Като прор. Йона (пак за Църквата в Четвъртък)

"Божано момо, убава, че ти зашиjем jелечето, ал' да ми омесиш погача, кроз трепке брашно да сеjеш, со солзи да го замесиш, на груди да го развиjеш, со душа да го изпечеш" (Вранянска народна песен)

продължава от "Къде е Мария Магдалина?!"

На Велики Четвъртък, в описаната предния път Йерусалимска Горница, ние наистина виждаме една съвършена картина на Църквата... Христовите последователи непрестанно ще я повтарят сетне в литургиите си, докато не дойдат съвремените протестанти, които ще върнат "в обръщение" синагогалния тип богослужение.

Дотолкова тая "икона" ще се отбележи в съзнанието на верните и те ще я асоциарат със самата църковност, че за да насърчи църковното благочестие, св. Игнатий Богоносец на нея ще се опре - "Почитай епископа, като Христос, презвитерите като Апостолите, а дяконите като Божа заповед", а говорейки за легитимността на църковната идентичност, св. Ириней Лионски ще напише: "Законна е само онази Евхаристия, която епископът е отслужил или човек, комуто той е разрешил"/

Самите Първоапостоли никога няма да смесят местата си с това на Господ Иисус Христос - Архипастир е Той, така ще го нарича сам св. ап. Петър в Съборните си Послания, а създавайки дяконския институт и служение в Църквата, като прислужване на общата трапеза, случка описана в Деянията Апостолски, сами ясно ще определят своята функция на "проповедници", на Христови пратеници, а ще ръкоположат дякони, за да не оставят вмененото им от Христос лично, по собствените им думи, "служение на Словото", неговото разпространяване "сред всички народи"... Разяснявайки въпросът със свещенството пък в Посланието до Евреите, Божественият Павел ще посочи Христос не само като Архиерей - Първойерей, Първосвещеник, но ще Го означи и като Единствения Свещеник в Новия Завет, чието свещенство не преминава върху никой друг, не бива наследявано и преотстъпено, като Първообраз на предобраза му - свещенството на цар Мелхиседек в Стария Завет.А само иконично изобразявано от епископа, ще посочим ние пък, епископът е вместо Христос в Литургията.

Та по същият начин, по който те не смесват функциите си с тия на дяконите, участвалите в Рождеството на Църквата на Велики Четвъртък не приемат и да вземат върху себе си мястото на Христос в повторенията през историята на онова Първосъбитие от Йерусалимската Горница. Римокатолическото предание ни уверява, че пръв епископ (заел мястото на Христос в Евхаристията като Първосвещеник) в Римската църква е бил св. ап. Петър, но четейки Новия Завет, ние подозираме, че това са чиста проба бабини дивитини, защото виждаме в Римската Църква с еднакъв авторитет да си служат и Павел, и Петър, при това в качеството си на Първоучители и проповедници, а не на епископи. 

Виждаме съвсем обратното - навсякъде, откъдето мине, Павел ръкополага епископи, не става сам епископ, ръкополага в Крит, в Ефес, тъй че и оттеглилият се впоследствие в Ефеската Църква друг Първоапостол - св. ап. и ев. Йоан Богослов, не става епископ, там епископи вече има, ръкоположени вече впрочем не от него, ами от Павел, затова и сам нарича себе си в Третото си Съборно Послание "презвитер", указвайки именно на това, че продължава да гледа на себе си според същото и неизменно място, на което Христос го е поставил по време на събитията в онази Горница, където Христос е Епископ и свещеник, само и единствено Той, а Апостолите се явяват в Първообраз на бъдещите презвитери-проповедници сред народа, каквато традицията виждаме документиране от II в. насетне. 

