продължава от: Напитки и еда Първа част
За предобеда Йотка направи обичайната за Негово Широкопреосвещенство подкрепяща закуска - в една широка и дълбока кесия му надроби на едри парчета кило-две пълномаслено сирене... Докато се разхождаше из канцеларията, похапвайки, Йоан реши да позвъни, за да ги чуе как са и какво правят Наум Русенски и конкубината му, която всички наричаха Маркизата - Боби Цацов.
Облиза пръстите на дясната си ръка и ги набра по мобилния телефон:
- Ало, Умчо, как си ма?!
- А-а, - отговори развеселен Наум - играем си тука с Боби на "гръцки митрополит".
- Каква е тая игра? - заинтригува се Широкопреосвещеният.
- Ами аз пуша цигари, докато Боби ми налива узо и го щипя "по гръцки" за гъза.
- Ха-ха-ха! - засмя се от сърце за пръв път от много време Йоан.
В тоя град, в който имаше чувство, че всички го мразят, беше забравил и да се усмихва... След като приключи разговор и дояде сиренето си, на вратата му потропа поп Данчо, секретарят:
- Ваше Високопреосвещенство, дошли са тука някакви младежи от една Неправителствена организация патриотична, някакъв съюз беше, ама не запомних точно какъв. Искат да се срещнат с Вас.
Йоан се изненада приятно. Да, сега беше много модерно да си патриот и даже националист, особено ако носиш расо. Каза на Данчо да ги пусне, избърсвайки насиренените си ръце в подрасника му и отиде бързо, доколкото му позволяваше натурата, в приемната си.
Младежите влязоха, поздравиха, целунаха му ръка и започнаха по същество:
- Владико, образувахме инициативен комитет за строеж на храм във Варненския квартал "Възраждане", както знаеш там има само малък параклис. Всичко ще направим с наши пари, а в случай, че няма за там свещеник, един от нашите е готов да се запопи...
- Добре, - отговори провлачено Широкопреосвещенният - оставете ме да помисля малко, по-късно ще ви се обадя.
След като младежите напуснаха приемната му, Йоан веднага позвъни на митр. Живко Манекена:
- Живке!
- Да, сестро?!
- Тука някакви момчета дойдоха от някакъв патриотичен съюз. Предлагат ми да строят храм в един квартал на Варна. Та искам да те питам, Пеевски имат ли нещо общо с това?
- Изчакай на линия, за да попитам - рече Живко и след като кратко се консултира с някого до него, отговори - Не, нямат.
* * *
Широкопреосвещенният извика пак поп Йордан и му нареди:
- Отче, обади се на номера, който господа патриотите оставиха и им кажи, че отказваме предложението...
Така де, в "църквата" на Пеевски и "архонтите" може ли да има храм, който да не е на Пеевски и на "архонтите"?!
П. П. Всички случки и детайли, макар и да са в "духа на нещата", са измислени, освен фактът с отказа на митрополита да му се подари храм във "Възраждане"
Няма коментари:
Публикуване на коментар