Извънматочната ни бременност (пак за МПЦ)

"Ние нямаме право да се сърдиме на Милоша Милоевича за това, че мозъкът на тоя шарлатанин е изгнил, на сръбското министерство (Ристичево и Мариновичево) за това, че то е още по-безумно, ако поддържа шарлатаните, и на техните слепи оръдия за това, че тие са способни да продадат и майките си за комат хляб" (из "Сръбската пропаганда между българското население и опасността от нея", Христо Ботйов)

продължава от "В подкрепа на БПЦ и МПЦ"

Разговор между сръбски владика и македонски владика от МПЦ:

- Готови сме да обсъдим широка автономия за МПЦ - казва сърбинът.
- Ние ще сме доволни и на тясна автокефалия - отговаря македонецът.

А през това време в синода на БПЦ пеят "Йовано, Йованке" по Слави Трифонов. В Истанбул пък Всесветейшият Вартоломей се консултира с... астролога си какво да прави, подобно някои свои предшественици.

* * * 

Туй брадато бебе МПЦ ни го донесе чичо Щъркел... Не вярвате ли? Добре, вие имате ли друго обяснение? Да видяхте някой от нашите традиционно кльощави архиереи неочаквано и необяснимо временно да напълня? А традиционно пухкавите пък са си все пухкави от десетилетия, без промяна особена. Никой не напълня, никой и осезаемо не отслабна - ни сред клира, ни сред църковните фактори и функционери... Професор Калин Янакиев само не броим, щото не сме го виждали от доста време в публичността, следователно съвсем възможно е да е забременял той, да е износил бебето МПЦ нейде тайно, още по-тайно да го е родил и сега да продължава да се крие от срам, че е родил, след като ни го е оставил пред вратата. 

Да, последното обяснение ми се струва приемливо, макар и не по-приемливо от това да ни е донесъл бебето Чичо Щърк, защото мъж не може да забременее и да роди, колкото и да продължават опитите в тая посока в съседна Турция.

И така, имаме си бебе, родило се с брада и с мустаци, както се шегуваха преди време със самия мен приятелите ми, когато се ожених за 15 години по-възрастна от мене жена с 12 годишен син. А после овдовях и пак се ожених за 15 години по-възрастна от мене жена, след няколко други опита да се задържа с девойки, но с 30 годишен син, от която, слава Богу, не съм овдовял, ами чисто и просто се разведох, да е жив и здрав тоя иначе симпатичен женски караконджул!!... И така, на мене два пъти ми се раждаха деца направо с бради и с мустаци и все съм си тука, а Калин веднъж роди и изчезна, посинял от срам. 

Оставете Калин, него го няма, ами дайте да видим какво ще правим с това бебе пред портата!

* * *

Познава ли църковното изпълнение в БПЦ духовния и религиозен живот и проблеми в Република Македония? Знае ли някой каква точно е разликата между Охридската Архиепископия и Македонската Православна Църква в Скопие? Знаят малцина в средите на самия клир, неколцина от публицистите, занимаващи се с църковната тематика, а шепата техни читатели знаят просто, че има някакъв проблем и че отвреме навреме Охридския Архиепископ Йован Вранишовски македонските власти го опандизват, заради мними или реални обвинения в злоупотреби с църковно имущество, а на практика заради водената от него сърбоцентрична църковна пропаганда в Скопска Македония против борбата за самостоятелност на МПЦ, за която клир, журналя и народ у нас знаят съвсем малко.

