Ционистката следа в американския месиански протестантизъм

Най-големите световни "продуценти" на радикалния ислям, които го насочват планомерно към Стара Европа, най-ревниво пазят светския характер на държавите си. Това са САЩ и Израел. А протестантският фундаментализъм на американците никакъв фундаментализъм всъщност не е, защото основата му е нездраво синкретична, той е проюдейски, даже проционистки американски неопротестантски месианизъм.

Възникналите в средата на 19 и началото на 20 век секти, които изследователите на протестантизма неслучайно наричат "юдействащи", до една са странна смесица между нещо като християнство, юдаизъм, а понякога и "ню ейдж" идеи и практики. Такива са адвентистите от седмия ден (съботяните), Свидетелите на Йехова, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (мормоните). Те възникват една подир друга в кратък отрязък от време - в разстояние на няколко десетилетия след 40-те години на 19 век. Такива са и последователите на петдесятническото движение, което води началото си от 1908 година, от една евангелска методистка църква на ул. "Асуза" в Лос Анджелис, намираща се в населен с евреи квартал.

Грамотният религиозно и богословски относно християнската традиция човек, ако се вгледа внимателно в специфичните им "доктрини" - нови учения, чрез които до една тези секти имат претенцията да реформират и просветят всички останали видове протестанти и въобще християни, ще му замирише силно на много перфидна и злокобна юдейска точно подигравка с християнството...

Макар и да се вижда юдейски пръст още в делото на двамата "бащи на протестантизма" от 16 век - Мартин Лутер и Жан Калвин, те и двамата си остават съответно немец и френски швейцарец. Те не само докрая са с неприязън към юдеите (Калвин дори ги наричал кучета, подигравайки се така с острите им носове, ненавиждал ги заради интригантството им), но и задържат създадените от тях движения - лутеранството и реформисткото презвитерианство в руслото на една от християнските ортодоксални исторически традиции - августинизма и в тоя смисъл можем да говорим за протестантска ортодоксия (православие). Затова впрочем и диалогът между Константинопол в лицето на Патриарх Йеремия II и лутеровите наследници е най-сериозен, а мнозина от наследниците на Йеремия II се изкушават от калвинизма. 

Докато реформисти и лутерани задържат литургичния характер на богослужението си, последвалите нови техни разклонения все повече като „богослужение” приличат на „клубове за изучаване на Библията” и много напомнят юдейските синагоги в начина, по който сбирките протичат.

Джозеф (Йосиф) Смит - основателят на мормоните и Юрая (Урия) Смит - един от най-влиятелните ранни водачи на адвентистите обаче такива скруполи не са имали - те явно и последователно юдействат – Урия Смит в религиозното си учение, а освен относно доктриналните си теологични възгледи, в които юдейства, Джозеф Смит и „еврейства”. Смит впрочем е член на масонска ложа в Илинойс и в мормонското богослужение внася доста масонски ритуални практики.

Йосиф Смит възстановява древния старозаветен институт на полигамията, гадае и пророчества с два свещенни камъка от Мойсеево ереме - урим и тумим. С проповедите си за нужда от възстановяване на многоженството сред християните впрочем, той предизвиква ареста си от американската полиция на няколко пъти и накрая гнева на един баптистки фермер, който накрая го застрелва лично, след провала на Смит в кандидатурата му за президент на САЩ. Така също Смит проповядвал, че част от жителите на Америка са всъщност директни потомци на две израилски колена, които се били изгубили преди времето на Вавилонското робство на израилтяните. Били избягали от Близкия Изток и доплавали с лодки до Америка, където се заселили. И разбира се, то е ясно, след Възкресението Си Иисус Христос ги бил посетил и тях тялом, за да им проповядва известно време.

Свидетелите на Йехова отричат изцяло божествеността на Иисус Христос, почитат като Бог само Йехова (Яхве), настояват за свещено благоговение и трепет пред кръвта, в която според Стария Завет, е душата, на тази основа категорично забраняват за последователите си участие дори в медицинско кръвопреливане... И до днес впрочем някои крайни юдеи, спазвайки фанатично мойсеевата забрана да се яде животинска кръв, изсушават всяко месо, което консумират, изчуквайки го предварително, за да изцедят остатъчната по месото кръв до последната капка.