Първоапостолската власт е харизматична, нежели институционализирана, те продължават да наставляват и изправят Църквите първо в качеството си на техни основатели и после на такива, които са имали личен живот и среща с Христос - мнозината плътска, а Павел духовна, но ни най-малко по-нелична. Те обаче нивга не изместват като функция местните епископи. Даже в Йерусалимската Църква, Църквата Майка "на всички Църкви", за епископ ръкополагат св. Иаков Брата Господен, който макар да се ползва с авторитет "като на един от Дванадесетте", не е в тяхното число, не е бил и сред тях на Велики Четвъртък за времето на Тайната Вечеря. Затова и вероятно имаме запазени древни Литургийни последования от споменатия св. ап. Иаков Брат Господен, от св. ев. Марко, но нямаме Петрови, Йоанови, Павлови - Богослужението е длъжност и отговорност на епископите, не на апостолите, така както "прислужването на трапезата" на дяконите, а не на апостолите, те са преимуществено проповедници, пратеници.

Топосът на това събитие - събирането за Литургия на Църквата и явлението и като Църква в Евхаристията, както биха написали някои мои приятели богослови днес, вместо да кажат чисто и просто съвсем по човешки "мястото", вместо "топос", защото зад гръчките думи крият същностната си идиотия и персонална некадърност, също ще остане иконично верен на първообраза си от Велики Четвъртък - дълго време, та чак до IV и V век сл. Хр., когато това става вече абсолютно невъзможно и неизпълнимо технически, Христовата Църква в даден град ще се събира всякога за богослужение "всички заедно и на едно и също място около своя православен епископ", в нечия къща. като имаме заедно с това и службата на страноприемник на Църквата, изпълнявана от собственика и домакин на къщата, а след това се запазва смисълът на това, като служещите Евхаристията по отделните храмове в града презвитери служат с "пълномощие" (антиминс) от епископа си, без ни най-малко да смесват служението си с неговото... 

* * *

В БПЦ обаче ние днес повсеместно имаме цели бюлюци попове, дето смело и безотговорно си играят на изповедници на миряните, докато едва им е покарала рехава брадица на самите тях, но самата ни отдавнашна традиция всъщност предвижда при невъзможност да се изповядваш при епископа си той да упълномощи двама-трима стари и опитни свещеници в епархията да изповядват вместо него... Традициите не са обаче такива каквито бяха - ни доскорошните, ни древните, затова и са налице толкова много наебани от поповете мирянки и обрани като евреи от същите прясно чернокапосани козло-брадковци будали.

* * *

Защо Църквата толкова хилядолетия тъй ревниво пази от смесване и обезличаване тоя първообраз на Евхаристията от Велики Четвъртък? Пази всячески. Защо и в православния храм над Царските Двери стои неизменно рисуваната му икона? Явно в тая картина има нещо, достигащо самата сърцевина на православната църковност - първоизвора на битието й.

* * *

В стаята на долния етаж, стаята за животни, е оскотялото, изпоклано от Насилникка дявол човечество, самият ад, пленените от смъртта Божии деца. Навън около къщата са озверелите плътски врагове на Господа, "живи мъртъвци", "немъртвите", сеещи и планиращи смърт пред собствената си смърт, съвсем подобно на подплашени и ранени диви зверове, над покрива са "поднебесните духове на злобата", където са царували демоните, според св. Павел и св. Атанасий Велики, преди Кръста. Вътре са смутените и объркани Христови приятели. Тази къща, подобно "кораба на спасението", както е сравнена Църквата според св. Киприан Картагенски, е също образ на Църквата, в нея Църквата ще се роди, ще се случи в Причастието.

Но Христос ще слезе до самото дъно на ада. Ще стане жертва заради Своите приятели, ще отдаде живота си за тях, за да оживеят те, докато един от тях ще Го предаде, друг три пъти ще се отрече от Него, а всички ще се разбягат. Че по едно време, в епицентъра на тая духовна буря и битка, в която Той има най-много нужда от тях, те ще заспят... Но и ще слезе в ада, за да възкреси и оживотвори очакващите го пленници на дявола там.

