Пленумът (смяна на поколенията в Партия БПЦ)

"Данас само стока гледа изпод ока" (Бора Чорба)

Кликите в БПЦ воюват вече няколко години яростно след смъртта на Патриарх Максим и убийството на Владиката Кирил, както и кончината на митр. Натанаил във връзка, с която упорито се говори впрочем из Неврокпско, че е употребена от "лекуващите го" свръхдоза чист хероин за целта, вместо обичайния за заболяването, от което е гаснел (рака) обезболяващ медицински морфин.

Те и преди се "надцакваха", но воюването им се сдържаше в някакви граници на макар формалното благоприличие, а и арбитри в споровете им бяха все пак архиереи с лична харзизма, сила и авторитет, които тия не можеха да прескочат, та да се уловят взаимно за гушите, както си знаят и тям се ще, защото ония знаеха и да ударят по масата и да кажат "не" или "да", на което, ако не заради друго, то поради убедителността им не смееш да възразиш... Смиряваш се, колкото и да не си съгласен, защото насреща ти седи човек, гледащ те прямо в очите и даже да не те е убедил с доводите си, изпитваш респект пред начина, по който те гледа и си личи, че вярва в това, което казва.

В Църквата на Максим, Кирил и Натанаил беше спокойно, спасяваха се в мир даже по-буйните сред нас, защото имаше отеческа дисциплина, имаше и отеческа ласка... Ядосаш се, погърмиш, потрещиш, наобиждаш един-двама, докато се припотят под езика и им се надигнат килимавките от настръхналата от яд коса, па видиш да иде Владиката, успокоиш се, че даже вземеш та се засрамиш малко... Тръгнеш към попа, който си обидил, за да му се извиниш, а той бяга из църковния двор, запретнал полите на расото - мисли си, че искаш да го донаругаеш сигурно... После е Неделя на Всеопрощението - Сиропустна, началото на Великия Пост. Вече сте всички в Катедралата, а на попа му е "минало", прегръщате се дори, ръце един на друг целувате и отивате в някое заведение след това да "заговеете" - той за своя сметка, ти за негова... Гарант, за да се случи това всичкото, е Владиката. Застанал в центъра на Събитието се усмихва, благославящ - какъвто и да е (или пък бил), сега се радва да ви види събрани, защото е остарял, помъдрял, открил нещо ново може би... Идилия почти... Не, не идеализирам онази Църква, както ще видите по-нататък в текста, но тази "църква" сега просто не е същата, нищо общо нямат помежду си с онази и разбира се сравнението е в полза на Първата.

* * *

Ех, "сини копеленца" в БПЦ, атлантици, соросоиди, фенерджии, Сивовци, Горан-благойчовци, Явор-дачковци, Калинчовци-Янакиевци, "дверянски" Косита-босита и Никола-антончовци!!... Ех, пост-червени курви и Путинджии-рубладжии, старо-календарстващи реваншисти и реформисти, войнствени зилоти, Божидар-главевци и Висариончовци перестройчици... Идеологизатори! И в двете "барикади" - православствающи масони - Нямахте вие очи да видите какво разрушавате, едните явно, другите "под сурдинка", осмивайки и нападайки, още по-малко имате мъжество да си помислите даже (когато то дойде) какво го последва, камоли да го изобличите, както тогава "разобличавахте" ужасните ни владици, заели ролята на неустрашими църковни трибуни! Оглеждахте се, за да видите дали ви се възхищаваме на позата на "жертващи се за истината", а прекрасно разбирахте, сополанковци ниедни, че нищо не ви застрашава, щото освен всичко може би друго, което са били, измислено или реално. те бяха и Владици.

А сега мутри, а сега нагли престъпници, накичили се със знаците на власт и сила, хвалещи се с престъпленията си даже не Каиновци, ами Калигули, Нероновци... Сега убийства, шантажи, от грозен по-грозен скандал и всичките придружени със снимки, с видеа. Крясъци, заплахи, побоища. А вие мълчите, серем ви у устима!!! 

Онази Пловдивска Иродиада Николай, маскирала се като православен архиерей. крещи и беснее, не смогва да сече глави на Кръстители, сама лично взела секирата от ръцете на мъжа си Ирод Антипа, нито смогва да души Вителеемските младенци, вместо свекъра си Ирод Велики.... 