Адвентистите от седмия ден възстановяват ригористичната и буквална забрана за всякаква работа в съботен ден (шабат) от Стария Завет, разделят месните храни по мойсеевски на чисти и нечисти, категорично забраняват на последователите си яденето на свинско месо, това юдействане те маскират като "проповед за нужда от здравословно хранене", твърдят, че яденето на свинско месо е убийствено за здравето, затова и скланят членовете си (макар и да не ги задължават) към пълно вегетарианство, даже до веганство и суровоядство.

Това с възстановената сред християните идея за нечистотата на свинята е доста интересно впрочем. У юдеите свинята не е "мръсна и грешна", ами е всъщност свещено „нечиста”. Според някои изследователи предмойсеевските евреи са я обожествявали. Свинята е сакрално нечиста, подобно на новородилата жена, която в продължение на 40 не бива да стъпва в храма и да излиза сред хората, тъй като при раждането си, давайки живот, тя твърде много се е "доближила" до Бога, уподобила се е Нему. Така и Мойсей, който след срещата си с Бога на Планината Синай, слиза сред народа, е покрил лицето си, защото сиянието, което излъчвал на святост след съприкосновението със Светия Бог, било опасно за другите.

Адвентистите възстановяват старозаветната десятъчна храмова, система, като по фарисейски настояват, че християнинът дължи на църквата им десятък и от коледните си подаръци или даже от обяда, с който някой го е почерпил - десятък от "гьозума и магданоза", както е изразът в Евангелието буквално. Те, заедно с йеховистите, не вярват в самостоятелно битие на душата без тялото, което е едно вярване типично по юдео-садукейски.

У адвентистите Иисус Христос е представен в ролята на Първосвещеник, който сега се намирал в Соломоновия храм, пренесен по чуден начин на небето или по-точно в небесния първообраз на земния Соломонов храм. Там бил и кивотът - ковчегът на завета - мойсеевият дървен сандък, в който той сложил двете каменни плочи с Божиите заповеди, изчезнал за времето на прор. Йеремия безследно от храма, преди вавилонското нашествие и превземането на Йерусалим. Всеки път, когато някой разкайващ се съботянин изповядвал пред Бога греха си, Иисус Христос мажел роговете на небесния олтар с... кръвта си и така възспирал Бога да не убие ядосан, задето е нарушил законите Му, клетия нещастник. Или в софт-варианта на тоя идиотизъм, Христос се позовавал на Своята саможертва, за да принуди Бог-Отец да възспре гнева Си. Христовото посредничество между човек и Бог в собственото Му тяло и кръв на Богочовек, адвентистите описват и представят като "американски съд" - има Съдия - това бил Бог-Отец, ама адвокат - Бог-Син, а има и прокурор-обвинител - сатаната, ангелите пък били... съдебните заседатели, които заедно със Съдията накрая щели да остсъдят кой крив, а кой прав... С божествеността на Иисус Христос ранните адвентисти, подобно на йеховистите, имат също проблем, но за разлика от йеховистите, които са почти чисти ариани, съботяните-адвентисти наподобяват в това по-скоро докетистите еретици от 2 век.

Запознавайки се отблизо с тези иновации в християнството, внасяни от описваните проюдейски култове, човек остава с усещането, че един кръг задкулисни, но изключително добре богословски образовани и много умни юдаистки теолози ционисти се подиграват злостно на християните.

Самото свързване у адвентистите при тълкуването й на новозаветната книга Апокалипсис на Йоан със старозаветната книга на Даниил е една явна теологична юдейска подигравка.

В Апокалипсиса юдейската синагога от 1 век, заради интригите й срещу християните пред римските власти и юдейското лоби в тези власти, е наречена станинска синагога, а в други пасажи се появява в образа на Блудницата Вавилон, възседнала отвратителен многорог и многоглав звяр, символизиращ имперския Рим. А книгата на прор. Даниил юдаистите открай време дълбоко презират. наричат Даниил псевдопророк. Тази книга впрочем е част от едно "експериментално" старозаветно богословие - проперсийско, което фарисеите възприемат, но то никога не е възприето от садукеите - вяра в ангели и демони, представени антропоморфно, във възкресение на мъртви и в детайлни, конкретно-исторически пророчества. Книгата силно се родее с неканоничните II-ра и III-та книги на книжника Ездра. На тази база садукеите са се подигравали на фарисеите, наричайки ги персийстващи, въз основа на тяхното име, изписващо се без вокалите като "prs", което инак на еврейски значило "чисти". Мнозина от фарисеите стават впоследствие християни, буквално десетки хиляди. според книга Деяния Апостолски, което засилва неимоверно омразата на садукеите към Църквата на Иисус Христос.

