"Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат, - ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих." (Апокалипсис 3:9)
Във всеки град, който е със статут на митрополия в България, централната църква, в която служи митрополитът, се нарича, според добилия гражданственост израз, катедрала. Катедралният храм руснаците наричат Кафедральный собор, а сърбите Саборну цркву.
Това че църковното събрание е априори около епископа - неговата катедра на учител и наставник и олтара, на който той служи светата евхаристия, е свещено предание и наследство от богословието на Апостолските мъже (преки техни приемници и ученици), като св. Ириней Лионски, св. Игнатий Богоносец, св. Поликарп Смирненски, според коeто православното събрание се различавало ясно и конкретно от еретическите сборища първо по това, че православните християни са се събирали за Богослужение всички заедно и на едно място - около своя православен епископ, а едва сетне идат разликите в интерпретирането на учението, които не са маловажни, разбира се, но са вторични и следващи спрямо евхаристийния събор...
Всяко Богослужение е осъществяване и проявление на съборния характер и природа на Църквата, всяко Богослужение е Събор, в който се участва във Вселенската реалност" и пълнота на вярата на Църквата, във всяко Богослужение е събрана и възпълнена Вселената като свят Божий, направена е от нея Църква, в този нов свят домакинства човекът като Богочовек - лично, реално и конкретно. Във всяка света литургия светът се осмисля и преживява като Тяло (Плът и Кръв на Иисус Христос), а в тая реалност ние влизаме, "ядейки и пиейки" тези Тяло и Кръв, сами ставайки по тоя начин част от това Живо и Възкресно тяло - плът от плътта и кост от костите Му, затова и това чудо св. Павел сравнява мистично с брака: Ефесяном 5:30-32. Защото по уместния цитат от Фоербах на отец Александър Шмеман, пригоден към богословието на евхаристията - "Човек е това, което яде", а според свети-павловото богословие пък. човек се преобразява според това, което съзерцава - 2 Коринтяном 3:18 Целият свят е събран в литургията на Църквата, за да намери своя истински живот във възкресната обнова, а участвайки в живота на този нов свят с всичките си сетива - зрение, вкус, осезание, даже обоняние, сами ние се разкриваме в своята истинна същност, Богодадена и Богохранима, на небожители - граждани на Небесата - Филипяном 3:20 и богове по милост и по благодат - 2 Петрово 1:4.
Църковният Събор сиреч е по благодатен начин икуменен - вселенски, защото в служената от православния епископ евхаристия се открива целият вселенски характер на Христовата Църква - в евхаристията тук-и-сега тя живее като Божия Вселена в цялата си пълнота - минало и бъдеще стават реално настояще - в настоящето миналото се открива и прославя в Бъдещето чрез Христос, Който "е бил, Който е и Който иде" скоро, постоянно, с всеки момент и във всеки момент - Апокалипсис 1:8
* * *
Основаването на вселенския характер и природа на Църквата не върху нейната съборност, ами върху политически и исторически реалии е едно своеобразно ново иудействане. В същността си туй е една византийско-гръцка болест, видима още в самото име на фенерската квартална патриаршия в Истанбул - Вселенска... А ние сме папагали понякога и без дори да го осъзнаваме... Разходете се в неделя-сутрин покрай храмовете ни - отвсякъде почти вече се чуват ориенталски маанета, четени "по невми" - Ганьо и Гиньо пеят "по вселенски", по гръчки... Даже сърбите, които са традиционни гръцки приятели, често против македонци и българи, за което свидетелстват и последните политически канонизации на мъчениците им в Сурдулица, инспирирани от еп. Пахомий Вранянски (сръбски припев към отмъщението на Вартоломей "вселенски", задето му прецакахме Критската сбирка - църковничарски "вселенски" пленум), имат своето църковно пеене "по Стефан Мокраняц", което е смесица между оперно пеене и фоклорни техни мотиви и не отстъпват от него. По византийски се пее в университетските капели и параклиси с богословско-учебна цел. Ганьо обаче вие и увива като наритана ханъма даже в селската си църква и се чувства от това "особено православен и някак облагороден".
