"Жали Заре, да жалимо, како че се радвоимо... Къ че ветар да подувне, ти помисли "От Бога jе", то jе моjа блага душа" ("Жали Заре, да жалимо", Вранянска народна песен")продължава от "Велики Четвъртък, Рождения ден на Църквата"
На Велики Четвъртък вечерта, в една Йерусалимска горница (стаята на горния кат от къщата била предназначена за живеене на хората, а животните зимно време и нощем са били прибирани в приземния етаж), Христос Бог създава Църквата Си.
* * *
В Литургията Църквата се разкрива в цялата си земна и Небесна пълнота и във времето - минало, настояще и бъдеще "тук-и-сега" и по-точно речено, минало и бъдеще стават истинно настояще, а може и да се каже, че настоящото и миналото се сбъдват в тук-и-сега настъпващото бъдеще. В тоя последен смисъл участващите в Господната Трапеза Първоапостоли стават съвсем реално участващи и причастяващи се с Тялото и Кръвта Христови, при все че във времето Христовата Жертва още не е принесена, Христос дори не е осъден, камоли да Е тръгнал към Кръста Си.
Но ако за Първоапостолите Бъдещето изпреварва само себе си в една времева перспектива, хронологически - Бъдещето нахлува в настоящето, то за Блажения Павел, който не е бил участник и свидетел на тези събития хронологически, става такъв мистично и мистагогически - миналото за него се преобразява в Бъдеще, Идещия Век нахлува в миналото и тъй преобразява и сегашното, по тоя начин светът се одухотворява изцяло и дълбинно. На своите духовни чада в Коринт Павел ще обясни, че причастявайки се с Тялото и Кръвта Христови, приемани в образите на хляб и вино, "смъртта на Господ Иисус Христос известяват", носят миналото "като новина" и тази новина, това "бъдеще в миналото", ще е актуално настояще че "докле дойде отново Той, Христос".
Но ако за Първоапостолите Бъдещето изпреварва само себе си в една времева перспектива, хронологически - Бъдещето нахлува в настоящето, то за Блажения Павел, който не е бил участник и свидетел на тези събития хронологически, става такъв мистично и мистагогически - миналото за него се преобразява в Бъдеще, Идещия Век нахлува в миналото и тъй преобразява и сегашното, по тоя начин светът се одухотворява изцяло и дълбинно. На своите духовни чада в Коринт Павел ще обясни, че причастявайки се с Тялото и Кръвта Христови, приемани в образите на хляб и вино, "смъртта на Господ Иисус Христос известяват", носят миналото "като новина" и тази новина, това "бъдеще в миналото", ще е актуално настояще че "докле дойде отново Той, Христос".
И както Христовата Жертва още не е принесена (макар в една мистическа перспектива "Агнецът да е заклан още от създанието на света" според Йоановия Апокалипсис), ами предстои това да се случи на следващия ден, на Велики Петък, така и Възкресението Христово все още не е исторически факт, ама ние знаем, че участвайки в причастието, се причастяваме не с умъртвените Тяло и Кръв на Господа, а с възкресените и одухотворени или както Блаженият Павел ще напише пак на Коринтяните - "ако и да сме познавали нявга Христос плътски, сега вече не тъй, ами по дух Го познаваме". Затова и нашата опитност с Него не е с нищо по-нищожна от тази на облегналия се на гърдите Му по времето на Тайната вечеря св. Йоан, а даже е по-блажена в някои случаи, като блаженството ни спрямо вярата "след лично докосване" на Възкрасналия Господ на св. Тома, както и вярата ни "без да видим", за разлика от повярвалите в следствие от Христовите чудеса евреи, описани в Евангелието.
За да участваш в Христовата Жертва предварително, както са получили това съучастие и старозаветните праведници, се иска нахлуване на Бъдеще в настоящето. Последното го осъществява Бог Свети Дух още преди Съшествието Си на Петдесетница. А колко повече Е Той нужен, за да се причастиш "да пиеш и да ядеш" Възкресните Христови Кръв и Плът, съучаствайки така във Възкресния Негов вечен живот, колко е по-необходимо и задължително Личното пръсъствие на Духа, заедно с Христа още в Горницата там?!
За да участваш в Христовата Жертва предварително, както са получили това съучастие и старозаветните праведници, се иска нахлуване на Бъдеще в настоящето. Последното го осъществява Бог Свети Дух още преди Съшествието Си на Петдесетница. А колко повече Е Той нужен, за да се причастиш "да пиеш и да ядеш" Възкресните Христови Кръв и Плът, съучаствайки така във Възкресния Негов вечен живот, колко е по-необходимо и задължително Личното пръсъствие на Духа, заедно с Христа още в Горницата там?!
За да има Литургия, необходимо е призоваването и снизхождането на Светия Дух, за да има въобще Църква, Тяло Христово, пак Той трябва да е Лично тук, Духът, за да я събере и възпълни, точно както първом прави с Христовото Зачатие и Рождество.
Не случайно и всяка следваща Литургия в историята на Църквата повтаря по свой начин тая първоначална картина, интерпретирайки я - картината на Тайната Вечеря още от Апостолско време.