И няма, заедно с това, никакъв истински страх - няма респект, има само ужас пред разбеснелия се тиранин, който рано или късно ще свърши, защото уплашените просто ще си идат кой накъдето намери - или в разколите, или в съседни Поместни Църкви, тъй че, тоя ще остане да крещи и да заплашва сам себе си.

Той крещи, той плаши, той вилнее. А събратята му мълчат повечето, впцепенени от страх, защото още не са се оперили новите и младите от тях, а старите, колкото от тях останаха, пък си гледат старините. Когато младите се оперят, ще започнат да се държат като него с... нас. Засега си траят, щото чакат да им пораснат топките, отрязани им за целта преди да станат митрополити. 

Не растат, казвате, нови топки ли, щом са отрязани веднъж!? Охо, растат и още как - растат от пари, лукс, власт, растат най-вече в обкръжението на сервилни "християни", припадащи покрай тях, замаяни от "величието" им или поради лудост, или от интерес.

Мене пък не ме е страх... 

Страхувам се по-точно, но няма да отстъпя и даже само това да успея да направя, да покажа, че можеш да не отстъпиш, при все че целият ти "ресурс" са пълни гащи със страх, пак е доста, пак е повече, отколкото могат всички, които доживяхме това невремие. Все някой трябва да се отдължи на паметта на тия, дето предпочетоха да умрат, вместо да доживеят това днес нали?... 

А оня в Пловдив нек' си вика, нека си крещи - не му придиряйте, пак е "в кризи" за транквиланти или кокаин.

Не, няма да клекна, нито ще избягам. Но, не от смелост и мъжественост, не, не, ами за да не си изцапам хайдушката бяла риза клякайки. Ще оставя "товара" от гащите ми да изтече през крачолите изправен, като в... "Съдебен спор"...

...Пък, ако взема много да се уплаша, ще изпия пет мастики и ще ми мине - от пияния и лудият бяга, знаете - мечка страх, мен не страх, бягай мецо, чи щъ иб*!... Ох, извинявам се са грозната лична добавка, с която развалих хубавата българска поговорка!... 

А какво направил мишокът, като се напил ли? Излязъл от мишотината за ужас на жена си и тръгнал из стаята да търси котката: "Мац, пис-пис, jебао сам ти маму!". Сръбски виц.

* * *

Партията (остатъците й в БПЦ - нейната Цитадела) е пред метаморфоза. В момента тече с пълна сила последният Априлски Пленум "на промяната". За старите владици БПЦ беше дойна крава - приличен и спокоен живот за тях и родата им, заедно с любовници и лакеи. Но никой не коли кравата, която дои, нито кокошката, снасяща му златни яйца. Не прави това никой, освен ако не е открил "чудото на кокаина". Тогава за него БПЦ вече не е крава или кокошка, ами е свиня, заколва я и я разфасова, за да я разпродаде, защото за наркомана важи принципът: "След мене и Потоп", той не мисли за утрешния ден, защото осъзнава, че с това, което смърка през носа или си инжектира венозно, всеки ден може да му е последен.

Старите партийци в БПЦ са вече в "поза партер" пред новите Изчадия. Чалга-говоренето, агресивното действане, по селски безпардонно и нагло, подмени онова тяхно псевдоювелирно и филигранно говорене (с "нищо неказване") от пленумите и това е "еволюция", според тяхната анти-ценностна система, затова с нея ще се смирят, ще ръкопляскат, ако трябва и ще пълзят - път на младите, все пак те ги изродиха, техни духовни копелета са. 

* * *

А вие скъпи, църковно заинтересовани братя и сестри, спорете, карайте се, наддумвайте се, надпреварвайте се из сайтове, форуми, facebook за "концепции", за икуменизъм-антиикуменизъм, за модернизъм и реваншизъм. На Тях им трябва фон, трябва им пътуващ цирк за параван, а иначе им е "през хуя" за Шмеман, за Карелин, за папизъм или за Православие, за евроатлантизъм или евразийство, те са синове на "мандраджийски обирджии", те са престъпници като бащите и дядовците си, курви са като майките и бабите си...

Но вие трябва да се вълнувате, занимавайки се с нещо нали? Като славяните "по Павич" от времето на Свети Константин-Кирил Философ, които, докато той им благовествувал, си бъркали в носа и изяждали извадените сополи, защото вярвали, че са свещенни... За целта "ръкополагам" да ви ръководи в ровенето из носа и яденето на сополи проф. д-р (преди по диамат, а сега по евроанталнтизъм) Калин Янакиев....

Впрочем, къде се изгуби бе, Калине?!