И така у адвентисткото претълкуване на Апокалипсиса Блудницата Вавилон не е вече синагогата, ами е всъщност християнската църква от към края на 2-ри век, до тяхното появяване през 1844 година когато са я реконструирали те по "апостолски модел и образец", а звярът е римският християнски папа. За такова тълкувание на Апокалипсиса и за неговата важност сред адвентистите най-много настоява именно Юрая (Урия) Смит.

Ние тука не се занимаваме с теологията и историята на всяка група религиозни ненормалници, скитали из Дивия Запад в средата на 19 век, ами с ционисткия пръст в нея, който пръст сетне ще засичаме в цялата почти нова политическа и социална американска история от целия 20-и и началото на 21-и век.

И именно в тази връзка искаме да разкажем накратко историята на войната между харизматичната лидерка на адвентистите - Елена Вайт (Хелън Уайт) и институционализатора им идеолог Урия Смит.

Урия се опитва да ревизира едно традиционно протестантско учение на класическия протестантизъм, което протестантите наричат "оправдание чрез вяра", лутеровото разбиране, което е проследимо у бл. Августин и св. Павел, че Бог спасява човека изцяло от любов и по милост, благодат. Урия връща фарисейско ригористичното разбиране за абсолютната важност на закона - че човек се спасява чрез неговото безусловно и безпрекословно следване и подчинение.

Елена не е в състояние да спори за това, тя е теологично неграмотна и неумела. Теологът до нея - съпругът й, когото тя много обича и за всичко му вярва - Джеймс Вайт, е вече покойник. В много от писанията й впрочем са почти дословно повторени мисли на свети отци, които тя най-вероятно е чула при разговорите на Джеймс с кръга теолози, на които, според нейните думи, е присъствала често и много обичала да ги слуша.

А Урия е убедителен, той е виртуозен в популярния към това време в САЩ метод за "богословстване", наричан днес "библейски трамплин" - подскачане от текст в текст с предваритело измислена теза, нямаща нищо общо всъщност с текстовете, които ужким я "подтвърждават". На едно място, пишейки, Елена възкликва: "Тези хора правят огромни пирамиди от текстове, които уж доказват тезите им. Но нещо в мене говори, че на тия текстове въобще не им е там мястото, където те са ги подредили!"... Такова "библейско образование" Марк Твен подиграва в книгата си "Том Сойер", ако си спомняте - едно американче от германски произход се смахнало, след като научило наизуст цялата Библия, защото учителките давали за всеки наизустен пасаж "значки и награди", които бонуси Том Сойер далновидно "купувал", за да радва леля си, от наградените срещу умрели котки и стъклени топчета.

Спор не се състои.

В тоя момент се появяват двама млади проповедници и превъзходни теолози. Те се изправят срещу Урия - казват се Джоунс и Уагонър. Обясняват на Елена разбиранията си, които са издържани в традициите на класическия протестантизъм против конструктите на Урия. Елена после пише буквално тъй: "Докато братята Джоунс и Уагонър говориха, всяка нишка от моето сърце се съгласяваше с тях!"

Елена е отраснала в методистко-епископална традиция, тя е една впечатлителна и чувствителна жена, с черепномозъчна травма от детството си, довела впоследствие до чести епилептични припадъци, придружени с "видения". Интересното е, че много от тези видения, описани сетне в т. нар. "Ранни писания", силно наподобяват преживяванията й - нейните, а преди това и заедно с мъжа й, огорчения от интригите и манипулациите на Урия. Има места, където тя "описва" събитията в свещената метаистория - първичния бунт на Луцифер срещу Бога, при който сатаната е описан като ловък манипулатор и интригант как подвежда част от останалите ангели. Картините са ярки, драматични и много емоционално претоварени, не е невероятно да стоят зад тях нейни лични преживявания и събития.

Но в крайна сметка юдействащият докрай Урия побеждава, въпреки съдействието и взаимната подкрепа между двамата млади проповедници и възрастната вече Елена. След заключителната за конфликта конференция-среща на лидерите в средата на 80-те години на 19 век в Минеаполис, те са "изпратени" да мисионерстват в Англия (или Германия, ако не се лъжа), а тя чак в Австралия. В САЩ остава неоспорим лидер на адвентистите Урия Смит.