Практически разколникът във Вардарско е само един и това не е обявената за схизматична МПЦ от Фенер под сръбско давление, по-точно от страна на великосръбските шовинисти сред архиереите им, ами е разколник по дух и същност Йован Вранишовски. Спрямо структурите на МПЦ тези на новосъздадената Охридска Архиепископия, водена от Йован, са много по-млади и значително по-малобройни. Напрактика създаването на Архиепископията с Архиепископ Йован като член на Сръбския Свещен Синод и Архиерейския Събор на СПЦ е сръбски нож в гърба на МПЦ, с която сърбите от десетилетия водят диалог и преговори за предоставянето на самостоятелност. Този нож е дозабит именно от Вартоломей Фенерски с даването от Вселенската Патриаршия на Йован Вранишовски на томос преди години, с който е обявен за Архиепископ. Хитри сърби и пияни от гръцка мегали-идея фенерци сиреч издигнаха за Архиепископ един водач на шепа хора, за да извият ръцете на МПЦ в "диалога". Разколническата структура в действителност, етически гледано, а не формалистично, е тази на Йован, разколът във Вардарско е инспириран и иницииран от сърбоманите с гръкоманска помощ.

А арогантността на Йован не се харесва и сред мнозина сръбски нисши и висши клирици даже, споделено ми лично от тях, те не разпознават в него свой приятел. Гледал и слушал съм негови интервюта в медиите и ще споделя, че осанката, тонът и маниерите му носят един мефистофелски привкус, една горделивост и агресия, която съм наблюдавал само още веднъж и то в интервюта на наш митрополит от БПЦ, чието име няма да цитирам, щото съм... "римлянин", а според римляните "Имената са омразни".

* * *

Ние няма да обсъждаме крал ли е имоти и пари от църковната собственост Йован или не. Не сме в тази позиция, нито имаме информация. Ще припомним обаче, че проблемите на Сръбската Патриаршия с нейните представители в т. нар. Южна Сърбия не са един и два. Там, подобно на низвергнатия вече еп. Артемие в Косовско (Рашко-Призренска епархия), е пълно със сръбски църковни националисти, какъвто е и еп. Пахомие във Враня, който измисли "сонм сръбски мъченици на българската агресия" наскоро. И така една Патриаршия и един Факултет, които се преживяват като икуменически и профенерски, космополитни даже, са принудени да изтърпяват шовинисти, които да им вършат мръсната работа, защото тяхната "изчистена богословски еклесиология" без никакви уж идеологически примеси, външни за църковността и православието, която възхвалява гл. асист. Свилен Тутеков непрестанно, е само за масата, само за пи-ар. 

Но аз не съм Тутеков, за да се продавам за едно сръбско "Браво!", затова ще припомня, че отколе и навсякъде крайният национализъм е бил дреха и маска на люде с най-черни пороци, оправданието им е бил за тези пороци. Нещо повече, разбирайки интересите си, кукловодите му толерират и ползват именно такива хора, докато сами се дистанцират и привидно гнусят от тях. И ако Артемие "изгърмя", защото прекали, Йован и Пахомие са все още в играта... 

В тоя днешен все по-объркан свят всеки се въоръжава с каквото може, за да защити племе и род. Само нашего брата българският "ентелегентин" живее с приказки от времето на Асамблея "Знаме на мира" и се разоръжава към всички (но пък се въоръжава против рода си), че и гащи пред всички сваля за "два лева" и едно "Браво" от съмнителни институти и фондации, финансирани най-често от Чичко Сорос.

А не от днес сърбите ползват понятието Стара Сърбия. На официално и политическо равнище те имат предвид Косово и Метохия с него, но на популярно ниво понятията "Стара Сърбия" и "Южна Сърбия" се размиват. Да обяви на международно ниво Македония за Южна Сърбия опитва още крал Александър III Караджорджевич, убит своевременно в Марсилия от българи и хървати терористи при срещата си с френските министри с тая цел. И до ден днешен сърбите обичат историческия мит, че Скопие - Skoplje се нарича тъй, щото в Средновековието царят им Душан Силни влязъл в града "с копие" - koplje в ръка.

Тезите на Йован Вранишовски обаче са много по-лъстиви, коварни, те на пръв поглед нямат нищо общо с великосръбския шовинизъм. Тезата на Архиепископ Йован не е, че вардарци са сърби, ами че са... българи. Но бидейки българи, т.е. в никакъв случай не "македонци" като самостоятелен, отделен етнос, те нямат право на самостоятелна църква. Защото колкото и да си "чистим" еклисиологията, факт е от време оно и нине, и присно, а може и до веки веков, че Православният свят е поделен на Църкви според национален принцип. Но според Йован всички имат право на национални църкви собствени, освен македонците. Защо? Защото да повторим - македонска нация не съществува, те били българи, обаче необратимо в сръбска власт, според Йован. 

