Как Двери бг. опростиха хулата срещу Светия Дух

Нашите митрополити ден през ден се поздравяват, задето не са отишли на миналогодишния събор в Крит, така осуетили били злите намерения на Вселенския Патриарх Вартоломей да съсипе православието и спасили "вярата Апостолска"... Чрез тях, да именно чрез тях, се било изпълнило Христовото обещание, че "портите адови няма да надделеят над Христовата Църква".... 

"Портите на ада" е особен израз, знаете ли, при градските врати се е събирал съветът на старейшините на града в древност. В евангелската изразност т.е. адът е представен като град, воюващ срещу Църквата (Божия град), а съветът на адския град постоянно обмисля как да я унищожи, съветва се за целта, събран при "градските порти"... Това беше безплатен урок по Нов Завет за владици впрочем, реших да почна тоя път текста с нещо позитивно и необходимо, че като ги знам клетите колко им е богословската култура на повечето от тях, вероятно може би си мислят, че "портите адови", опитващи се да "надделеят над Църквата Божия", са някакви съвсем буквални врати, извадени от пантите си, които разни дяволи са вдигнали над рогите си и с тях се опитват да разбият вратите на Църквата... Пък, ако ще си говорим за врати буквални, той дяволът отдавна влезе в БПЦ, според покойния отец Димитър Амбарев, в лицето на митрополит Николай...

Да добавим и още малко духовна култура за полуобразовани български владици. На нашите "спасители на Всемирното Православие" ще припомним, че според вярата на Светите Апостоли и на църковните свети отци, за която им се услажда мисълта, че са я спасили, симонията е ужасен грях, съпоставим с разкола. Но ако "грехът на разколничеството се отмива само със собствена мъченико-изповедническа кръв", според светците, то за тоя на симонията въпросът е оставен сякаш нарочно отворен. Ние не смятаме, че и за симония няма покаяние възможно, просто Библията в тоя случай е свръхпровакативна, въпросът вероятно е оставен от Бога "нарочно отворен" и по-точно даже "почти затворен", по Божественa "херменевтичнa промисъл" тълкуванието на текстовете е почти затворено за нас, за да се стреснат изкушаващите се от симония, да не търсят утеха в хипотетични възможности.

Два гряха, според Апостолите, водят до неминуема смърт. Единият, според Свети Павел, е грехът срещу Тялото Христово, подразбира се светото причастие - да ядеш и пиеш хляба и виното на Евхаристията - Тяло и Кръв Христови, като че са обикновена храна, да не разпознаваш в това съединение с Христа, нито пък Самия Христос да познаваш в това. Поради тоя грях мнозина сред християните в Коринт, обяснява на коринтяните Павел, били болни, а някои от тях и измирали.

Вторият грях е по-ужасен и от първия, той е именно симонията и е с по-страшни последици дори - последици за вечността, употребена е за него думата не смърт, ами погибел, при това в пожелателно наклонение от Свети Петър, направо заповедно - "да погинеш". Това е една част от прословутия грях на подигравката с Бог Свети Дух, хулата срещу Него, която за разлика от хулите срещу Сина Божий Христос, че даже и срещу Бог-Отец, нямала да бъде простена "ни в този свят, ни в следващия". Това последното го е изрекал Сам Господ Иисус Христос. 

На един магьосник на име Симон Свети Петър пък е описан в Деянията Апостолски да казва: "Парите ти заедно с тебе да погинат, задето си намислил Божия Дар с пари да купиш!". Какво е поискал Симон Маг от Симон-Петър, предлагайки пари? Поискал Дара на Светия Дух, за да може чрез него да бъде по-успешен в своите магьосничества, защото виждал какви чудеса вършат Апостолите чрез Неговата сила.

Църквата винаги е тълкувала това желание на Симон Маг като в същината си опит да се сдобие човек по недостоен, нечестен начин със свещен сан, защото Църквата винаги е гледала на свещенството като на Дар на Светия Дух, Който е Този, дето твори и съставя Църквата, а не като на професия или на институция. Църквата е нарекла този грях по името на Симон Маг - симония и го е свързала с "хулата срещу Светия Дух" от Евангелието, с непростимия грях, за който говори Христос.

