продължава от
"Защо не "съборна", а "вселенска?!"
"Писмо от Пловдив"
В цялото Свещено Писание (и в Стария, и в Новия Завет) е описан да тече един изключително напрегнат конфликт, споменат още в Битие 3:15. От едната страна е Потомството на Ева (първата човекородица) и на Пресвета Дева Мария (втората Ева и Богородица), това потомство е Църквата (което сме ние, започвайки от Адам и Авел) и Потомъкът Христос (Галатяни 3:16). Но ако според споменатия текст в Посланието на св. ап. Павел до Галатяните /3:16/ измеренията на този конфликт са месианско-христологични, то в Свещената История на Божия Израил и на Църквата срещаме един непрестанно набиващ се на очи и цивилизационно-културен план в тази Велика Война. От другата страна е змията с потомството си /Апокалипсис 12:9/ - сатана и антихристите от сатанинските синагоги /Апокалипсис 3:9/, предвестници и предтечи на последния, финален и апокалиптичен Антихрист.
Докато Господ разговаря и призовава, ръководи и благославя лично Ной, Авраам, Иаков-Израил, които напускат градове и родини само със семействата си, стадата си и с по неколцина слуги, дяволските синове (Йоан 8:44) строят Вавилонска кула по примера на първия сред тях - Каин Братоубиецът, който построил град (Битие 4:17). Каинов син (пра-правнук - Ламех - Битие 4:19) е този, който според Книгата пръв взел две жени (започнала полигамията), а духовните потомци на Каин - градителите на кулата (сред град - Битие 11:1-4) в "земята Сенаар" пък решили на едно място и в едно дело да съберат "всички народи" за духовно блудство, подобно на този кръвен потомък на Каин - градежа на кулата си: един тухлен хуй като предизвикателство за война срещу Бога.
Божието дело чрез Авраам е съборно (гр. католикос), делото на каинитите е икуменическо (гр. икуменикос). В Авраам Бог събира народи, племена и езици, казвайки му "в теб и чрез теб" ще се благословят (и съберат) всички, чрез неговия Потомък: на първо място Исаак предобраза, но всъщност и разкритие - в Иисус Христос Образа. Бог в Авраам събира човечеството за спасение в Богочовечество, а каинитите в градове и кули събират езици, идеологии, митологии за духовно блудстване.
* * *
В Новия Завет Евангелието ни представя същата картина типологически. Дванадесет души, споменати поименно и личностно описани и охарактеризирани, са събрани при Христос, за да съставят Едно Тяло - с едно сърце и един ум в една любов и вяра. Срещу това е плътският, земен и каменен Йерусалим. В този тогавашен Йерусалим, не събран като навремето около внасящия в него Кивот на Завета цар и пророк Давид, ами събран от най-различни фракции от люде, които взаимно не могат да се понасят, не закрилян от Яхве, ами вече от Рим, има не Човек и човеци, ами има храм от камъни с "племена и езици". Църквата на Христос е съборна, храмът на Соломон е вече икуменен. И докато фарисеи и садукеи - римски протежета и елински епигони се мразят и ужким успяват да се съберат за общо икуменическо въстание в Първи век срещу Рим, завършило за тях катастрофално, а единственото им успешно единно дело е Разпъването на Невинния чрез подстрекаване срещу Него на Рим, то Съборната Църква расте и крепне, като даже разликата между "люде, племена и езици", като първо между "юдеохристияни от Йерусалим", юдеохристияни "елинисти" от диаспората (че и с християни отсред езичниците по-късно) е преодоляна на Петдесятница чрез благодатните харизми на Бог Свети Дух в Събор около Богородица и Първоапостолите.
Срещу Съборната Църква, събрана в Христос-Бог за духовно Богослужение пред Божия Престол, в Апокалипсиса на Йоана ние отново виждаме икуменния хибрид - Рим на императорите гонители - многолик и многоглав побеснял звяр. Рим е събрал Народите и ги е подчинил за блудство и разкош, но сам рухва под напора на бесовете, които е събудил, хранил и с които си е играл. Христос е събрал човеците за човещина, която да се преобрази в Богочовечество в Него и чрез Него. Затова и Съборната (католики) Църквата на Иисус Христос още стои (Разпъвана, но й Цъфтяща) току пред Вратите на Адското икуменическо Градиво.
А не виждаме ли и същото в историята на Християнския, папския Рим? Когато папата се сети, че е "като Петър", което е голяма рядкост, тогава хората сами се събират около него. Но реши ли папата, че е световен политически и религиозен лидер, което се случва твърде често, събраните чрез сила или обещания, пияните от виното на това нововавилонско блудство "земни царе" (Апокалипсис 17:2), скоро го изоставят и намразват.
* * *
В Църквата на Христос-Господ са събрани човеците с Бога в Христа и не само те, но заедно с тях и посредством тях цялото творение - време, пространство, материя, преобразени и объдеществени, овечностени и обожени. В Събора Божието тяло - Богочовешкото расте и възпълва до "краищата на Вселената".
