Фатална ли е схизмата, с която Фенер все плаши?

Като две капки боза: Патриарх Вартоломей на откриването на собствения си паметник

продължава от: Извънматочната ни бременност

Какво да сторя, като Господ ми е дал дарба да се карам с хората?! Ето, на някои им е дал дар да говорят чужди езици, да ги учат бързо. На други дарба силно да вярват, на трети да танцуват боси по огъня, на четвърти да си варят сами ракия... Аз една дарбица си имам, а вие не спряхте да ми крещите и да ме заплашвате, заради нея! "Ти такъв, ти онакъв!" не спирам да чувам по себе си, сякаш вий пък сте първи хубавци!

* * *

А дарбата да се кара с хората Вселенският Патрика Вартоломей, дето Калин Янакиев му вика "Първи", още преди да се е даже появил на хоризонта исторически Вартоломей Втори, я има и по рождение май, че и по наследство. Една много полезна, съвсем без никаква ирония, казвам ви аз, дарба!

Скара се преди време един негов предшественик с българите, изкара ги еретици и схизматици, "тегли им една схизма", вследствие на което българите му "теглиха една майна" и Българската Екзархия за няколко десетилетия отбеляза страхотен духовен и религиозен възход до идването на комунистите на власт и мечешката услуга на Сталин да ни постави каноничен патриарх с цената на връщането ни под фанариотския пантоф. макар защитени донейде от Москва като Църква. 

Ако и да беше схизматична Екзархията, преуспя в социалното, духовно-просветно, издателско дело, владиците ни бяха добре приети и в научните, и в политическите среди, диалогът и взаимодействието с инославните християни също беше на ниво. 

За сметка на това се разделихме с какво? С благоволението на стопаннина на една къща в турска махала на Босфора, дето живя столетия от руски подаръци и благодеяния, за да заживее по-сетне от английски, американски и ватикански и който, както разбрахме миналия път, разкъса Екзархията ни, за да я разпродава на части, нещо струвало след 1920 година репресии и смърт на мнозина наши екзархийски клирици от Вардарските епархии. 

Още тогава сиреч, турският грък, горд с туй, че съчини цяла нова "ерес" - етнофилетизма за своите политикански и комерсиални цели, се показа в непосредственото бъдеще като "търгаш, мародер и насилник". 

В тоя смисъл може да се каже, че Фенер носи в известна степен отговорността за голяма част от взаимните кланета между братя православни християни и славяни през Балканските и Световни Войни, заради игрите си на междуособици чрез религиозната и църковна карта предварително.

Какво "загубихме" със схизмата ли? Фанариотската напаст, която подобно всеки пуритански терор - от първите аутодафета, до тоя на Калвин в Женева, е пагубен за всяка дълбока и творческа религиозност, а на всичкото отгоре и всякога добре личи наискреността на съшитото с бели политически конци "благочестие"... Обърнали старата ни книжнина в подпалки под казани за ракия, фанариотските владици под претекст, че водят война свещена за чистотата на вярата, обръщали и манастирите ни на бардаци за гнусни оргии, докато деряли по две и три кожи, стрижейки пасомите си, както четем и у Каравелов.

Какво щяхме да спечелим, ако и до днес не беше вдигната ли?... Най-малкото щяхме да пропуснем "великия спор" модернисти и антимодернисти - между Зизуилас и Рафаил Карелин, Шмеман и Серафим Роуз, Янарас и Артемие, щото, повярвайте ми, не само църковността, но и богословието като наука съвсем спокойно може да мине без всички тях, че даже ако ли не, би поминало и много по-добре.

* * *

Вартоломей се скара пък с македонците, за да угоди на сърбите, на които беше им продал вече негов предшественик Вардарските епархии от Българската Екзархия. Но нека и не се правим ние пък на постоянни жертви другиму, защото Нишка епархия например на Белград я продава лично не друг, ами собственият ни екзархийски митрополит там Виктор от Калофер срещу също сериозна сума и правото да остане на поста си, но вече като сръбски клирик. 

А Вардарско е продадено, както научихме, за 5 000 000 франка от Фенер на сърбите, без въобще да се съобразява факта, че към тоя момент и народ, и клир там се чувстват неразривно свързани с обявената за еретическа и "схизматична" Екзархия. 

Но 5 000 000 франка са си 5 000 000 франка - една добра сума, за да се чувства фенерският деспот поне за няколко години като истински Византийски Император Палеолог, па макар и в малкото си дворче насред турския квартал, следователно неговите традиционни приятели в Белград в никакъв случай не биваше да се почувстват измамени, па макар и след повече от 70 години... И непокорната и несъобразяваща се със сделките на Фенер Македонска Църква получи дамгата на схизматична, последвайки така съдбата на Българската Екзархия, защото ако ние всякога сме отстъпвали пред македонския инат с думите: "Една кръв сме, нека правят със своето каквото знаят, че и своето ще им дадем - братя са", то сърби и гърци не мислят тъй. Същите чакали са си май още от времето, описано от Димитър Талев... 

Но пак имаме, като че напук, много хубав резултат - една жива, дейна и отговорна главно пред собствения си народ Поместна Църква във Вардарско.

И докато заплашва нас с нова схизма, периодично поомеквайки, заради сянката на Москва, Вартоломей твори безспирно интриги, хвърляйки бензин в огъня на текущ на север от нас Разкол - този между руси и украинци, за да си отмъсти на руснаците, че се поведоха по българския акъл и не му стъпиха на Критския събор, без да се сети за факта, че надлежно и умишлено пръв успя да ги огорчи и засегне по време на предхождащите Събора чествания "1000 години руско присъствие на Атон"... 

...И пак резултатът не е за подценяване - свободни от мъртвата хватка на църковните олигарси от Кремъл, украинците са в... духовен подем.

* * *

Тоя професионален скандалджия Вартоломей твори безумия едно след друго, сякаш без да спре дори да си поеме дъх, а после за мене ще разправяте, че съм изгори-къща и беля на главата на всеки, дето ме приеме или ми обърне внимание поне?!

* * *

Не, аз не пиша апология на разколите и схизмите. Само обръщам внимание на някои подценявани аспекти. Пък и нима идеализираните от някои първи десет столетия от християнската история не са пълни с разколи и схизми между Поместните Църкви - Картаген, Рим, Константинопол непрестанно са в дразги, стигащи и до разколи, траели понякога над 50 години, сетне бързо прекратявани. При все това делят едно и също Велико Наследство и Предание от онзи период... 

Нека не забравяме и че привидният причинител на разкола, колкото и да се старае клерикалната и имперска пропаганда да го утвърди като такъв, не винаги е този, който е посочен отначало. Често накрая се оказва, според Църковната Отсъда, включително Велико-съборна, разколник този, който ужким се е борил срещу разколници, както в казуса със св. Атанасий Велики или с преп. Максим Изповедник например...