Пеем "по гръчки", а заедно с това, при все че можем и да не сме прочели сборно даже двадесет страници от Библията, знаем да пляскаме по старогръцки език ужким, даже по византийски - няма да кажем еклесия, ще речем еклисиа, не е вече баптидзо, ами е ваптизо. И с тоя сборник от десет мъгливи думи вървим, та плющим като скъсани галоши, но върху копринени чорапи.
* * *
Тая "визия" за църковност, както казахме, в същината си е иудейска.
Питали ли сте се защо Рим е търпял фарисейските законоучители и даже толерирал, при все че често изсред именно тях са се вдигали бунтовници "месии"? Защото крайното им благочестие, както и техният преекспониран еврейски патриотизъм, всъщност са търговска марка, обикновен мениджъмнт. Народът им е вярвал, не можел да очаква че тия, които лягат и стават на устата си с Мойсеевия закон и с името на Авраам, са всъщност най-искрените колоборационисти с Рим, че тия първи ще го предадат точно тогава, когато се нуждае най-много от тях, затова и Христос ги нарича "лицемери, които говорят, а не вършат" - Матей 23:3. Едно показно и лъжливо благочестие и псевдопатриотизъм е сиреч всичко това, което живее под крилото на Римския Орел и яде остатъците от храната му - народната плът и кръв. Точно като нашите днешни попове, а? Или като топ-патриотарите ни политикани? Лягат и стават с тиради против глобализма и либерализма, но европейски пари не отказват, нито остатъците от народния грабеж - трохите под трапезата на българската мутро-олигархия.
Ами садукеите от времената на Евангелието? Либералните, напредничавите, елитарните... Дето постоянно се стремили да изнамират паралели и съответствия между Мойсеевата вяра и елинската философия, за да показват, че няма помежду им никакво противоречие, така че и самата старозаветна вяра префасонирали, като премахвали например вярата в ангелите, в натуралистичните теофании, във възкресението на мъртвите... У всеки грамотен човек предизвиквали смях, включая у елините, на които с тези изгъзици се препоръчвали, но според себе си били авангардно мъдри. И накрая се оказало, че това, което единствено умеят да правят добре заедно с фарисеите, са само спекулациите с римското право и изнудвайки Пилат да убие Иисус, се проявили като добри адвокати на дявола.
Но дяволът, както знаем, когато няма какво да прави и му е скучно, ебе децата си. Тъй че, нито елините почнали да вземат на сериозно Мойсей и Авраам, не сменили Епикур с Еклесиаста, нито римляните взели да изпитват респект към цар Давид и потомците му. Успели да заинтригуват само няколко разпасани матрони като Попея Сабина - Нероновата жена или двама-трима роби освобожденци, занимаващи се основно с разврат и дворцови интриги в Рим, като Феликс на имп. Клавдий.
И накрая еврейската икумена рухнала, заедно даже с храма си в Йерусалим, заедно със самия си Йерусалим... Рим, под чието крило се хранили, плетейки според себе си много тънки и неуловимо хитри интриги срещу самия Орел, им видял сметката сръчно и бързо в един момент. А от видението им за еврейско-иудейска вселена останали само димящи и окървавени развалини... И станаха световни князе и господари точно колкото Вартоломей - патриката на "цялата вселена" от крайния квартал в Истанбул, стана източен папа.
* * *
Аз пък вярвам в Съборната (Една, Света и Апостолска), а не във Вселенската Църква... Всяка вселенска църква се нуждае от папа, че и от кесар. На Съборната Църква й стига Христос.
искам да ти напиша какво казва свети Кирил Философ в неговото "Изложение на правата вяра" (макар някои да оспорват авторството му): "Той (Христос) дойде, за да основе на земята Своята Църква - един Събор на Ангели и човеци"..
ОтговорИзтриване