В Австралия Елена, вече баба, оставя само спомени у децата на комшиите си, запомнили я като една лъчезарна стара дама, облечена в тъмни дрехи, която постоянно им се усмихвала и подарявала лакомства.

Отношението към Елена и отстрана на фанатизираните й последователи по-късно, и на критиците й е изключително непочтено. То наподобява нашето отношение към българката Ванга - тормозена, експлоатирана и манипулирана приживе, след смъртта й бе превърната в бизнес и знаме на окултистите или в боксова круша за някои „православни” скотове, както би казал Ботйов – без съвест, срам и човешко чувство – да се упражняват в риторика за сметка на една покойница. Така Елена е въздигната лицемерно в култ от групата на Урия Смит. А огромна част от писанията й впрочем са многократно преработвани, за да съвпаднат с версията за "автентичния адвентизъм" на Урия, както и да бъдат прочистени от някои абсолютни теологически абсурди в тях, скандални дори за идиоти като адвентистите.

Изхвърлени са включая пасажи, в които категорично се говори от Елена за вярата й в задгробния, самостоятелен живот и съществуване от тялото на човешката душа - възглед, който адвентистите и до днес най-категорично отхвърлят - те вярват само в бъдещото възкресение от мъртвите телесно, като самият той акт го представят изключително натуралистично и профанистично - описанието на тази тяхна доктрина прилича на китайски хорор-филм. Това последното пак понамирисва на перфидна садукейска подигравка с общата за фарисеи и християни вяра в телесното възкресение, която вяра садукеите смятат за абсолютна селска простащина.

В това отношение Урия Смит е напълно достоен духовен потомък на юдейските си предци от времето на Евангелските събития, на които Иисус Назарянинът, а по-късно и св. Архидякон Стефан, в очите заявяват, че първо мъчат и избиват пророците си, а сетне се представят за най-горещите и фанатични техни последователи.

* * *

И за трите, описвани допреди малко течения и "църкви", е характерен възгледът за особената роля на американската държава и нация, заедно с нацията и държавата на евреите - Израел, в месианизма, както и във финалните за земната история апокалиптични събития*. Евреите щели първоначално да се припознаят у бъдещия Антихрист, мислейки го за чакания от тях Месия (Машшиах - Христос), но само за няколко години време щели да осъзнаят грешката си и да се преобърнат към истинския Христос на християните. 

И да не забравим, разбира се, че според повечето от тези сектанти, Второто Пришествие на Христос ще се случи именно на територията на САЩ, Христос вероятно ще "кацне", Боже, прости ме, баш върху покрива на Белия дом, върху хълма Капитолия във Вашингтон. А резултатът от това събитие за лошите хора щял да бъде като от атомна бомба, докато сектантите, преобразени в бели дрехи, щяли да хвръкнат да го посрещнат още във въздуха и докато слиза, избивайки всичко живо пред погледа си, те щели да пърхат около него, заедно с ангелите. Горе-долу по това време щял да кацне тука и цял град - Небесният Йерусалим, златен. Пак в САЩ, пак върху Белия дом. Комикс. Религиозен комикс. Американско-еврейски - пародия на тема Христос!

Тука идва по реда си и една реанимирана древна ерес от църковната история - хилиазмът. Вярването, въз основа буквалистичен прочит на Апокалипсиса 20-та глава, че ще има един период на мирни и блажени 1000 години, без болести, скръб и войни, на земята, преди окончателния край на света. И винаги, разбира се, сектата играе ключовата роля в тоя период, заедно със, да не ги забравим – ортодоксалните евреи.

Колкото и да изглеждат различни тези секти на повърхността, че дори и взаимно да се отричат и плюят в детайлите на догматиките си, теологичният им дискурс е общ, методологията и епистемологията им са идентични. Както и възгледите им относно политика и геополитика. Единни са в подкрепата си за сегашната американска ционистка власт, любовта си към държавата Израел, както и в ненавистта си към Русия, без значение царска ли е, съветска ли или президентска.

Леко се отличават в това отношение само адвентистите, те поставят условност пред свещената, месианска роля на САЩ - докато Щатите поддържат на своята територия и навсякъде в света, където имат влияние, пълната индивидуална свобода на вероизповедание, дотогава те са в „четата на добрите”.

