За прекатурения събор на Фенерския Разколник

"А пиянството има три градуса: 1) когато вървиш, да залиташ от дувар на дувар; 2) двама да те държат под мишниците и трети да ти мести краката, и 3) да лежиш на пътя, а гаргите да ти кълват очите" (Христо Ботйов, из "В печатницата на букурещките (фенерските) мандарини")

"Началото се познава от края" е написал преп. Максим Изповедник преди повече от 1000 години. И ние днес съвсем ясно и недвусмислено виждаме, че онзи, чиито български приятели ни уверяваха доскоро, че страдаме от пълна липса на съборно съзнание и мислене, задето не уважихме събора му на о. Крит, се държи не само несъборно, ами е готов да сее безчет разколи, заради едното отмъщение.

Дали само украинските разколници той толерира и само на тях ли обещава безбройни "канонически добрини", като например да узакони църковно разкола им с томос?... 

Томосите, които преди векове Константинополската Патриаршия е давала оскъдно, често и под принудата на меча или пък заради дипломатическа безизходица и крайна необходимост на славянските патриарси, като при първа възможност си ги е взимала обратно, днес Вартоломей Първи (без Втори) раздава като бонбони на рожден ден. 

В рамките на няколко само години Вартоломей е на път да даде няколко томоса. Един път за просръбската църковна структура в Република Македония, присвоила си името на Охридската Архиепископия, на религиозния водач, на която Вартоломей даде томос за архиепископ, та да посече борбата на македонците за независима църква, като те искаха даже не и автокефалия, ами чисто и просто автономия, а сега ще произведе цял нов украински патриарх.

"Безделието води до идиотизъм" ни казва еврейският Талмуд. След продажбата на Вардарските епархии на Българската Екзархия през 1920 година от Фебнер на сърбите, Фенерският сатрап остана без сатрапство - няколко епархии в Северна Гърция има той, дето при все, че формално са в негова власт, митрополитите им са част от свещения синод на Еладската Православна Църква, а не на Истанбул. Във властта на Фенер са много от енориите в Западна Европа и на Американския континент, но там териториите са сериозно оспорвани с Руската Православна Църква, чиито позиции, в щета на Фенер, се втвърдиха и закрепнаха след прекратяването на разкола между Московската Патриаршия и Руската задгранична църква. 

И така, отхвърлят ли изцяло опеката на Фенер в Северна Гърция и създаде ли се канонична автономна и автокефална църква в Америка, Вартоломей ще остане да дели популярност само с кварталния турски футболен отбор в града, който обитава - "Фенербахче".

Дядо ви Вартоломей обаче немари за нуждите на американските православни християни от самоуправление и собствен път на църковна мисия и развитие, макар че културно и исторически с тях да няма нищо общо, държи ги здраво в мъртва хватка, стъпил на врата им с пурпурния си турски пантоф под предтекст, че ги пази от руснаците, същевременно внася уверено и без колебания църковно разделение и засилва омразата между два народа, които се различават помежду си не повече, отколкото ние българите се "различаваме" от македонците - московски и киевски руси, баш както предшествениците му насъскаха едни връз други чрез черковния въпрос българи и сърби.

* * *

Извън зилотските беснувания, дистанцирайки се от "пророчествата" на разни откачили от медийно внимание и виртуална слава калугери за Вълчи и Осми Вселенски (антивселенски) събор, ние ще кажем, че в планираният събор на Вартоломей на о. Крит през 2016 година нищо истински съборно нямаше. "Умрелите мухи правят тъй, че мирото на мировареца да смърди" е казал още Соломон в еклесиалната си книга. 

Целта на Вартоломей с онзи събор беше първо да се изтъкне като "човека за комуникация" с инославните вероизповедания и еретиците и най-вече с Ватикана от православна страна, да се легитимира "съборно" като лидера на всемирното и вселенско православие, сетне да разреши на съборно ниво спора си за православната диаспора в странство с Москва и не на последно място - да остави името си в историята, подобно един български митрополит, чието име пак ще спестя, защото римляните са ни казали, че "Имената са омразни". 

А аз съм вече римлянин - ходя с "рокля". Ако бях викинг, бих го написал името въпросно, защото викингите биха пък казали, ако ли познаваха тия двамата: "Имената на глупците висят по стените", но не съм викинг, нямам толкова кураж да стана. Страх ме е, сестри и братя, много ме е страх, щото колкото и хубаво да съм се скрил, ако ме спипат, което не е особено трудно - не са решили, не са го сторили, голям бой мнозина ще ме еб... Извинявам се!!!

Та тия бяха целите на Фенерския сайбия, а всичко останало беше шменти капели и за камуфлаж. Това ли бяха великите важни въпроси за разрешаване на събора му на тоя топ-либерал?! За смисъла и значението на поста. Ако този човек беше искрен, щеше да се дискутира поне факта, че тоя постнически ритъм, ангажиращ в постене повече от половин година, няма общо с древните практики, че по същество е от манастирски характер, наложен на миряните почти непосилно. А дебатът "важен ли е постът" завърши без усложнения с декларацията "много е важен". Със същата полза и ефект можеха да обсъждат въпроса "мокра ли е водата"... Така и със свещеническото второбрачие или разводи, така и с въпроса за епископите немонаси, за женения епископат... Женени епископи не се появиха, което не намали броя на мъжките любовници и жените конкубини из митрополиите. Факт. Нито на разпопените достойни свещеници, напуснати своеволно от проклети съпруги в тоя секуларен и ултралиберален свят, бройката намаля или бяха реабилитирани.

* * *

Къде в това, което пиша е новината ли? Вартоломей подстрекава и плаща разкол и в БПЦ, като намамва продажни или просто наивни български църковници, между които и люде достойни, мои добри приятели... 

Предмет на един истински Събор би трябвало да бъде поведението на Епископ Вартоломей и е крайно време московите да организират такъв.