Към БХК за бурките, пиратите и мормоните

"А той беден, гол, бос, лишен от имота, за да е полезен дал си бе живота!" (из одата "Левски" от "Епопея на забравените", Иван Вазов) 

по повод на искането на БХК за отмяна на закона срещу женското ислямско зачулване на публични места

Уважаеми, господа и дами, работещи за демократичните устои и бъдеще на нашето общество чрез Българския Хелзинкски комитет, без да поставям под въпрос добрите ви подбуди в това направление, аз искам да спра вниманието ви на няколко аспекта, които в писмото си до Омбудсмана на Република България относно забраната за носене на бурки и фереджета на обществени места, сякаш сте пропуснали. 

Да, аз също се изкушавам да гледам на себе си като на радетел за граждански права и демократични ценности и свободи, разбира се в моя скромен ресор на лични познанства и понякога като публицист ратувам посвоему за това. Затова ви моля да се опитате още в самото начало да се доверите на моята също добронамереност. Няма как да не ви симпатизирам в каузата, вярвайки че мотивите ви са преднамерено добри, защото тя е в огромна степен и моя кауза, доколкото съм развил гражданското си съзнание.

Аз съм един съвсем обикновен, скромен гражданин, а вие представлявате авторитетна и влиятелна международна организация. Не мога да ви предложа в подкрепа много повече от симпатиите си, изразявани по разни, достъпни за обикновения човек, начини. Но, за да го правя, трябва да се чувствам защитен и аз от вас, тъй както защитавате всички останали мирни граждани. Защото съм мирен човек, не обичам насилието и механизмите за моята защита, като личност и гражданин, разпознавам в законните държавни институции, както и във вашите, уважавани от тях, неправителствени организации.

Но през 2007 година например аз не се почувствах зашитен от вас, не почувствах никаква загриженост от ваша страна за моите права като християнин, изповядващ активно източно православие. Това беше времето на управлението в страната на т. нар. "тройна коалиция" между НДСВ, БСП и ДПС, премиер-министър бе, ако не се лъжа, Сергей Станишев. Тогавашният министър на науката и образованието Даниел Вълчев внесе законопроект за забрана на религиозните символи в държавните училища. Тази забрана включваше даже снемането принудително на навратните кръстове от вратовете на учениците. Това стресира множество религиозни хора от всички християнски конфесии и деноминации, от почти всички традиции в християнството.

Но вие тогава си замълчахте, тогава нищо не чухме от вас.

Логиката на министъра и екипа му беше ясна, тя беше и формално необорима. Училището, като държавна институция, както впрочем армията и полицията, съд и прокуратура, са подчинени на секуларна и неполитизирана, надпартийна идеология. Това не са места сиреч, където да се шири религиозна пропаганда (или тясно партийна - политическа), нито могат да се използват като начин за индоктринация в религиозни учения и светоглед или партийни политически доктрини.

Кръстовете по вратовете обаче не са индоктринация. Публичните богослужения също не са - водосвети и молебени, освещаване на бойни армейски знамена, на правителствени кабинети, училища. Тази част от "култа" е обредна и външна и по силата на член 13-и от Републиканската ни Конституция, според който източното-православие е традиционно вероизповедание (единствено традиционно впрочем за страната вероизповедание, макар и не официално), този външен израз на култа има място в обществения живот, публичното пространство и държавните дори институции.

За да разберем постъпката на Вълчев обаче, трябва да вземем предвид още нещо. Това беше време, в което двете големи вероизповедания в България - източно православие и ислям се опитаха единодействайки, да си разделят държавното училище за вероучителни цели, чрез въвеждане на задължително религиозно обучение - доктринално преподавано и двупрофилно религиозно. Т.е. да използват една институция на светската държавност за всеобща индоктринация в религиозните си системи. Вълчев се пробва да отрази поплъзновението "по диктаторски" - въобще да изхвърли и заличи всеки дъх на религиозност в училището. Но с това щеше да наруши радикално права на мнозина от гражданите и децата им. Вие тогава защо не се обадихте? Защо не защитихте нас? Защо не диференцирахте, както го правите сега относно исляма - че едно са козните и намеренията на една клерикална клика, друго са чувствата и разбиранията на обикновените миряни и вярващи хора, често сами несподелящи и неодобряващи действията на кликата.