* * *

Обаче нашите синодци няма от какво да се притесняват, защото цял професор, че и доктор по Нов Завет, който им е преподавал на повечето от тях лично, писал им е положителни оценки по дисциплината, благодарение, на които сами те даже са станали, някои от тях, доктори по богословие сетне в Москва или в Гръчко, тоя грях им го опрости буквално оня ден. Мене няма защо да ме слушат и да се плашат, аз нямам даже още диплома за бакалавър... 

А нямам, тъй като българските академични богослови се оказаха по-докачливи даже от тях. Аз не можах да продължа в четвърта академична година, за да завърша още тая пролет никъде в България. В нито един български факултет не ми признаха, според собствения си ангажимент по Болонската конвенция, трите успешно завършени академични години в Белград "по Болоня", ами трябва сега година подир година да записвам при тях наново всичките четири поред и отначало, стискайки палци да ми признават "на час по лъжичка" положените в Белград изпити.  

Защо? Защото довелият до смърт от ужас седемдесетгодишен архимандрит поп Силвестър може да запише при тях докторантура, а аз не мога даже да завърша, щото 99 % от тях и в София, и във Велико Търново, и в Шумен съм наричал през годините, по един или друг повод, научни палячовци, каквито естествено са - Инак защо да ги наричам тъй?!... Обещавам, че ако в Пловдивската теологична катедра (при ПУ, а не в порно-академията на Николай), където в момента съм пак първа година, но поне ми признават изпитите от Белград (както и уж ще мога след първата година да мина на индивидуален план), срещна някой палячо, ще остана верен на себе си и да му река: "Здравей бе, палячо!", което е почти сигурно, че ще доведе до нов провал в опитите ми да се дипломирам и ще трябва да чакам откриването на нова катедра, примерно в Стара Загора при поп Петър Гамена (Ох, исках да кажа Герена!), където ще се запиша пак в първа година...

Та, професор д-р Иван Желев или по-известен в блога ми като Вуйчо Ваньо, опрости симониите - хули срещу Светия Дух. Как стана това? Много лесно - като видя следващият поред от македончетата на митр. Натанаил най-сетне на избираемо място за митрополит... Ех, празнува пирино-македонската църковна мафия! Слава тебе, боже техен - не ги затвориха другите, от пловдивско-софийската мафия, изолирайки ги, само в Неврокоп, може би ще получат и Враца!!... Може би.

Варненските срамотии от касираните първи избори във Варна сега не само са простени, те са даже и забравени, обясняват ни... Е, хайде пак и пак... Какво се случи във Варна тогава да си поговорим? Еп. Сионий Велички раздаде по 5 000 лева на калпак на избирателите, за да го изберат варненци във финалната двойка, а кого си е готвил за неизбираем пред синода подгласник за сетне, та да гарантира избирането си, стигне ли се до там, ние не знаем, защото еп. Борис Бачковски раздаде по 30 000 лева и Сионий въобще не стигна до двойката, така финалисти бяха Борис и Епископ Игнатий Проватски, когото Борис Бачковски беше преценил за неизбираем със сигурност.... Но, ако мислите, че това са само срамотиите, лъжете се. Срамотиите, които Ванката премълчава и няма да опрости, тепърва започваха с това, част от което тоя прощава.

Сионий Велички игра по правилата - даде толкова малко спрямо Борис, защото първо беше дал другаде, беше дал на тия, които да го пуснат да играе. Борис май даде само на избирателите. Впоследствие Борис не е вече епископ, камоли игумен на Бачковския манастир, а Сионий продължава да се съзтезава, като ще го видим с митра скоро, може би, във Видин. Ще си речете - какво да жалим Борис, играл - изгубил, няма несправедливост, наказан е заслужено, това че не е наказан и Сионий е по Божие допущение, не сме ние, които да казваме Богу кое е или не е справедливо, наказанието на Борис е справедливо, това е достатъчно...

