Върнах се в дома на авва след известно отсъствие. Той прочете всичко, което съм написал за него. Прочете го на моя компютър, когато го пуснах, щом се прибрах. Компютърът ми е предвидливо заключен със сложна и леко шантава парола, заради посещения на интересуващи се да влязат в него епизодични неочаквани и често пъти много сърдити гости.
А компютърът на авва е развален. Авва е над тези тривиални неща, затова и не ме послуша мене грешния, вглъбил се суетно в празнотата на мира сего, когато му казвах: "Авва, преинсталирай си компютъра, Авва, да извикаме Амира!", тъй че, докато не се върнах, Авва гледаше тъмния монитор на замъртвелия свой компютър печално. Със светла печал обаче, както подобава на всеки истински авва.
А компютърът на авва е развален. Авва е над тези тривиални неща, затова и не ме послуша мене грешния, вглъбил се суетно в празнотата на мира сего, когато му казвах: "Авва, преинсталирай си компютъра, Авва, да извикаме Амира!", тъй че, докато не се върнах, Авва гледаше тъмния монитор на замъртвелия свой компютър печално. Със светла печал обаче, както подобава на всеки истински авва.
Но аз се върнах все пак и авва се запозна подробно с историите, които други му бяха казвали, че ги има в блога ми за него през последните дни.
Авва кратичко изкоментира, след като се посмя:
- Да, нека си знаят: блогът на Светльо е изключително забавен, когато четеш за другите в него, но съвсем спира да ти е забавен, станеш ли сам ти в него герой...
Няма коментари:
Публикуване на коментар