Но нека не се конфронтираме, припомняйки си и натяквайки един другиму стари работи. Да речем, че не сте обърнали внимание тогава, не ви е било към онзи момент в сферата на интерес какви ги твори някой си Даниел Вълчев и т.н. Ние някак си тогава се справихме и самички с Вълчев, обединихме се в общи въззвания, инициативатa беше на вече покойния Варненски митрополит - Кирил. Нека сега да диалогизираме, за да можем в бъдеще да сме по-задружни като граждани и организации, споделящи едни и същи ценности. Защото, допуснете, че даже и ние, църковно вярващите християни, може би поназнайваме нещо за демокрацията.

Вие сега казвате и то с пълно право, че не само християните в едно демократично общество от западноевропейски тип, но и всеки вярващ човек трябва да е напълно свободен да носи външен израз по тялото (и облеклото си) на вътрешните си убеждения, стига, според закона, както го цитирате, да не представляват изразите и атрибутите му на тяхната изява заплаха или покушение "срещу националната сигурност, срещу обществения ред, срещу народното здраве, срещу морала, срещу правата и свободите на други граждани". Цитираният закон всъщност забранява практикуването и на самата религия, ако нейната религиозна доктрина застрашава някое от преждеизброените неща.

А какво бихте казали, какво би ви било отношението към група хора, маршируващи по улицата със знамена с изобразени на тях хитлеристки свастики и с портрети на Адолф Хитлер? Това не е ли забранено? Не е ли инкриминирано? Забранено е, инкриминирано е. А защо? Не, аз няма да ви водя уроци, вие добре знаете защо. Защото Хитлер и идеологията му предизвикаха смъртта на десетки милиони човешки същества в средата на миналия век. Но свастиката не е непременно нацистки символ, тя има древен произход, още в Индия. Тъй че, ако видим значи група хора, маршируващи под свастики и те ни кажат, че не са нацисти и фашисти, ами някакви алтернативни индуисти, трябва ли да ги спираме да го правят? Добре, да речем, че не е задължително да забраняваме, че дори не би трябвало. Ами ако те носят на плакати портрета на младия Хитлер освен това, ако ни кажат, че са последователи всъщност не на Хитлер антисемитa или на Хитлер световния диктатор, ами на онзи, млад Хитлер, който е просто национал-социалист, вдигнал накрак германската икономика, осигурил достоен живот за милиони немци?? Виждате ли в какви условности се оплитаме, колко лесни ставаме за манипулация, започнем ли да диференцираме така, позволим ли го да се превърне в механизъм за диалог?

Бурката на улицата е проповед на ислям, жената в бурка е проповедник. И няма никакво значение дали проповядва радикален, традиционалистки или, ако щете, мистичен ислям, дервишки. Тази жена не просто представя своята религиозна традиция, тя не просто носи външните нейни изражения. Тази жена пропагандира и проповядва светоглед и доктрина - възгледа си за мястото на жената в обществото според ислямския светоглед и този за нейното същностно понижено спрямо мъжа положение, според ислямската религиозна философия. В държавни институции и учреждения на една светска държава проповедничката чрез бурка няма място, защото тази доктрина противоречи не само на християнския светоглед, ами и на ценностите на всяко секуларистично общество и държавност. С бурка из институции и по улици тя е на мястото си само в една ислямска теократична държава.

В един училищен салон амвон с пастор зад него, който проповядва ученията на своята църква или общност, няма място. Там не му е мястото и на православния поп, на римо-католическия падре, нито на равина или на мюфтията. Религиозна пропаганда и проповед на открито пък, по улиците и на публични места, може да се извършва само в определено време и по определен начин с разрешение изрично и конкретно от общинските власти. Това важи и за политическата агитация впрочем. Жени, увити във фереджета и бурки обаче, които по всяко време и на всяко място могат да се разхождат така, е всъщност тотална либерализация на вече установената практика. Мормони, кришнари, Свидетели на Йехова дори се съобразяват с тези правила и норми, защо тогава представителите на една хилядолетна религия като исляма да не могат?