А на каква църква имат тогава право македонците? На Архиепископия към Белградската Патриаршия пак според Йован. Защо? Исторически е обусловено така, но според история, да вметнем ние пък, не по-стара от 70-ина години. И се появи Охридската Архиепископия, която исторически е свързана по име с Велики Преслав и Велико Търново, с името на св. еп. Климент Охридски и на бл. Теофилкат, елин по произход и ромей, но наречен Български в история и агиография, защото е изпратен от Константинопол да светителства в българския Охрид. Но тая Архиепископия днес е само на име Охридска, тя е всъщност пета колона на сръбските домогвания към Вардарска Македония, реликва от Титова Югославия, острие срещу МПЦ.

"Но ние днес сме в 21 в. сл. Хр., не в Средновековието!", ще възразят нашите радетели за "чиста еклесиология". И тогава ще попитаме ние пък - "А защо следователно пък вие така охотно пригласяте на Вартоломей Истанбулски в претенциите му, че неговата квартална патриаршия е Църква-Майка на всички славянски църкви - факт също толкова овехтял исторично, както и българщината на Охридската Архиепископия, мекерета такива?!"

* * *

Но хайде да оставим Български Охрид и Ромейски Константинопол да "спят под камък". Да се върнем при факта, че си имаме бебе, чийто предполагаем баща Калин Янакиев го няма...

Случилото се не падна от небето. То беше дълго и старателно подготвяно, без църковната общественост даже да подозира, изключая двама-трима. 

Във Видинска епархия, много преди да стане Троянски игумен, еп. Сионий Велички, в качеството си на викариен епископ на покойния вече митр. Дометиан, отдавна бе събрал македонски монахини от МПЦ в един от манастирите. Митрополит Николай приемаше в Пловдив клирици от МПЦ. На Седмицата на Православната Книга още от времето на дядо Кирил непрестанно и ежегодно гостуваха клирици и богослови също от МПЦ. По свидетелство лично пред мене на един мой македонски приятел-свещеник от много години клирици на БПЦ пък обикалят и служат из Вардарските епархии на МПЦ... 

Ние всичко това го пропуснахме, докато се занимаваме с гей-скандали, синодни афери, имоти, избори на патриарси и митрополити, докато дъвчем и предъвкваме кой е русофил, кой русофоб. И ей ни как, докато надухме корема и до час-два взехме, че родихме, без да се усетим кога и как стана всичко!

* * *

Но не си мислете, че ония от Вардарско са прости и неориентирани като нас... "Брате, - сподели ми наскоро същият свещеник, когото вече цитирах - тука при вас е ужас! Не очаквах! Ние в МПЦ се огорчаваме и чудим как да се оправим с нашите владици, смущаваме се от пороците им като суета и тщестлавие и си мислим, че сме в страшна църковна деградация, но това, което виждам тука, задминава и най-страшните ни кошмари!"

А църковната им мисия в обществото се води и направлява от владици с по няколко висши образования, с огромен брой научни трудове и публикации. Православният Богословски Факултет в Скопие е на изключително равнище, социалната и духовно-просветна дейност цъфти, свещеници и богослови обикалят по градове, села и паланки, събирайки пълни зали слушатели за беседите си, издателската им дейност е също в разцфет...

* * *

Е, хайде, честита ви Македония... Но я ми кажете с ръка на сърцето - колко време мислите, че ще успеем да я задържим ние - оставайки си такива, каквито сме?


П.П. (добавка от приятел): Сърбо-фенерската търговия от взаимна изгода с Вардарско не е отсега. Историята знае и за едни 5 000 000 франка, платени от сърбите на Фенер, за да им отстъпят Вардарските епархии около 1920 година.