БПЦ - чалга, дрога и разврат

"Аз веч' нямам мило-драго, а вий сте идиоти" (Хр. Ботйов)

В Белградския Парвославен Факултет професорите и техните асистенти питаха за няколко книги и трудове на български богослови. Питаха за библеистиката на Марковски, питаха за църковнославянския речник на Бончев и за литургиката на проф. архим. Авксентий...

Е, да питаха ме и за докторската дисертация на Свилен Тутеков, ама е факт, че ме пита само някакъв докторант, комуто я дали като помощна литература за неговата дисертация. Факт е и че за трудовете на Иван Марковски, Бончев и Авксентий питаха, без да са ги виждали тях лично, а за тутековата "Манихейските корени на лествицата" питаха, след като години наред тоя ходи там да се показва, да ги аплодира и да се вре.

И така, останахме само с "лаладжиите в теологията", които умеят много добре да папагалстват, да развиват цели "трактати" по две изречения от книги и автори, от които са прочели не много повече от съседните две на цитираните изречения. Те сами, според силите и влиянието си, умело интриганстват допълнително във всеки задаващ се нов БПЦ-комплот, защото искат да са фактори, на свой ред да "спасят българската църква" посвоему, без да разбират, че трябва да я спасят от себе си. Ако перефразираме Висоцки, "интелигенти много са у нас, повишавай си образованието", но няма смисъл, щото те ценза си има как да "повишат" - целувайки я ръка, я гъз на тоя и оня из псевдоакадемичната ни и църковна конюнктура, следователно културата и ерудицията няма защо да повишават. 

Тези, които обичам да наричам богослови енциклопедисти обаче, вече ги няма. Марковски е отдавна мъртъв, проф. архим. Павел Стефанов почина наскоро...

* * *

Няма ги енциклопедистите, но пък имаме мнението за тях на "новоизгряващите". За един от тях ще чуете, че бил "остарял научно" - трудовете му, за друг, че бил ексцентрик или даже луд направо, на третият му куцала библиографията и източниците в книгите... Тъй, тъй, библиографията е важна работа, къде-къде е по-шик да кажеш, че това или онова си го чул от "великия" Калин Янакиев или "мастития" Иван Желев, докато сте висели около руското църковно подворие в София, за да протестирате срещу игумена Филип Василцев, вместо да се ровиш в прашните трудове на учителите и предшествениците ти. Ама ти цитирай Желев и Янакиев, гарантираме ти публикация в "Християнство и култура" или в Двери бг. Това се чете тука, пък тия, дето им се присмиваш на библиографията, да си ги четат в сръбско и в гръчко глупците, тебе ти тябва "слава и реноме" у нази си, щото нашите лайна са по-вкусни даже от сръбска пълнена плескавица и автентична цариградска мусака, те са си наши. Къде ще се мери сръбска плескавица, опечена от месото на просто шумадийско прасе, с лайното на българския доцент, който е ял, преди да го изсере у нас, синьо сирене с гръцки зехтин в Шамбези или с владишкото лайно, богато на следи от руски хайвер, хапван във Владивосток?! 

Ох, извинявам се!!... . 

Но тъй като такива бездруго ги "наплясках", че не само е късно да се извинявам (извинявам се затова съвсем формално), но е късно и да спра, ще довърша...  

За финал ще кажем, че освен дето българските лайна са по-вкусни, понеже съдържат следи от фенерски зехтин и (или) руска салата, те са и близко, а мусаката далече-далече. Тъй че, яж лайна и да ти е сладко, а ако нямаш лъжица, с ръце греби и пълни устата, па ме и заплювай, мляскайки, в лицето, ако те лъжа аз!

* * *

Анонимен цитат:

"Когато попитах болният вече дядо Галактион дали иска да бъде наследен на катедрата си от циганин, той се разплака. Не можех да гледам и как се гаврят с него, снимайки го "шастлив и усмихнат" по жълтеникаво-бяла тениска неговите "събратя"-благодетели. Напускам тая мръсотия."

Да, пълноправен и правоправещ Старозагорски митрополит беше Галактион, макар и болен, когато църковният Азис, тогавашен викарий на Калиник и сегашен Старозагорски митрополит Киприян, на "нисък старт" чакаше в родния си Казанлък да се чуят от Стара Загора камбаните за галактионовото опело. Висеше почти постоянно в Казанлък, мътейки, заедно със сливенския поп Силвестър и с Николайчово благословение водата в ключов за епархията манастир - Шипченския, от което следваха оттам скандал подир скандал, тресящи цялата Старозагорска епархия.

Факт.

Да, всички гледахме снизходително-добронамерената усмивка на митр. Антоний - той в епископски одежди и панагия на снимката, със сигурност ухаещ на някой от всеизвестните си безумно скъпи парфюми по коприната, а Галактион в болнични дрехи и по джапанки. Антоний стори това като контрапункт, като залп срещу усилията на Старозагорския презвитерион преди това, когато за пръв път се чу, че се готви смяната на Галактион и го изведоха поповете от болницата, за да го снимат в пълно епископско и митрополитско достойнство как служи Света Литургия.

Браво, браво, браво, Високопреосвещенний Антоние! Заслужи си го поста ти - заслужи си правото да си вълк с вълците!

После гледахме Антоний пак в главната роля - гледахме напълно "прозрачните" избори в Стара Загора по Youtube, гледахме избирането на Киприян-Азиса, изгонен като викарий от Ню Йорк преди години и приютен във Враца, задето в 20 милионен град успял да се прослави като непопрвим развратник сред гей-общността. В Ню Йорк сега за българите знаят две неща - знаят за "мистерията на българските гласове" и за Киприян, за Надка Караджова и за мургавия български епископ, отварящ и затварящ гей-бардаците.

Изгонилият Киприян от Ню Йорк наш митрополит там с думите "На това момче му трябва не расо, а дамски прашки" не гласува в синодния избор на Киприян за Стара Загора. Съвестта му беше стресирана от две неща - от "славата" на кандидата в мегаполиса и от факта, че се гласуваше за нов митрополит при жив такъв Старозагорски... Останалите подписаха. Съвестта им позволи - подписаха или "за" със съвест мъртва и жигосана, или "против" - по-точно "за" другия кандидат, със съвест лукава.