Правото на мюсюлманките на улична проповед чрез бурки г-н Красимир Кънев пък в медийни изяви, вашият лидер, защитава чрез съмнително остроумие, сравнявайки кукерите с нинджи. Смисълът на "шегата" е следният: ако аз мога да се облека странно и да се появявам на публични места - като кукер, като нинджа или като мускетар и пират, ако си искам, защо да не могат да правят това мюсюлманките? 

Аз обаче, господа и дами от БХК, ако се облека като мускетар, ще го направя като жест на личен ексцентризъм. От столетия институтът на френските кралски мускетари не съществува. Обществен проблем ще има само, ако някой реши да се облече като гвардеец на кардинал Ришельо и се сбием насред площада. В такъв случай и двамата ще ни затворят в психиатрията, но никой няма да издаде закон, забраняващ на хората да ходят по улиците облечени като мускетари или френски църковни гвардейци... Или казаци, или мексикански разбойници, или самураи, или каубои...

Но ако събера трима (или триста) още идиота, можем да регистрираме "орден" или даже цяло мускетарско вероизповедание, можем да заживеем заедно в казарма и да си назначим Капитан. Можем да се разхождаме и на коне из града, стига задниците на конете да са обезопасени с торбички за конски екскременти. Започнем ли обаче да проповядваме мускетарството, да набираме още мускетари, ще ни трябва разрешение от общинските власти и тогава всяко наше появяване по улицата в определеното облекло и "по конете" ще е проповед и агитация... Защо мускетарите в такъв случай трябва да искат разрешение да агитират чрез облеклото си, а мюсюлманката, чието облекло афишира и изразява религия, да може да "проповядва" денонощно?

Мускетарят "проповядва" вярност към Кралицата си, растафарианецът завръщането на някакъв отдавна умрял крал (забравил съм вече даже къде по дяволите беше умрял) и все пак им искаме "позволително". Жената с бурка на улицата обаче проповядва с облеклото си един съвсем реално функциониращ в момента модел в определени държави от Близкия Изток, при това войнствен спрямо нас и агресивен, набиращ бясно привърженици чрез всякакви средства тук - пари, обещания, заплахи, тя афишира принадлежност към държавност и общество съвсем различни и чужди не само на нашата християнска традиция, но и на парадигмата в Европа на секуларната държавност, тя отправя не само цивилизационно, но съвсем ясно и непосредствено политическо предизвикателство. Нещо повече, тя обижда нас и своите съгражданки, с поведението си ни казва - "Вашите съпруги (сестри и майки) са курви, защото ходят незабрадени, докато вижте, аз не съм - зачулила съм се".

Кънев посочва и факта, че свещенослужителите на Българската Православна църква - поповете, както и калугерите, могат да ходят на публични места, облечени в свещеническите си одежди. Кънев пита защо тогава и мюсюлманките да не могат. Всъщност не само свещениците от БПЦ могат да се движат съвсем законно по улиците в одеждите си, означаващи ги като свещенослужители. Могат да го правят и равините, и римокатолическите свещеници, и протестантските пастори, ако са от протестантски деноминации, използващи определен вид отличително облекло за свещенослужителите си. Могат да ходят така и имамите, ходжите. Т.е. забраняват се бурките за обикновените мююлманки на публични места, защото бурката и фереджето са начин да бъдат превърнати всички последователки на исляма в дадено общество в "мисионери-манекени" на ислям в него, независимо какъв ще е - радикален или традиционалистки. Аз не желая на всяка крачка да срещам проповедта на Мохамед, че раят е всъщност лежане в хладни чаршафи, ядене на пилаф и вечен секс с фуриите. Не желая да ми го повтарят нито меко, нито силно, нито с "любов и толерантност", нито с пистолет на челото. Ако искам, ще си представям рая като вечно блаженство с Иисус Христос, ако си ща - като "ферари с цвят червен". И не е нужно една световна секта да ми въвира на всеки ъгъл по улицата разбирането си, че ако не зачуля жена си, значи двамата с нея сме безнравствени. Аз мога да съм благочестив християнин или дълбоко морален и нравствен човек атеист или агностик и никой няма право да монополизира морала, захлюпвайки го от всички останали под бурка, бял чаршаф или килимавка, а ако го прави, това вече е сектантство, при това агресивно, непризнаващо граници за своята натрапчива пропаганда, неуважаващо моята личност, когато заманифестира по улиците.

следва: За двойния аршин на БХК и бежанците