Синовете на ЧК vs Внуците на SS

 

следва от Сборникът с църковничарските лъжи

 

Ресурса си да влияе върху народи и общества, върху културни, социални и цивилизационни парадигми, Църквата на Иисус Христос винаги е разпознавала не в концепциите и идеологемите, а у хората, които са умеели да съпреживяват Евангелието и да споделят завладяващо тези свои опитности. Това влияние не просто е позволено или допуснато, от Христос то е заповядано - "Идете, - казал Е Той на Първоапостолите Си - и научете народите да се покоряват и да изпълняват учението Ми" (Матей 28:19, 20)

 

Но не на концептуалистичния, ами личния подход отстоява и св. Павел в посланията си, когато коментира проблематиката във взаимоотношенията между роби и робовладелци в светлината на Христовото учение. Пише първо, че в Църквата, "в Христа" подчертаваме израза му, защото за Блажения Павел Църквата е предимно и изключително Събор на човеците в Христос, няма никаква разлика между роб и свободен гражданин, между мъж и жена, между елин и иудеин, но всички сме "едно в Христа Иисуса" (Галатяни 3:28) Но когато започва да наставлява какви да бъдат взаимоотношенията между роби и робовладелци, ако са християни, обяснява че не е против робът да се освободи, ако се намери законен начин за това, но препоръчва "всеки да остане в положението си, в което го е заварила новата вяра", понеже робът е роб на човек, но в Христос е свободен напълно, а свободният гражданин, макар да е собственик и владетел на роби, сам той е "роб на Христа" (1 Коринтяни 7:20-22)

 

Така могат да бъдат разкрити и двете истини - че у всеки човек е едно несъкрушимо личностно достойнство и вътрешна свобода, независимо от ниското му социалното положение и заедно с това никой, независимо от висотата на положението си сред човеците, не е "свободен от Закона на Евангелието", защото Евангелието е свобода и иго едновременно, като смисълът на тази антиномия е разяснен от думите на Самия Иисус Христос с изразите "леко и благо е игото Ми, поробени от Мене, ще намерите покой за душите си" (Матей 11:29, 30) И всичко това се открива свободно и радостно, без да е нужна никаква религиозно акумулирана идеология и концепция за социални и политически промени. 

 

Това е начинът за проповед на Евангелието, за въцърковяването на човешките умове и сърца. Затова Църквата не прощава почти нищо от залитанията на агресивния и страшно арогантен на моменти "защитник на вярата" Тертулиан и пред него предпочита съвременния нему преп. Иустин Философ като апологет. На мистично-нежния и разтърсващо личен Августин Блажени обаче Църквата прощава абсолютно всичко от залитанията му.

 

* * *

 

Но нашите посткомунистически Църкви са закърмени с марксистки концептуализъм. Ние тука вярваме, че идеологията, концепцията решават всичко. Няма никакво значение какъв и кой е апологетът (или духовникът), всеки личен недостиг и порок покрива и я оневинява неговата правилна и идеологически коректна позиция и концепция. Воюваш ли с дело и слово срещу либерализма и плурализма, закачаш ли над Сталин и Путин ореоли, а на демократите рога, почти няма значение що за личност си - продаваш се, купуват те добре. У нас това важи и за намиращите се все още в църковните среди либерали и плуралисти, макар доста от тях вече да са натирени - същото е и в техните редици, битката срещу комунистическата реакция покрива "множество грехове". За тия процеси в църковността, коментирайки ляво-десните залитания в обществото, пише още Семьон Франк в "Крахът на кумирите". Виждате сами колко е гнусно това преобръщане на Евангелския принцип и колко е Богохулно, затова и нарочно ползваме в перифраза израза от съборните послания на св. ап. Петър, според който "любовта покрива множество грехове"  (1 Петрово 4:8) В тоя нов дяволски прочит не любовта, ами омразата "опрощава" греховете ти, която е омраза към ближния, а любов към греховете си.

 

В тая "борба", в която са се вкопчили помежду си люде с непроменен от Словото на Иисус ум и с недокоснати от благодатта на Светия Дух сърца, с непреобразени души, която е борба според тях за "реевангелизирането на обществото", но не чрез Евангелието, ами чрез тяхната концепция и техния прочит на него, падат първо в жертва малцината християни сред нас.

 

Вижте какво се случва постоянно... Българският епископ в Москва, старият предстоятел на Подворието ни там, изпадна в немилост и беше бързо отзован, задето не почете публично на един владишки пир с наздравица паметта на "духовния старец" на сегашния Руски патриарх, по причина на това, че се навел да целуне ръка на римския папа руският епископ и духовен отец на сегашния техен патриарх. Това, разбира се, мразещите Епископа ни в България бързо обедини - и псевдо-либерали, и ужким-консерватори, така че крушата си намери опашката и за броени дни Епископът беше сменен по наша инициатива. Ама чакайте бе, нали синодът ни е уж антипапистки и антиикуменически, крайно консервативен?... Очевидно не е чак дотам, че да попречи добрата сгода на Новата Варненска Владика да намести в Москва приятеля си Теоктист с благоволението на своя пловдивски митроносен ментор, който даже лично го заведе... И всички дейности, започнати в Подворието от предния българин, заради които имаше благоразположението на един истински духовен аристократ като предишния Руски Патриарх, бързо замряха, щото в прогресивно и бясно идеологизиращата се и политизирана църковност и в двата лагера се обединяват само срещу доблестта и истината.

 

Заедно с последователно и крайно консервативния български Епископ обаче, пада в Русия в  жертва и толерантният, разкрепостен и диалогичен протодяк. Андрей Кураев - четящият Луиз и Честъртън, изобличителят на тесногръдия консерватизъм. Защо? Щото посмял да изобличи в лицето друг митрополит и приятел на стопанина на църковния "Кремъл" в явната за всички негова педофилия... Същият сценарий, от същите кукловоди, само че по друг начин и с други мотиви изпълнен. Консерваторът и либерала ги обедини Христос, защото са християни, обедини ги в гонението срещу тях от други консерватори и либерали, които за разлика от тях не са християни. 

 

Консерваторите ликуват - падна главата на либерала и отстъпник Кураев. Либералите също ликуват - падна главата на лудия краен Епископ. И всички свирят своя победен марш, без да забелязват, че надуват не фанфари и тромбони, ами дяволския хуй.

 

В такава ремарксизираща се (и в двете посоки)  и бясно идеологизираща се "църковност", където царува не Евангелието, а омразата и агресията, оцеляват и прокопсват такива като митр. Иларион Алфеев само в РПЦ и значително по-слабо образованата му проекция - митр. Николай в БПЦ - интриганти, политикани и комплотаджии. Не случайно прехвърчаха преди време и искри от караница между двамата - карат се най-хубаво тези, които си приличат.