Библейски анализ в подкрепа на БПЦ и МПЦ

продължава от "Как щяха да ми отхапят ухото!"

Ние понастоящем робуваме на едни представи за канонично право, на едни парадигми в осмислянето му, почиващи върху архаични реалности, върху отдавна несъществуващи. А което е и по-страшното - върху техните не просто призраци, но даже по-добре казано вампирясали трупове, които разни амбициозни персони или групи, обособени на политически, геополитически, микро- и макроикономически принцип, разхождат на къс и здрав (въобразявайки си, че е здрав и къс) синджир из църковната тематика.

Че къде е Рус Светая на Императора Съмодържец, с цялата любов до лудост и преданост до смърт на руския мужик и респектът от войводите и къде новата Русия на Президентът от КГБ, крепен или лавиращ между олигарси, синове на разузнавачи и внуци на чекисти?! Една метаморфоза ли да я наречем или по-скоро престъпна симбиоза, замислена и изпълнена от еп. Никодим Ротов и наследниците му, духовник на настоящия руски патриарх? Че къде е Вселенската Православна Империя на Императора Пантократор, който като главна своя цел преживявал християнизацията на целия обитаем свят и къде е Истанбулската Патриаршия, драпаща с всички сили и средства до реалната роля на "първенствуваща", за да движи тя именно диалога с Ватикана и останалия християнски еретически свят и най-вече с фондове и банки?

Че къде е "държавата на духа", Велика България, велика чрез Ефтимий или св. Иван Рилски, а не с безрасъдството на Симеон или авантюрите на Иван-асеневци и къде е тая днес на хамелеонстващата цветово, но същностно червена сган, патриотична по нацистки?

Зад всичко това са интереси, зад тия "прераждания" или по-скоро "израждания"... А ние сме тръгнали да говорим за "майчинство", "сестринство", канони, историческа приемственост, Предание на Църквата?!

Ние сега няма да "анализираме политически феномени и процеси". Не съм аз Калин Янакиев (или Велислава Дърева), няма и никога да стана, по-скоро монах ще стана, Калин Янакиев нивга, ако щете го вярвайте!! 

Кой стоял зад Вартоломей, кой зад Кирил Руски, какво искат македонците и защо го правят българите?... Все въпроси, на които са петимни да отговаря българските "интелектуалци", културтрегери (и смислови лалугери), анализатори  политолози (бивши политкомисари), защото са дълбоко убедени, понякога и на съвсем подсъзнателно ниво, че след като са учили марксизъм (ДИАМАТ и ИСОМАТ), значи знаят логиката и детайлите на всичко, което се е случило, случва се и предстои да се случи. 

Тия тиквеници пропуснаха под носа си раждането на червената буржоазия, прерастнала в безсмъртен октопод, преживяващ и преминаващ почти без сътресения през разни политически системи, строеве и режими, през столетия един и същ... Това още Есенин (в началото му) и Висоцки (пред края му) го видяха ясно, а те го изпуснаха, защото бяха заети да ядат и пият по ведомствени пивници и гостилници евтини деликатеси "втора преснота", описани още от Миша Булгаков в "Майстора и Маргарита" как го правят и както тогава лапаха трохите от ръката на номенклатурата, така сега ядат от същата ръка, но облечена вече не в идеологическа, а в бизнес-власт, червата на Майка си България или на разпарчетосаната БПЦ - според ресора, в който са се присламчили. Бог да ги бие!!... Но няма да пропуснат и стъпка от "ужасния" възход на Владимир Путин (или Доналд Тръмп), на Нова Македония или на Стар Константинопол, най-вече във... Фейсбук ще ги следят, настигнат и осуетят чрез "статуси, лайкове и коментарчета"... Но кой за каквото е учил разбира или кой каквото му стиска вижда нали?

* * *

Но да се върнем при Книгата.

