Dr. Ritter, мечи лук и Господи помиуй!

продължава от "Блудната ми котка"

Сдобих се с една невероятна простотия. Казва се Weizenkeime от Dr. Ritter. За незапознатите, като повечето ми приятели, които попитах в месинджъра на Фейсбук какво е туй, ще го кажа, след като едва-едва сам научих. Това е пшеничен зародиш, по-полезен и от пенкилера на лелята на Том Сойер и почти толкова полезен, колкото крушовата ракия в комбинация с "Житня водка".

Даде ми това нещо онзи ден отец-игуменът, когато с моя човек запалихме вечерта колата му, работеща безотказно като тая на Фред Флинстоун и на почти същите принципи и се изсипахме в централния манастир под предтекст, че ще берем коприва, тъй като нашата съм я бил изял и да го питаме отеца как е със здравето, ако случайно го уцелим там... Взех си даже найлонов чувал и ръкавици за бране на коприва, за да изглеждаме правдободобно.

* * *

По пътя впрочем се случи нещо извънредно смешно - замалко да ни пречука на един завой обикновена селска дръглива кобила. Беше с малкото си конче, реши явно, че с тая кола изобщо сме в състояние да му сторим нещо лошо даже на градински плъх (каквито непременно ще завъдим, когато най-сетне завърша с прекопаването на градинката си), застана пред нас свъсена и се опита да рипне на задни крака и да строши предния джам с предните. Ама шофьорът успя навреме да даде назад. 

Кое щеше да е смешното ли? На некролога ми щеше да пише - "Сума народ го заплашваше и му точеше калъча, а през това време му свети маслото една обикновена селска кранта!"

* * *

Добрият отец игумен ни посрещна, даде ни шише ракия "Бургас 63", червено вино "Pastoral", толкова сладко, че замалко сетне не ми го изпиха мухите, докато го сипвах в чашата, преди още да съм го близнал. Даде ни и въпросните Weizenkeime от Dr. Ritter., заедно с разни други мазни вкуснотийки и блажни угодийки.

- Ще ми каже ли някой какво е това? - попитах по повод туй германско извращение.

- Не знам, - погледна ме с най-честно детските си очи игуменът и ми се стори, че за миг понечи дори да се прекръсти в уверение. 

Сигурен съм, че знаеше, просто му беше забавно да си представя физиономията ми, когато разбера с какво ме е обдарил всъщност. 

* * *

Сабахлян станах, отключих храма за някой заблуден посетител - жител на голям град, защото се надявам рано или късно да стана "калугерска гуру-звезда", а на местните хора тия въобще не им минават, хамави попове гонят собственоръчно или с полиция. Излапах пътьом пет листенца мечи лук (левурда) и си направих чаша топло прясно млечице с две лъжици от Weizenkeime на смахнатия Dr. Ritter. Сварих си хубаво застроена с кисело мляко и яйчице копривена чорба, докато чакам да плъзнат край рекичката в двора охлювите.

Исках от игумена и бренеке за зайци (направих си устата даже за атомат "Калашников" просто, защото ми е по-сигурна ръката с него), но тъй като май не ми взе молбата насериозно, хич не ми и отговори даже на това писмо, ще си поръчам скоро заешки капан за хуманно залавяне на дребен дивеч за 11 кинта.

А дали има капани и за крушова ракия?! 

* * *

Излязох отвън, за да довърша най-сетне подготовката на зеленчуковата си градинка... Ха, сърничка на около сто метра в гората! Да му се невиди, колко женствена изглежда, Господи прости и помилуй!!!