Защо не "съборна", а "вселенска", Владико +Николае?

продължава от "Писмо от Пловдив"

Замяната на думата "съборна" с думата "вселенска" в члена от Символа на Вярата - "Вярвам в една света, съборна и апостолска църква", която Николай и хората му изискват в богослужението, както казахме вече, има своя генезис. Тя е в желанието на Лудата Владика в Пловдив да преживява и да командва Българската Църква като социално-политическа структура с териториални подразделения...

Преди много години още Колето беше сравнил синода с министерски съвет, Патриарха с премиер-министър, а за себе си и останалите митрополити присвои своеобразен ранг на министри. Тогава той, с това сравнение, оправдаваше всъщност лукса, който въведе като неписано правило за митрополитите, златните си играчки по китките, автопарка от лимузини, тежките софри и блясъка в облеклата и богослужебните дрехи и утвар. Писали сме отдавна и неведнъж, че според възможностите си, българските митрополити, а даже и някои епископи, ежегодно трошат по пет-шест хиляди в евро през три-четири месеца, за да се разхождат до Гърция, където в Солунски или Атински църковни магазини и работилници ги харчат за тежки коприни на богослужебните си одежди и раса или високо-каратно злато на корони и панагии... 

Но ако всичко туй завършваше с апетита към лукс, който нашият селски "папа" Борджия-Севастиянов (Стоименов) наложи, не би било тъй страшно, в хилядолетната си история Църквата е виждала и по-страшни лустросани и накитени мерзавци от него и младите нови митрополити, дето тоя ги наложи... Пък и всички рано или късно остаряват, та и "кефовете" им стават евтини. Ама не завърши с това...

Друг аспект на тоя дяволски генезис в преобразуването на Църквата от Събор и Тяло Христово в хибридна политико-религиозна структура с корпоративен бизнес-план, ако речем да си поиграем на психоаналитици, можем да намерим в отношенията на Колето с татко му Методи... Да, всички останали синове и дъщери на многоглавия български "лейтенент Шмит" (по Илф и Петров), на старата тежка комунистическа номенклатура и ченгетура, ще ги видим днес като сериозни бизнесмени или даже олигарси, в парламента, в правителствата, в ЕС-структурите на високи сравнително нива дори. Само Кольо не стана за нищо такова, от Кольо стана само м/У/трополит и доайен на мутренската йерокрация в БПЦ-БП. Е, Кольо реши да поиграе на бизнес и на политика в Църквата и с Църквата, за да отсрами татю си.

* * *

Но подмяната на съборния характер и естество на Църквата има и по-гнусни и мерзки аспекти и измерения... 

Сещате ли се за Първия Вселенски Събор в Никея? Колко са там епископите? 311, ако не се лъжа... И всеки епископ представлява своя град и своето събрание църковно-евхаристийно, което го е изпратило на Събора, което и преди това го е избрало изсред реда на своите презвитери (попове), каквато е била тогава практиката. Няма там епископи без епархии, нито митрополити, управляващи огромни митрополии, които не са виждали очите на повечето си пасоми, че даже и на свещениците си, митрополити, зад които не стоят епископски колегии на тяхната област, избрали ги самите те за митрополити изсред редицата на собствената си колегия.

Съборността на Великите Събори, вселенската съборност на Църквата т.е., се е осъществявала от хора неотделими от поместните събори (събрания). Следователно и самия вселенски (от вси селения сформиран заради нуждите на Християнската имперска икумена - вселена) характер на Църквата е растял и крепнел върху принципите на съборността на всеки отделен и поместен събор от вярващи...

А какво имаме сега и в БПЦ? Селянчето от Горни Лозен е митрополит на Цяла Пловдивска епархия. Селянчето от Мъглиж - на епархията в Западна и Средна Европа. Ромчето от сиропиталище във Враца - в Стара Загора. Ямболският "богослов" - на Варна и Велики Преслав. Тези хора са въдворени да управляват епархии, които често преди това не са и помирисвали, да обгрижват духовно люде "на книга", чиито очи не са виждали. Назначени за митрополити чрез подкупи и синодни интриги.

И сега Николайчо и хората му ни казват: Ние сме единствено законния и легитимен събор в БПЦ, съборността чрез нас се осъществява, от поместен църковно-народен събор няма нужда. И не вселенският характер на Църквата вече се основава и осъществява върху и чрез съборния, ами се случва обратното - съборността се "осъществява" като политическа и административна категория в лицето на църковни "представители", които епархиите им не са познавали и продължават да не познават, които ги посещават само колкото да опразнят касите в митрополиите, за да се приберат назад в София, бързайки за "дяволското си сборище", наричано свети синод, около номиналната си "патрика" и новия български Антихрист Николай.