Има само една Църква-Майка в Новия Завет на Господ Иисус Христос и това е Църквата в Йерусалим. Йерусалимската Църква обаче е център и с пъвенствуваща власт сред новосъздаващите се Църкви по околните и далечни градове само и единствено в качеството си на място, където са събрани (или винаги се връщат) Дванадесетте Апостоли. Ако от Антиохия например Павел и Варнава са изпратени, заедно с църковна делегация да "възлязат в Йерусалим", то е за да се срещнат там със Събора на Дванадесетте, с Петър, Иаков и Йоан, наричани и по-сетне от Блажения Павел "стълбове на Църквата", до тях да се допитат, като с равноценни, а не с керемидите на града или с призраците на цар Давид. Те обаче са "стълбове на Църквата", нека подчертаем, не по силата на това, че са в Йерусалим, а по силата на личната си опитност с Христос, на личния си живот с Него. Петър, Иаков и Йоан ще останат стълбове, при все, че Петър ще иде в Рим, а Йоан в Ефес, заедно с Пресвета Богородица. И стълбовете на Църквата Божия в Иисус Христос ще останат именно и лично Петър, Иаков и Йоан, а не Рим, Йерусалим и Ефес - подобна триархия на градове църковната история не знае, затова съм сигурен даже аз...

Да повторим, от оня период помним като "стълбове на Църквата" Петър, Иаков и Йоан, така са наречени в самата Библия те от св. ап. Павел в Посланието му до Галатяните (2:9), но нищо не чуваме за "Рим, Йерусалим и Ефес". Разбираме сиреч, че "майчинството" в Църквата (и на Църквите) не е географски и политически определимо и детерминирано понятие, нито исторично, то е лично. Божественият Павел ще припомни на вярващите в град Коринт например, че "може и да имат много учители и наставници във вярата като голяма и силна Църква, но имат само един духовен отец и това е именно той, Павел" (1 Коринтяни 4:15) 

А Латинянската ерес комбинира два подхода, за да утвърди едната си претенция за пълно и неоспоримо първенство сред Църквите и "майчинство". Папистите първо се опират на това, че папите им папуват в Римската Църква, царстваща от позицията на своето географско и политическо положение, историческо и културно наследство според тях и после допълват персоналната легендарна връзка на папата си със св. Петър.

Обаче четем в Книгата, че авторитетът на водителството и първенството не е само личен, персонален, но и трябва да е харизматичен. На това ни учи пак Божественият Павел. Опирайки до конфликт по същината на вярата (Благовестието), Павел заявява, че тези, дето допреди ред е именувал "стълбове на Църквата", въобще не го интересува или респектира факта "кои са и що са" и без да се замисли, ги подхвърля на анатема хипотетично, ако те биха проповядвали нещо по-различно от Христовото Учение, поставя в реда на хипотетичната анатема и сам себе си, ако да би го сторил, сам дава пример и как с едного от тях (Петър) е влязал в разпра по такъв въпрос преди време... 

По този именно начин Църквата Майка ще се преобрази от Град Йерусалим на евреите в Небесния Йерусалим на всички хора и народи от Посланията на Божествения Тарсянин и от Апокалипсиса. А няма да стане на Рим, Константинопол, Москва или Истанбул.

* * *

Но ние днес нямаме нищо от това... Днес, когато цели кохорти богослови и канонисти са на хранилки по митрополии и Патриаршии, на разни църковни и парацърковни фондации, когато в споровете им се месят политолози и историчари, когато за един събор като критския се харчат милиони, поставил си за цел конструктивен църковен и богословски диалог, няма и следа от църковност, камоли истинска православна духовност в диалога. Напънала се планината, па родила мишоци, които един друг се гледат обидено и даже кръвнишки и за реванш се надиграват с национализъм и геополитика.

Затова е тоя резултат - двете "майки" София и Истанбул в спор за разпътната си щерка Скопска Македония, която кокетничи и с двете, докато скришом върти очи към Сърбина... А всичко би било толкова лесно, ако имахме Патриарх като Павле или църква "в ред" като сръбската! Защото един авторитет, растящ върху Първоапостолски дух и благочестие, е много повече в подобен спор, отколкото вдигнатите на кокили призраци на Самуил или на Василевсите Пантократори.

Но ние сме в по-изгодно положение впрочем, при добро желание бързо ще разкараме мутреещите се наследници на старите кланове от Политбюро, взели на концесия църквата ни на всички нива, за да вдигнем и подредим Църквата си, а Наследникът на Палеолозите от Турски Фенер ще му мисли - призраците от миналото му са по-тежки, а чуждоземните близки и далечни господари по-силни...