Съвсем подобно на историята от Стария Завет със св. прор. Йона и неговото странно "мисионерско" пътуване... При Йона къщата е корабът, с който той бяга от Божията Заповед "да слезе в ада", за да проповядва скорошната гибел на Ниневия... Йона не иска "тази тежка и горчива чаша", поради малко по-особени, както разбираме в края на едноименната му книга, причини, Йона мрази ниневийците отдън душа, поради еврейски национализъм може би и Йоана си дава добре сметка, че ако Бог наистина има намерение да ги унищожи, няма защо да изпраща него, за да им го съобщи. Йона познава Бога и Го подозира, че истинската Му цел е да ги стресне, да ги предупреди, да им даде възможност и време за покаяние и така да ги спаси. Така накрая и става впрочем... А разлиакта е всъщност, че докато в Гетсимания спят Апостолите, а бъдува тревожещият се и за тях Христос, на Йониния кораб всички са в паника при бурята, спи само... Йона.

А Тайната Вечеря на Христос с Апостолите затова е и тайна, те са се скрили, за да "ядат от тая пасхална вечеря заедно", Христос не се крие от Божия Промисъл и Заповед на Отца "се качи на кръста и да слезе в ада", Христос доброволно ще излезе после на открито, ще иде в Гетсиманската градина, където, въпреки вътрешната Си съпротива, ще приеме волята на Отца да бъде арестуван, ще я приеме и поощри Сам, ще възпре Петър в опита му да Го защити от агресията. Христос се скрива с приятелите Си, защото иска само малко още време, за да направи нещичко последно с тях и много важно, според Него. А Йона се скрива в кораба и побягва с него в една съвсем обратна на Ниневия посока, защото не само няма намерение да изпълни волята на Бога, но възнамерява и изготвя един съвсем целенасочен план, чрез който да я осуети.

Христос Сам и доброволно напуска къщата, където е защитен от тайната и от другарите си, пуска невредим да излезе от нея Предателят, за да може да осъществи намеренията си свободно. А Йона силом е изхвърлен от кораба при разразилата се по Божия намеса страшна попътна буря от спътниците си. Хората, пътуващи с Йона, са спасени. Йона е погълнат сетне от огромна риба и така отнесен до Ниневийския бряг, където по чудо го изплюва рибата съвсем жив и здрав. А Христос доброволно се предава, излиза от къщата Оголен и Открит, така приятелите Му, за които се е молил, са спасени... 

На косъм с гибелта си се разминава импулсивният и самонадеян Петър, именно той вади нож при ареста. Ножовете, според предварителния разговор и заръка на Христос, са два. Вторият нож обаче не е изваден, вади нож единствен Петър. Предчувствайки опасността за Петър, защото добре го познава, Христос предварително се моли за Петър на Отца. И когато ножът е изваден и вкаран от Петър в действие, в думите на Христа има страх само за Петър: "Прибери, Петре, ножа си, за да не загинеш от нож сам ти!", след което покрива щетата, причинена от Петровия нож - изцелява чудодейно отрязаното на едного от арестуващите ухо.

* * *

Йона е в кита, Христос в гробницата. И двамата пътуват за ада - Йона към Ниневия, Христос към шеола, към "зермята на смъртната сянка", както е според псалмопевеца. И двамата остават сами. Христос е жертва на синедриона - отхвърлен от своите, а Йона е син (или духовно чадо) на св. прор. Амос, имал не по-малко проблеми с еврейското твърдоглавие.

Но Христос слиза в ада тържествувайки, защото там ще срещне още свои обичани, сред мъртвите, защото знае, че ще ги спаси и на това се радва. А Йона тръгва из Ниневийските улици по-кисел от добруджанска зелена джанка. 

Затова и спасението на ниневийци чрез Йона е временно, все таки Ниневия е съсипана, макар и не след 70 дни от влизането на Йона там, а след около 70 години, според историята. 

А спасението ни в Христа е вечно!