следва от "Хибридната война срещу Православието"
Лесничко ще ни е да кажем, че някой води хибридна война в обществото срещу идеологическите си врагове чрез Църквата и да го посочим, а той пък да рече, че ние водим срещу него компроматна война против неговата идеологизирана не по-малко вяра, като в негово лице нападаме всъщност Църквата... И ето, скрили сме се зад барикадите си, и ето, всеки наш порок или грях става оправдаем, защото идеологията ни прикрива - "Осрах се, в друг ще се избърша - толкоз! Какво тук значи някаква си личност?!" да прерифразираме Вапцаров....
Колкото и полуистини да съберем обаче, ние няма да създадем от тях една цяла истина, най-много да направим поредния хибрид. Или, ако предпочитате, да съшием още един франкенщайнов "човек", с каквито в БПЦ вече е пълно, все на ръководни постове са, все по-нагоре и по-нагоре в йерархията се възкачват... Да, хубав е примерът с д-р Франкенщайн, да го поогледаме. От няколко различни парчета, взети от човешки трупове в моргата, докторът съшил един цял човек, сетне пуснал по тялото му електричество и той оживял. Получило се истинско ужасно чудовище, по-страшно и от вампир. Така и ние - събираме разни традиции, части от канони, изопачени и зле тълкувани догмати, слепяваме ги в нещо, струващо ни се красиво, а всъщност безобразно, пускаме сетне да тече по тоя корпус снадени парчетии "електричеството" на нашата идеология предварителна, нямаща нищо общо с вяра, църковност, а често и изобщо с някакъв вид християнство. Казваме: ето го нашият "православно-християнски светоглед", наричаме това "вяра светоотеческа и апостолска", почваме да воюваме за него и чрез него.
И къде сме ние? Това ли е Божията война?
Господните войни всякога са се водили обаче срещу реални лични и обществени грехове, не срещу фикции и идеологеми, така е в Стария Завет, а какво пък да кажем относно "свещената война" в Новия Завет, която е първо война със себе си - срещу собствените страсти, грехове и лични идоли?! Срещу собствените ни хибриди.
Господните войни всякога са се водили обаче срещу реални лични и обществени грехове, не срещу фикции и идеологеми, така е в Стария Завет, а какво пък да кажем относно "свещената война" в Новия Завет, която е първо война със себе си - срещу собствените страсти, грехове и лични идоли?! Срещу собствените ни хибриди.
Какво е хибридът? Не ми се търси сега по електронни речници, не ми се измисля и собствено определение. Затова ще ви дам пример. Апокалиптичните зверове в Откровението на Йоан, които воюват срещу Божиите хора и Църквата на Господ Иисус Христос, са "хибридни" - съчетават ужасяващо части от различни животни - леопарди, лъвове, мечки, жаби. Противно на тях, обратно, Христос се явява в пълнокръвен човешки образ, а техните жертви преди това пък - мъчениците, пеят и възхваляват Бога със съвсем човешки гласове. Като разлика ще посочим и че Антихристът например, ужким е човек, пък имайки "агнешки рога", говори като змей, а от устата на Лъжливия пророк излиза не слово, ами "бесовски духове, подобни на жаби".
Антихристката проповед е чрез хибриди - социални (политически и икономически) феномени, които са сглобени, както казват сърбите, от "свашта" в исторически аспект. Самата тя (в идейно отношение) е хибридна.
Като комунизмът по български - хем е социализъм, обединяващ по постхристиянски световния пролетариат, без разлика от пол, етнос и раса в имитация на Църквата, в която чрез Евангелието са съединени в Тяло Христово човеците, без значение дали са "мъж, жена, роб, свободен, елин или юдеин", хем е "националистки и патриотичен". Като папизмът - хем папата е уж пръв сред Христовите Апостоли - Вечния Петър, хем и приемник на "божествения" Римски езически Император - не само първенствуващ жрец, ами даже и единствен жрец, свещенството на всички останали жреци от него произхожда, дотам, че те даже и жреци не са в собствения смисъл на думата, ами са жречестващи от негово име и в негово име, защото Жрецът е той и само той.
Като Третият Райх с последната му имперска идея - Европейският Съюз - "план Б на Хитлерова Германия", както го е определила сполучливо Маргарет Татчър - хем Свещената Римска Империя ще възстановяват, в качеството си на "папистки меч", хем окултизъм и всякакви, най-нисши при това, на езичничество се популяризират и налагат за нормални - педерастия, зоофилия, транссексуалност като "моди", от друга страна веганство, природопоклонство, "права на животни и растения" като анимализъм и анимизъм даже в религиозно отношение.
Като Третия Рим на московите и "цар" Путин, дето е хем ту премиер-министър, ту президент в светска държава със секуларна Конституция, хем е "епископ на външното" по свето-теодосиевски и покровител на Църквата, отразена в държавата. Конституция, междурелигиозни всерусийски структури под шапката на Кремъл - будисти, мюсюлмани, юдеи, разни видове християни под властта на "Белия Цар Владимир Владимирович", на наследника на Василевсите, който не само и не е царепомазан, а се избира и мандатно...
Цирк навсякъде, парадокс се прескача с куриоз. Царство на хибриди от всяка страна нападащи вярата православна, опитващи се да превземат Църквата, ужким за да й помагат, а всъщност, за да се вмъкнат във формата, от която предварително са изпразнили самата същина на Църквата - един за пари, друг за слава. И всеки хибрид, с металическия си машинен глас, ти обяснява, че другият хибрид е... хибридът.
* * *
А тази мерзост е вече в Църквата ни... Шири се и наглее.