Обаче... Обаче Борис не е наказан за симония. Този разбойнически синод, в който половината митрополити са назначени от БКП, а мнозинството от другата половина чрез симония са получили сановете си (или по договорки с кликите), никога няма да признае, че във Варна имаше опит за симония. Затова Борис не за симония е наказан, а задето изтече видео-запис от покоите му в Бачково с домашно порно, пуснат да се върти баш от тия, които трябваше да го спрат, ако не искаха "пробив в системата" си да получават за хиротонии и интронизации пари.

А сега най-срамното - имаме един симонит наказан, но не за симония - Борис, имаме и един симонит, останал ненаказан, а имаме и един, комуто готвят наказание като Борисовото, задето изговори високо и ясно, че във Варна тече симония, че и Сионий, и Борис купуват гласове. Проватски Епископ Игнатий Карагьозов. 

Ако беше Игнатий казал само Борис, щеше да получи похвали, но Игнат каза и Сионий, като и за двамата поиска църковен съд. Обаче Сионий купуваше "законно" - със синодско и на кликите одобрение, Борис незаконно - без одобрение. И най-голям бе грехът явно на Игнатий, задето каза цялата истина, защото нали виждате - Вуйчо Ваньо забрави да мрази даже дедо Боре, който подобно на Дионисий Мишев жестоко го обиди, недавайки пари на неговите хора, необещавайки им нищо, неспазвайки правилата им, за да стане митрополит, а Игнатий мрази докрай, даже сочи вече втори път града, в който Епископът, според него, е - Агия Напа в Кипър... Да се опиташ да пробиеш системата, че даже и да успееш, е простимо, то е и поправимо за системата. Ама да вдигнеш ръка, за да я съсипеш, както вдигна Игнатий, то е вече непростимо... Да, ако някой вземе да иде и да убие Игнат, Вуйчо Ваньо може да черпи три месеца наред всички нас от щастие, че е възмезден за обидата, дето той, финният и честен професор - ерудит и интелектуалец, бе показан като най-обикновен гешефтар, какъвто си е. 

* * *

А аз само за едно се чудя, за едно-едничко. Защо Ванката се подиграва на Епископа, след като той в момента прави същото, което Игнатий направи тогава накрая в опита си да потуши донейде поне скандала? Уплашен от телефонни издевателства и заплахи за живота си и за този на болния си баща, Игнатий при Горан Благоев по БНТ се опита да умилостививи "патриарха", за когото също не спести преди това, че бялото му було го купиха митрополитите Николай и Калиник. Игнат направи един умопомрачителен конструкт в стил "дядо Йоаникий", според който Неофит бил сторил едно малко добро дело - употребявайки правото си на двоен глас в синода, за да бъде избран в Неврокопско Серафим, вместо Григорий (сякаш някаква разлика пък има), с което, като с искра запалил бил огънят на благочестието си, за да изгори големия си грях - симонията, с която стана патриарх. Така били казвали светите отци - малка искра голям пожар палила... Ех, Епископе, даже в опита си да се наведеш, не отрече истината нали? Не посмя пред Бога да кажеш, че симонията е страшен грях, щото за разлика от тях знаеш и чувстваш, че е!

Вуйчо Ваньо сега същата песен върти, без да намесва свети отци, прави го от нечестна радост обаче, не от човешка немощ и страх като Игнатий - първичният избор във Враца посочи Григорий Браницки най-накрая, след толкова избори, на избираемо място и ето радост повсеместна - изтри се срамът от Варна, отиде си препиряната от Неврокоп, забравихме долнопробните машинации в Стара Загора... 

Абе, тоя Григорий да не е Месията, а? Пък Иван Желев да му е Предтечата, пък Двери бг. да са Небесния Йерусалим?... Да не е дошло Второто Пришествие, без да сме разбрали и в момента да живеем в Рая на земята??

Мерзост! Мерзост!! Мерзост!!!