Във Вселенската и икуменическа "църква" на Антихриста са събрани призраци - бесове, фантазии, фикции, митове и идеологии. Затова и колкото могъща да се чини на хората за някое време, тя винаги се е разпадала и ще се разпада.
* * *
Може би походът на Александър Македонски е величествен и чутовен, направо божествен спрямо тогавашните представи и възможност - да обходи Необходимите Земни Вси Селения - земната вселена, за да я елинизира и под скиптъра си да направи от тая вселена елинска. Идещият Поход на Антихриста е малко смешен обаче, предвид това, че тази "вселена" е обходима вече за около 24 часа със самолет.
Но какво да кажем пък за царчето на "българската вселена" - Николайчо?! Но това е бащиното му мляко, което е засукал от духовните наследници на Кобургите - първо парамакедонски революционери "върховисти" откъм София и по четите престъпници и мародери, сетне нацисти и монархофашисти, които в метаморфозите си могат да се превърнат само в червени национал-социалисти, за да се покажат най-сетне обикновени мутри шовинисти...
Но не, дайте му, дайте му на Кольо върху територия, обходима в няколкочасов автопробег, да си поиграе на "българска православна вселена", докато гърците го презират, а самите руснаци му се надсмиват...
* * *
В Новия Завет Евангелието ни представя същата картина типологически. Дванадесет души, споменати поименно и личностно описани и охарактеризирани, са събрани при Христос, за да съставят Едно Тяло - с едно сърце и един ум в една любов и вяра. Срещу това е плътският, земен и каменен Йерусалим. В този тогавашен Йерусалим, не събран като навремето около внасящия в него Кивот на Завета цар и пророк Давид, ами събран от най-различни фракции от люде, които взаимно не могат да се понасят, не закрилян от Яхве, ами вече от Рим, има не Човек и човеци, ами има храм от камъни с "племена и езици". Църквата на Христос е съборна, храмът на Соломон е вече икуменен. И докато фарисеи и садукеи - римски протежета и елински епигони се мразят и ужким успяват да се съберат за общо икуменическо въстание в Първи век срещу Рим, завършило за тях катастрофално, а единственото им успешно единно дело е Разпъването на Невинния чрез подстрекаване срещу Него на Рим, то Съборната Църква расте и крепне, като даже разликата между "люде, племена и езици", като първо между "юдеохристияни от Йерусалим", юдеохристияни "елинисти" от диаспората (че и с християни отсред езичниците по-късно) е преодоляна на Петдесятница чрез благодатните харизми на Бог Свети Дух в Събор около Богородица и Първоапостолите.
Срещу Съборната Църква, събрана в Христос-Бог за духовно Богослужение пред Божия Престол, в Апокалипсиса на Йоана ние отново виждаме икуменния хибрид - Рим на императорите гонители - многолик и многоглав побеснял звяр. Рим е събрал Народите и ги е подчинил за блудство и разкош, но сам рухва под напора на бесовете, които е събудил, хранил и с които си е играл. Христос е събрал човеците за човещина, която да се преобрази в Богочовечество в Него и чрез Него. Затова и Съборната (католики) Църквата на Иисус Христос още стои (Разпъвана, но й Цъфтяща) току пред Вратите на Адското икуменическо Градиво.
А не виждаме ли и същото в историята на Християнския, папския Рим? Когато папата се сети, че е "като Петър", което е голяма рядкост, тогава хората сами се събират около него. Но реши ли папата, че е световен политически и религиозен лидер, което се случва твърде често, събраните чрез сила или обещания, пияните от виното на това нововавилонско блудство "земни царе" (Апокалипсис 17:2), скоро го изоставят и намразват.
* * *
В Църквата на Христос-Господ са събрани човеците с Бога в Христа и не само те, но заедно с тях и посредством тях цялото творение - време, пространство, материя, преобразени и объдеществени, овечностени и обожени. В Събора Божието тяло - Богочовешкото расте и възпълва до "краищата на Вселената".
Във Вселенската и икуменическа "църква" на Антихриста са събрани призраци - бесове, фантазии, фикции, митове и идеологии. Затова и колкото могъща да се чини на хората за някое време, тя винаги се е разпадала и ще се разпада.
* * *
Може би походът на Александър Македонски е величествен и чутовен, направо божествен спрямо тогавашните представи и възможност - да обходи Необходимите Земни Вси Селения - земната вселена, за да я елинизира и под скиптъра си да направи от тая вселена елинска. Идещият Поход на Антихриста е малко смешен обаче, предвид това, че тази "вселена" е обходима вече за около 24 часа със самолет.
Но какво да кажем пък за царчето на "българската вселена" - Николайчо?! Но това е бащиното му мляко, което е засукал от духовните наследници на Кобургите - първо парамакедонски революционери "върховисти" откъм София и по четите престъпници и мародери, сетне нацисти и монархофашисти, които в метаморфозите си могат да се превърнат само в червени национал-социалисти, за да се покажат най-сетне обикновени мутри шовинисти...
Но не, дайте му, дайте му на Кольо върху територия, обходима в няколкочасов автопробег, да си поиграе на "българска православна вселена", докато гърците го презират, а самите руснаци му се надсмиват...
Няма коментари:
Публикуване на коментар