Едните се въоръжили с архим. Рафаил Карелин и с йером. Серафим Роуз, събрали цитати от гоголевски "святоши" и фантасмагории за Руския Свети Цар и ти обясняват, че ако чуеш владика да пръдне, ти непременно трябва да се напънеш и да се насереш край него. Нещо повече - събуй си даже гащите с тъй образуваната в тях "тортичка", развей ги над главата си, като обясняваш, че това е хоругва, а около тебе са опръскани всички не от лайното ти, ами от благодатта... Никому и през ум не бива да мине, че владиката е направил нещо лошо, пърдейки... Това в случай, че "владиката е от нашите", тъй де - нали сте във военни действия срещу другите и техните владици, "християнските войници" не бива да се демотивират.
А какво говори Христос? На кого ли му пука?!... Е, на мене ми пука, затова ще кажа какво. Наставлява последователите Си "да изпълняват всичко, което свещенниците им казват", имайки предвид юдейските свещеници от онова време, защото те тълкуват Закона на Божия мъж Мойсей, но и ги предупреждава да не постъпват като тях, на самите свещеници пък казва в очите, че са лицемерци, ръка срещу тях не вдига, но и нищо не им спестява. По същия начин и Блаженият Павел постъпва. В ново време св. Козма Етолийски пък предупреждава, пророчествувайки, че най-големите беди за вярата от свещенството ще дойдат, той направо анатемосва идещото в 20-ия век свещенство - развратници, пияници, печелбари, така ги нарича...
Другите се въоръжили с Шмеман, Флоровски, Бердяев, с разни изследвания на умници от ватикански институти - неопатристи и еклесиолози, обяснявайки ни на всички, че либералната демокрация и икуменизмът са панацеята за всичко... Църквата била "народ Божий", затова дайте на "народа" цялата власт, инак самия Бог ще ядосате - "глас народен - глас Божий". Их, как ми прилича това на болшевишкото "вся власт Советов" и как ми мирише на онзи "бунт на масите", който скрита олигархия инспирира, маскирайки го като демокрация, за да събори естествената духовна и обществена аристокрация, та да дерибейства!! Ще спреш някой, комуто скимнало, че трябва да се причасти, но и през ум не му минало, че за това подготовка трябва? Но как, неговото душевно настроение е напълно достатъчно и даже повече - то е свещено съвсем "по хуманистки", той и настроенията му са мерило за всичко, да. Спреш ли го - грехота, ти си гуру, тиранин, ти Самият Бог гониш, охлаждайки нечие "свето настроение"!
* * *
* * *
А забелязвате ли един много особен феномен в последното столетие? Едва ли нявга е имало такова несъгласие по отношение на канонизирането на светци. Всяка група канонизира свои светци и всяка е скептична относно светците на другата, ако ли направо и не ги отрича, срещне ли у тях и дума, в която не се съгласяват с нейното "православие", с нейната идеология?!...
Авторитетът на Писания и Предание и от двете страни е подменен с привнесените отвън в църковното съзнание "хибридни конструкции", затова и тия никога няма да се "съгласят в любовта", да си признаят, по светоотечески и апостолски, взаимно правото "на единство в главното и свобода във второстепенното"
* * *
Разколът в БПЦ от началото на 90-те години на миналия век беше преодолян не само заради пълната международна подкрепа на "сестрите църкви на БПЦ" за каноничния ни дсядо-максимов синод, При нов Разкол впрочем днес не можем да разчитаме на такава подкрепа, след като в интригите в Световното Православие между Истанбул и Москва митр. Николай радостно се впусна, напреде с главата, повличайки целия ни синод и "патриарха" с една-единствена цел - да си издраска селското име "на зида на Историята". Разколът беше преодолян и заради трезвението и благочестието на църковното изпълнение, което нарочно сега няма да нарека "народ".
Вярващите добре знаеха какво представляват повечето им Владици, но се събраха в храмовете около тях. И се събраха не, за да скачат и крещят, не за да отбраняват или нападат, ами за богослужения и молитви... Подскачанията и битките останаха само в свещоливници, семинарии и факултети. Храмовете останаха "кораби на спасението и на мира", на благочестие и личен подвиг в освещение.
Днес обаче народът е друг. Отровени сме от хибридни псевдобогословски идеологии. Методично, необратимо. След последните сътресения и скандали в БПЦ точно тоя извод трябва да си направим, поглеждайки от дистанцията на макар и краткото време какво се случи... Смъртта на Максим, Кирил и Натанаил доведе до страховити битки за взаимно унищожение във фракциите на църковната мафия, което се оказа невъзможно в крайна сметка, щото "всеки имаше всичко срещу всекиго" и дойдохме до преразпределяне, до рокади и пренареждания... Сега има тишина ужким и мир, всички са ако не доволни, то поне нетолкова ядосани...
Народът обаче е друг и в това е настоящата трагедия. Затова и поповете, които почувстваха "земното си царуване" застрашено при сътресенията и смяната на владици, успяха да сторят това, което разколниците свещеници през 90-те не успяха - да поведат тоя народ "на протести".
И защо успяха? Щото ние вече не сме християни, ами сме "модернисти и икуменисти" или "зилоти и антиикуменисти", "демократи и европейци" или "свето-кремльовци", "фенерджии" или "путинисти"....
Катастрофа.
Ако това не спре, следващият опит за разкол ще е фатален за БПЦ.
Следва "Всеки ли има право на мнение (Негово "величество" Глупакът)
Портос кажи защо, християни,свещеници и епископи са били гонени и убивани,а поповете и владиците никога аз незнам да са яли бой някъде.Винаги се възползвали от духа на комунизма и демокрацията
ОтговорИзтриване