Питие и хапка Йоанови (програма от миряни и от наркомани)

към I-ва част

към II-ра част

За обеда от един духовно просветен център и от един център за духовно обгрижване на зависими младежи във Варна му бяха приготвили забавно-развлекателна програма с фолклорно-танцови и поетични мотиви заедно с хапването...

Първата група от духовно-просветния център беше събрана чрез обещания за терапевтиране на таргет-група, която не мога да определя дефинитивно, но мога да опиша. Това бяха ментално контузени стари моми, мнозинството даже и девствени още, както и поизкривени физиологически стари ергени, често с душевни разстройства, огромната част от които, да видиш ти, маейки се в почуда, също на по 40 години все още... девствени... И вместо някой да им рече да вземат, видиш ли, да се наебат, простете ми израза, ако не за Божия слава, то с известна реална терапевтична цел и резултат, те ходиха заедно на уроци по народни танци... 

Влязоха пет девици и трима ергени с побелели вече мустаци и в... двата случая. Облечени в народни носии, носеха в ръце подноси с печени пилета - по едно във всеки поднос.

Йоан от Ямбол се заинтригува:

- Ще танцувате ли?!

- Да - плахо измънкаха някои, а един, който особено се развълнува и притесни, поради повишената от емоциите перисталтика, се изпърдя шумно.

- Хубаво е, че още тъй добре се чува като пърдиш - смигна му митрополит Йоан, който се славеше и с чувство за хумор.

Славеше се по-точно с хумора си сам себе си, заедно с няколко благодарни нему попа начело с поп Дончо Александров.

- А знаете ли ямболско някое хоро?

- Да, - рече добре изправен, отривисто и с добра дикция водещият ги Борко Аврамов - Даже тъкмо такова сме подготвили!

Борко държеше в едната си ръка знамето на Община Варна, бе се загърнал в байряка на Варненска митрополия, а в другата ръка на въдица с опъната корда и кукичка беше закачил една филийка с препечен хляб. Всички добре знаеха, че диетата на дядото включва само леки меса и по филийка препечен хляб максимум.

- Давайте! - плесна с ръце Широкопресвещенният.

Борко включи стария си касетофон "Levi's", който носеше със себе си и даде знак на питомците си. Затропаха всички, затропа пред тях и дядо Йоан с ръце на кръста. Владиката току се привеждаше през пояс, докато тропа и със зъби откъсваше поред от пилетата на подносите пред него, като още във въздуха и само с уста ги обезкостяваше, изплювайки единствено кокалите. Малко над главата му Борко беше провесил филийката на кукичката, та с всяко подрипване по-високо Йоан отхапваше по парченце, за да захлеби все-таки...

Нахрани се, подносите бяха вече празни, а навсякъде по пода на приемната му се търкаляха добре оглозгани пилешки кости. Седна целият изпотен в креслото:

- Уф, - рече гласно - уж потанцувах докато ям, а пак ми е тежко!

Позвъни със звънчето си и дотърча поп Данчо секретарят. Йоан посегна към края на подрасника му и си подсуши плувналото в пот чело и омазнени от пилетата устни и брада.

- Какво следва сега, има ли още нещо или мога да легна да си подремна? - попита Широкопреосвещенният попа.

- О, сега ще ви четат стихове лекуващите се в другия ни църковен център зависими младежи. Изпраща ги лично о. Г.

Влязоха пак петима души - мъже, младежи повечето. Най-напереният от тях, който бе усвоил туй изкуство по време на арт-терапията за поетично майсторство, водена в центъра от една стара варненска "поетеса", приятелка на Веса Савова, се изпъчи и задекламира наизуст:

"Теб, Владико, те обича

целий Варненски санджак,

чичо, леля, момък и момиче

имат ти голям мерак.

Ти обаче си подвижник

(с трийсет дни във манастир)

/28 по-точно, бел. на Светльо Ангелов/

и голям си ти книжовник,

/без нито една научна публикация, бел. на същия/

та им викаш: Ай, сиктир!"

Владиката се прозя отегчено, но изръкопляска все пак, събирайки трудно длани пред благоутробието си, за да плесне. Момчетата излязоха, а той случайно погледна писалищната си маса и се запита: "Абе, не стоеше ли там допреди малко голямшка стъкленица с етилов спирт за почистване на икони?!"

Малко по-късно в автобус номер 12 шофьорът насред моста за "Аспарухово" отвори без да иска едната врата. Тогава едно от момчетата - Ж., незнайно защо олюлявайки се, при все, че беше здраво  седнал на седалка, се изтърколи през вратата право на асфалта. Едва паднал, той скочи на нозете си и се затича подир автобуса. Не искаше да пропусне часа за психология и вечерния обзор в центъра.

Зад него останаха да светят парчетата на една счупена стъкленица, озовала се кой знае как точно там...

P. S. Макар в духа и истината на смисъла за нещата да са надлогично верни, всички детайли и случки тук спрямо скучната реалност и конфенционална логика са измислени.