше "страшно важното".

По-късно едни станаха старокалендарстващи, след което пак се върнаха към каноничната църква, други излязоха и останаха в проикуменически разкол, трети станаха или престанаха да бъдат протестанти... Беше свобода. Комсомолът все още не беше "опрял" до църковността - в държавата все още имаше какво да се "приватизира", разпродава и раграбва, на БПЦ не й беше дошъл ред...

Не се бяха появили още Пичът Сивов и Дъртакът Иван Желев.

Пичът си беше още в Сливен и в някоя квартална баптистка църква пееше "колко много го обича Исус", мечтаейки да се научи да свири на китара, като седналия на един стол срещу него китарист, сменящ три-четири акорда в елементарните, но певки песнички. Чакаше да го пратят в USA "дядо и чичо от ДС", за да стане "модерен неокомсомол". А Дъртакът беше секретар на Патриаршеския кабинет, дърта църковна номенклатура и апаратчик - водеше досадни преписки, учеше усилено новогръцки и събираше компромати - за тоз' и оня, за всекиго по-малко, но както се оказва сега достатъчно, усвоявайки безценни уроци по низост человеческа, мечтаеше да стане "християнски политик".

Пъчът се научи да сменя пет акорда, дрънкайки на китара и така задмина баптисткия ентусиаст с неговите четири акорда, освен това измисли песента "Чурулик" и песента за това колко било хубаво да си охлюв. Дотолкова се "издигна", че даже веднъж, както сам ми се хвалеше, когато се запознахме, качил на автостоп в колата си по пътя от София за Бургас Стефан Диомов. Авторът на "Ах, морето" бил за окайване, според Пича - с китара на гръб и галон бира в ръка бил тръгнал към фестивал за бардове в Бургас, в чието организиране и спонсорство имал голям дял Пичът, доколкото си спомням май. И така, Пичът "победи" даже Стефан Диомов, макар да не научи "два акорда" повече от баптисткия идиот. Превъзвиши се, щото си купи кола, а Диомов не си купи. Пичът не написа никога и четиристишие, приличащо поне малко и на ред от "Ах, морето", обаче това няма никакво значение, щото Пичът има кола и организира фестивали, докато Стефан Диомов има само галон с бира, обикновено преполовен... 

Парадоксът обаче е, че при всичките си пари, събрани от наивни християни, Пичът знае че е посредствен и сноб, а Диомов ще знае, даже след като бирата му в галона съвсем свърши, че песента му хората ще я пеят и десетилетия след като него го няма... Пък нека оня да е "Пич"...

И Дъртакът "успя". Освен че, научи гръцки добре, както малцина в България знаят, за няколко години стана и политик дори - по време на управлението на НДСВ и на Тройната коалиция сетне. Да, знам на какво се смеете сега, глупаци такива - че "вазантиецът" от Шопско беше "християнски политик" в правителство, крепено от Партия, която в неотдавнашната си битност налагаше Еднопартийно научния атеизъм в обществото, а до не много по-отдавна избиваше и интернираше свещениците и вярващите, както и на Движение (ДПС), което настоява за равноправие между майчините езици в България - български и турски и няма нищо против да се задължат с държавен закон турчетата да изучават исляма в България. 

Но вие точно на какво се смеете?! А!? 

Вие научихте ли и един акорд на китара, или станахте ли истински "християнски политици" за година берем?! Имате ли вие "преписи" от синодната и патриаршеска кореспонденция, имате ли компромати срещу всеки почти клирик в БПЦ, при това документални? А имате ли доверието на баптистите в САЩ, че сте "техният човек" в BG и в БПЦ, затова и финансовия им ресурс на разположение имате ли?! Глупаци! Като нямате, ще мълчите и няма да се подигравате!

* * *

А аз защо им ям пак цървулите ли?... Нищо особено - просто ми домъчня... Домъчня ми за времето, когато богословието клокочеше по враненските улички, докато по тях крачеха Хора. А сега? Сега накъдето и да се обърнеш - или византийщина, или пост-диамат, или геополитика. 

И всяко лайно е опаковано в "красив" целофан.