Светлата Седмица с Неизповедимите Тайни

От Възкресението до Възнесението на Господа, един период от четиридесет дена, ние почти нищичко не научаваме от Христос, за разлика от евангелските текстове отпреди това, пълни с наставления и проповеди, макар да оставаме с впечатлението, че Христос почти непрестанно беседва с Учениците Си. А малкото, което научаваме от предадените откъслечно реплики, е меко казано озадачаващо, дотолкова, че чак понякога самите Апостоли остават озадачени.

* * *

Какво например се е случило с мнозината възкръснали, заедно с Христос, съвсем буквално покойни старозаветни светии?

"И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени, (които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина). (Матей 27:51-53)

Да, ясно е по каква причина са възкръснали, пряко свързана с Възкръсването на Господа и не само като потвърждение на Неговото Възкресение, но и като уверение, че това Възкресение има отношение и към всички нас, които се надяваме и очакваме същото възкресение, като Неговото. Да... 

Но какво следва с тях после? Къде са отишли или останали, какво са правили, докога?...

Ами защо Възкръсналият Господ забранява на Мария от Магдала да се докосва до Него, срещайки Го възкръснал при Гробницата?

"Казва й Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца" (Йоан 20:17)

Мария не бива да се допира до Него, защото "още не се е възнесъл", Възнесението Му е след 40 дни, а само седмица по-късно Христос подканва Тома, наричан Неверни:

"Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ" (Йоан 20:27)

На мене ми се набива на очи впрочем, че тези два разговора следват един след друг в един и същи пасаж, почти веднага в последователност. А на вас не ви ли прави пък впечатление, че св. ап. и ев. Йоан Богослов не извършва дори плах опит да обясни такова противоречие, което със сигурност и нему, като повествувател, се е набило на очи?!

Това не е ли един от Четиримата, които до тоя момент са се старали да ни обясняват почти всяко нещо от думите и постъпките на Иисус? Колко често преди това срещаме в Евангелията следния конструкт: "Като каза това, Той имаше предвид, че (...), а това те (или ние) разбраха (разбрахме) по-късно" Та нали все пак на Апостолите Си Иисус Е казал, че им е "дадено да разбират тайните на Царството Божие", пък за всички останали се проповядва "чрез притчи" (приказки, алегории, метафори, параболи - Лука 8:10) и се очаква, че Апостолите ще тълкуват, тъй както Сам Иисус често е тълкувал подробно притчите Си. 

И ето ти сега място, което тълкувателят Йоан, облегнал се на Христовите гърди по време на Тайната Вечеря, наричащ сам себе си "любим ученик на Христос" (Йоан 21:20), нещо което очевидно от последно цитирания текст знаят добре и останалите Апостоли, отказва да ни разтълкува, оставя ни в недоумение?

Не може или не иска?... А има и случка, в която не само не иска, но и не може май, случка, която оставя и двамата със св. ап. Петър в недоумение... Петър е реабилитиран от Самия Иисус за неговото отричане. Обявен е лично за пастир на "овците Христови", назован е камък, върху който Христос ще съгради несъкрушима Църква... И малко по-късно, виждайки Йоан да се движи близо до Възкръсналия, пита Го Петър, струва ни се ревниво: "Ами този?! Ако аз ще водя Църквата, този какво ще прави?!" Христос го оставя без отговор, само с контра-въпрос, пита насреща, след като е предвестил на самия Петър бъдеща мъченическа смърт: "Ако Аз желая да остане жив чак до Второто Ми Пришествие тоя, тебе какво това те тревожи?!". Озадачен е и Петър, озадачен е и Йоан, който сам в Евангелието си коментира в недоумение: "Не, Христос не каза, че ще доживея Пришествието, попита само Петър защо той би могъл да има проблем с това"...

Или ще кажете, че те още не са били "приели Светия Дух", било е преди Петдесетница? А какво тогава са приели още в Горницата при първата среща с Възкръсналия, когато Той "духна върху тях и каза: Приемете Духа Светаго" (Йоан 20:22)? Но дори и тъй да е, нали Евангелията до едно са писани много след Петдесетница?!?

* * *

Един директен въпрос задават Апостолите, нетърпящ мъгляви отговори. Христос отговаря, че това не е тяхна работа (Деяния Апостолски 1:6,7), като отговорът на подобен такъв въпрос Христос много преди това е заявил, че не зане Сам Той, нито се интересува от него - Матей 24:36

Друг път се случва като с Петър, който успява при срещата на Тавор между Христос с Мойсей и Илия, на която стават свидетели с Иаков и Йоан, да попита нещо истински нелепо, да попита дали да не направи няколко навеса за тях с Мойсей и Илия, че да не ги препича Слънцето, с което очевидно Петър обърква обливащата Иисус Нетварната светлина.

* * *

При срещата с Възкрасналия Господ, особено ако тя се случи в средата и сред дъха на Светия Дух, в "шекината на Божието присъствие", умът блокира, абдикира и даже, ако по милост Божия му се позволи да разбере донейде, той възпира плътта от говорене, както у Божествения Павел, който бил "отнесен до Третото Небе", без да разбере дори как и там чул да се изговарят думи, които на човек е забранено да повтори - 2 Коринтяни 12:1-4

А нима не е църковният напев "Теририрем" нещо, което според Преданието ни е непреводимо, наследено от Богородица от приспивната й песен на "ангелски език" за Младенеца? Но това докосване до една трошица от тайната е допустимо само за онзи, чийто ум е готов благоговейно и в свещен ужас да откаже да разбира, дори да не повтаря, да не изговаря, подобно на Блажения Павел след неговото пребиваване на Третото Небе, да подобно и на Първотайнохранителницата Пресвета Богородица, която неполучила отговор от Архангела при Благовещението как така "девствена ще забременее", не отвръща нищо друго освен: "Ето Рабинята Господня, нека стане с мене тъй, както ти казваш". Но не ли и заради това любовно-всеотдайно, пъвроангелно за човека поведение, Богородица не получава и дара (1 Коринтяни 13:1) на "ангелските езици"?!