Апостолите участват в Смъртта, но и във Възкресението Христово по благодатта и съдействието с Христос на Бог Свети Дух... Едничък Иуда от Кариот участва само в смъртта, от Самия Христос е подканен да напусне Трапезата, за да извърши по-скоро предателството, преди Христос да раздаде от хляба и виното, от което досега са яли и пили, като от обикновена Пасхална празнична трапеза, да го раздаде вече не като пасхални хляб и вино, а като Свои кръв и плът. Затова и иде в текста вероятно туй изрично указване, чрез използване на друга дума, че хлябът не е пасхален, сиреч безквасен, ами е квасен, това е Новия Хляб на Новия Завет. Иуда Предателят в тоя хляб, слязъл от Небето, не участва, ами само в тленния, израснал от земята, затова и за разлика от сторилия аналогично предателство по-късно Петър, остава в ада си, остава в Стария Завет, в шеола (ст. евр. гроб), а не възкръсва заедно с Господа.
Да, това там е Литургия - Литургия на Словото с първата си част - старозаветната пасхална вечеря с вареното в горчиви треви агне, с безквасния, кашерен хляб, че и с характерните за Стария Завет "обредни умивания" - миенето на нозете на учениците Си лично от Христос. Тук са тамянът и благовонията дори, чрез обливането със скъпия парфюм на Христос от Мария от Магдала. И сетне Литургия на Тайнството - Евхаристия.
А тя Мария Магдалина единствено разбира какво предстои. Тук и най-вече тука ние я виждаме като съвършен символ на Църквата.
Двама души изчезват в тоя момент от Евангелското повествование, за да се появят сетне само по веднъж - Иуда Искариотски, явяващ се колкото да се самоубие, символ на умиращия Стар Завет и Мария от Магдала, появяваща се в утрото на Христовото Възкресение, възпълваща се в образ на Църквата.
С Трапезата на Велики Четвъртък Църквата се ражда в лицето на тая жена, бивша блудница, с Разпятието Христово тя сякаш умира, изчезва като че, за да се роди пак, да съвъзкръсне с Христос Бог в Неделното утро... Не, тя не е въобще умирала Църквата, нито пък ще умре при всички убийствени атентати - външни срещу съществуването й от богомразците и вътрешни лъжебратя (и лъже отци) срещу самата й природа, от самите нас, чрез греховете ни. Нито пък е изчезвала. Христос Бог "прибира" Мария Магдалина "у Себе Си", за разлика от Иуда, когото пъди от Себе Си, прибира я, за да я преведе през смърт, подобна на Своята, та да й даде участие чрез Възкресението Си и в живот, като Неговия.
Точно тъй е и с нас, както Божественият Павел сетне ще напише, на които "животът ни е скрит с Христос в Бога", та и убивани "с Него и заради Него всеки ден", всякога и с Него да съвъзкръсваме.
Не случайно и всяка следваща Литургия в историята на Църквата повтаря по свой начин тая първоначална картина, интерпретирайки я - картината на Тайната Вечеря още от Апостолско време.
Апостолите участват в Смъртта, но и във Възкресението Христово по благодатта и съдействието с Христос на Бог Свети Дух... Едничък Иуда от Кариот участва само в смъртта, от Самия Христос е подканен да напусне Трапезата, за да извърши по-скоро предателството, преди Христос да раздаде от хляба и виното, от което досега са яли и пили, като от обикновена Пасхална празнична трапеза, да го раздаде вече не като пасхални хляб и вино, а като Свои кръв и плът. Затова и иде в текста вероятно туй изрично указване, чрез използване на друга дума, че хлябът не е пасхален, сиреч безквасен, ами е квасен, това е Новия Хляб на Новия Завет. Иуда Предателят в тоя хляб, слязъл от Небето, не участва, ами само в тленния, израснал от земята, затова и за разлика от сторилия аналогично предателство по-късно Петър, остава в ада си, остава в Стария Завет, в шеола (ст. евр. гроб), а не възкръсва заедно с Господа.
Да, това там е Литургия - Литургия на Словото с първата си част - старозаветната пасхална вечеря с вареното в горчиви треви агне, с безквасния, кашерен хляб, че и с характерните за Стария Завет "обредни умивания" - миенето на нозете на учениците Си лично от Христос. Тук са тамянът и благовонията дори, чрез обливането със скъпия парфюм на Христос от Мария от Магдала. И сетне Литургия на Тайнството - Евхаристия.
А тя Мария Магдалина единствено разбира какво предстои. Тук и най-вече тука ние я виждаме като съвършен символ на Църквата.
Двама души изчезват в тоя момент от Евангелското повествование, за да се появят сетне само по веднъж - Иуда Искариотски, явяващ се колкото да се самоубие, символ на умиращия Стар Завет и Мария от Магдала, появяваща се в утрото на Христовото Възкресение, възпълваща се в образ на Църквата.
С Трапезата на Велики Четвъртък Църквата се ражда в лицето на тая жена, бивша блудница, с Разпятието Христово тя сякаш умира, изчезва като че, за да се роди пак, да съвъзкръсне с Христос Бог в Неделното утро... Не, тя не е въобще умирала Църквата, нито пък ще умре при всички убийствени атентати - външни срещу съществуването й от богомразците и вътрешни лъжебратя (и лъже отци) срещу самата й природа, от самите нас, чрез греховете ни. Нито пък е изчезвала. Христос Бог "прибира" Мария Магдалина "у Себе Си", за разлика от Иуда, когото пъди от Себе Си, прибира я, за да я преведе през смърт, подобна на Своята, та да й даде участие чрез Възкресението Си и в живот, като Неговия.
Точно тъй е и с нас, както Божественият Павел сетне ще напише, на които "животът ни е скрит с Христос в Бога", та и убивани "с Него и заради Него всеки ден", всякога и с Него да съвъзкръсваме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар