Еврейски басни (Какво е, била е и ще бъде "Държавата" Израел?)

"И да не дават внимание на юдейски басни..." (Тит 1:14)

продължава от "Нееврейско четене на Стария Завет" 

Дайте да разсъдим сега какво всъщност се е случило  в еврейската "дълбока древност", без да се захласваме твърде и да се възтрогваме от еврейския "фолклор"... 

Мойсей е египетски принц. Според юдейската басня, този египетски принц, отгледан лично от дъщерята на фараона и според някои изследователи на библейския текст готвен за престолонаследник, е всъщност с еврейски произход. Попаднал е в дома на фараона съвсем случайно.


По времето на неговото раждане фараонът бил издал указ да бъдат избивани всички новородени еврейчета от мъжки пол. Опитвал се да регулира по тоя начин раждаемостта сред евреите сиреч египтянинът, защото египетската власт се страхувала от демографския взрив при евреите.

Въпрос: Тия евреи, които при напускането си на Египет в кн. Битие са преброени "около половин милион", са имали всичко на всичко... две баби-акушерки, които са помагали на родилките при израждането на децата. Назовани са и двете баби поименно. Планът за "регулация на популацията" не бил сработил, защото бабите се "бояли от Бога" и не изпълнявали фараонската повеля да убиват мъжките деца. Та въпросът ми значи е - популацията на един 500 000 народ, горе-долу колкото населението на днешна Варна, може ли да бъде застрашена (или спасена) от работата на две акушерки?

Но както и да е... 

Мойсей се родил и отраснал, не бил задушен още като новородено момче сиреч от бабите-акушерки. Майка му и сестра му обаче все пак се страхували да не му се случи нещо, да не бъде намерен и убит от египетската полиция, затова в една кошница го пуснали да плава по Нил. Плаващата кошница с пищящото пеленаче видяла слугинята на принцесата на Египет и заедно с принцесата прибрали кошницата с детето, плаваща по реката. Принцесата го отгледала като свой син.

Каква хубава източна приказка!!

Еврейският тъклкувателен превод на името на Мойсей, с което го нарекла принцесата, е "Този, който е извлечен, спасен от водата". А всъщност по-точният, нетълкувателен превод, означава "син/"мос" от египетски/ на водата", като Тутмос например - син на Тот. 

Водата за египтяните е символ на хаоса, на заплашващото всяка цивилизация унищожение. Във водата, обвила земята над атмосферата, спяла, според тях, една ужасна празмия, която ако се събуди и разиграе, ще потопи целия свят в смъртоносни талази, жреците на Древен Египет с това са се и занимавали - чрез жертвоприношения и магически формули да държат тази змия спяща. В кн. Йов, която впрочем някои приписват точно на Мойсей, тази змия-левиатан е спомената - там се говори за някакви зли магьосници, способни да "събудят левиатана". Според еврейската космология, представена по-късно от самия Мойсей, Всемирният потоп точно така и се случва - не се е разиграла змията-левиатан, обаче са се "разтворили небесните "шлюзове" и тази вода е покрила земята". Факт.

Е, според името си, Мойсей е "син на този хаос" - на водата, представляваща едновременно и заплаха, но и носеща живот. Нил ежегодно се разливал - така напоявал житните полета на крайречието, но заедно с това и застрашавал всеки сухоземен живот покрай бреговете си - водата, която и убива, и животвори е добре позната в тези си качества "опитно" на египтяните.

И тъй, имаме "вода" - непредвидима. застрашителна, неконтолируема, имаме и група хора, които в Египет са подобни на нея - със собствена културна (или по-точно казано предкултурна) традиция - предания, митове, легенди, суеверия, отказващи да живеят "по египетски". А имаме и един египтянин, който е аристократ, принц, който твърди, че е произлязъл от тази "вода", от този народ. Този египтянин е изключително добре образован в науката, религията и културата на Египет. И заедно с това той успява да обуздае тази "вода" и да я изведе достатъчно далеко от Египет - в Палестина. 

Те са безпросветни диваци и разбойници, принцът обаче им казва, че в Ханаан, накъдето ги води, "тече мед и мляко", т.е. той ги подмамва с плячка и при все това, през целия път дотам, те видимо тъгуват по Египет - непрестанно говорят за охолния си живот там, където ужким били търпели, според Библейската история, непосилен труд, унижения и геноцид... Позволете сравнението, дано не ви прозвучи расистко, ама точно така и циганите ни от България ще тъгуват, изпратим ли ги, да речем към Индия, за социалните държавни помощи тук.

Библейската "история" ни разказва, че Мойсей, макар и растящ и възпитаван в дома на самия фараон, не не бил откъснат от своя кръвен народ Израил. Това се дължало на сестра му Мариам, която успяла да се препоръча на доверието на фараоновата дъщеря своевременно за дойка на пеленачето. И така, възпитаван от сестра си - еврейката, Мойсей растял с образованието на Египет, заедно със съзнанието за своя народностен - израилтянски произход. Докато един ден не решил да въздаде народна правда, наблюдавайки как един египетски войник онеправдава и тормози негови сънародници. Убил египтянина и закопал тялото му в пустинните пясъци, за да не бъде разкрит от властите като бунтовник.

Какъв хубав... социалистически филм!

Израилтяните обаче не го разпознали като свой вожд, защитник и приятел. Попитали го буквално: "А тебе кой те е "назначил" за съдник в нашите проблеми?! И нас ли ще убиеш, както уби египтянина?!", когато се опитал да се намеси в други техни, вече междуособни разправии. Затова Мойсей, отхвърлен от израилтяните и застрашен от египетските власти, избягал в Мадиамската земя, далече от Египет.

Какъв хубав... латиноамерикански филм!

В Мадиамската земя се оженил за Сепфора, дъщерята на един тамошен жрец и след това се върнал в Египет, където се опълчил направо на Фараона, демонстрирал безброй чудеса и безапелационно се превърнал в лидер на евреите, които извел победоносно от Египет към Палестина, без нито един военен сблъсък между тях и египетската армия.

Какъв хубав... холивудски филм!

По пътя за Ханаан евреите, необучени да воюват, бившите египтянски "роби", срещали множество царе, които побеждавали убедително заедно с техните армии. Заповедта на Мойсей била да не се смесват с никой от срещнатите народи, затова и след победа избивали до крак победените си противници.

* * *

Установената в Палестина израилтянска държавност оставала докрай враждебна на всички останали народи там, но никога не влязла в конфликт с Египет, нито египтяните търсили война с нея. Цар Соломон дори успял да звърти любовен роман с гостуващата му Савска царица, според някои произхождаща от днешен Йемен. Нещо повече - когато за Египет се задала сериозна опасност, откъм Вавилон, евреите, въпреки предупрежденията на св. прор. Йеремия, че това вече е надалновидна политически коалиция, застанали на страната на Египет по пътя на настъпващите северняци, заради което и държавността им била унищожена.

От северозизток именно идвали най-често заплахите за Египет, една от които хетската, създавала на египтяните изключително сериозни проблеми. Възникналата обаче в Палестина еврейска държавност била "витрина на Египет" и буфер срещу идещите оттам опасности. Староеврейското писмо, т. нар. "квадратен шрифт", е разновидност на египетското простонародно писане - фонетичното, еврейската религия някои даже разглеждат като "сектанство" в границите на египетската - монотеизмът на Мойсей доста се родее в някои отношения с този на фараона Ехнатон - египетския религиозен реформатор, серафимите сред ангелските чинове имали корена си в египетската митология...

...Не много години след провала си като "пета колона" на Египет в Палестина, евреите успяват да станат такава и за Вавилон, след като е превзет и преобразуван от мидо-персийците на Кир и Дарий. Не успяват да станат такава единствено при Римското световно владичество, макар че се опитват да сторят същото и тогава, Рим обявява юдаизма за противодържавна и незаконна религия и идеология.

* * *

Днес държавата Израел е "витрина" на САЩ в Близкия Изток сред морето от ислямски "теократични" или "постсоциалистически" режими... И пак не липсват митове, като този, подобен на митовете за входа им в Палестина. според който Израел побеждава три държави - Египет, Йордания и Сирия само за шест дни през 50-те години на миналия век - сам-самичък, даже без каквато и да било помощ от... САЩ и ЦРУ!