Не случайно всички те - и адвентисти, и мормони, и йеховисти, и петдесятници се използват от американското разузнаване за пропаганда на ценностите на западния политически и социален либерализъм повсеместно.

* * *

Т.е. нека да завършим в смисъла на това, с което започнахме. Протестантският фундаментализъм в САЩ отдавна е скопен по хитроумен начин от ционистите и умело използван за собствени пропагандни и идеологически цели - той не може да бъде никаква заплаха за секуларния характер на американската държава и общество. Изскубнат е отдавна тотално от своите и протестантски, и въобще християнски идейни корени, лишен от естествената си основа, затова и без фундамент никакъв фундаментализъм не може да бъде той, нито предизвикателство за светската държавност.

...................................................................

* Теолозите им (основно тези на петдесятническите секти, които тука слабо споменаваме) използват за основа някои пророчества от Стария Завет, основно от т. нар. "малки пророчески книги", в които се предвестява завръщане на израилския народ в Обещаната земя, след големи разселвания по разни причини. Те казват, че това не е конкретно историческо пророчество, изпълнило се още във времето на древноизраилската история, ами е апокалиптично - касае края на времето, защото в тези пророчества често използван израз е "а в последните дни...", затова виждат изпълнението им в 1947 година със създаването на държавата Израел в Близкия Изток, с което свързват предстоящото повторно възобновяване на Соломоновия храм - т. нар. Трети храм, където ще бъде интронизиран за абсолютен световен владетел Антихрист от самите евреи, а сетне пак те ще се отрекат от него в кратък промеждутък от време - 7 години. Изпускат от ум или въобще не знаят факта тези "тълкуватели", че разселванията и завръщанията на евреите в Палестина не са едно и две, като някои от тях са на по няколко етапи още в древността, а пророческият израз "в последните дни" е винаги особен - за тях последните дни са всяко време, непосредствено преди Божието разкриване - последни дни на благодатна възможност за покаяние и посрещане на Божията воля, явяваща се по един или друг начин в историята в изпълнение на промисъла Му, подобно както за православните християни всяка света литургия с евхаристия е "второ пришествие" - Христов съд над нас и изправяне пред Твореца ни лице в Лице. Въз основа на Христовите думи в Евангелието на Матей, според които "евреите не Го приемат Него, макар че е дошъл не в Свое Име, ами в Името на Бог-Отец, ала другиго, идващ в свое си име, биха приели лесно" у светите отци на Църквата съществува възгледът, че действително евреите в апокалиптичните дни ще интронизират Антихриста за свой и за световен цар и то точно насред издигнатия наново Соломонов - трети - храм, като сам той ще е евреин - от племето на Якововия син Дан. Тези виждания развива и обяснява например св. Андрей Критски. Но никъде не срещаме идея у тях за масово, поголовно преобръщане на евреите в Христовата вяра, нито за някаква тяхна положителна месианска роля.

Други пасажи, чрез които те обичат да "доказват" конструктите си, са в Посланията на св. ап. Павел и най-вече в 9, 10 и 11-та глави от Посланието до Римляните. Там Павел сякаш ясно говори, че предстои обръщане към Христа на израилския народ. Те обаче или забравят, или въобще не знаят, че това обръщане, главно в Йерусалим, още по свето-павлово време е факт - епископът св. Яков, Брат Господен, е водач в Йерусалим на десетки хиляди новообърнати евреи, сред които много свещеници и фарисеи. Освен това, ако четем текстовете умно и с разбиране, ще видим, че в тях има много повече емоция и молитвен екстаз, отколкото теология. Павел си остава докрай пламенен еврейски патриот, но със сърце, което е и широко обърнато към езичниците, след като е докоснато и променено от благодатта на срещналия го по пътя за Дамаск Възкръснал Назарянин. Заради непристорената му пламенна любов и към езичниците, садукеите го ненавиждали, а ортодоксалните фарисеи никога не успявали да го разберат докрай, макар че, проповедта и теологията му били хилеловски-фарисейски прочит на Евангелието. В тези пасажи Павел като че се оправдава пред сънародниците си - юдеохристияните в Римската църква, че не е родоостъпник, заявява даже, че сам предпочита да бъде отхвърлен от Христос, ако това ще доведе да се спасят всички евреи чрез Христа. Тези думи трудно ще се осмислят, ако търсим в тях теология. Тук теология няма, ами има изгаряща го любовно-патриотична емоция. При взе това Павел оставя и "вратички" - бъдещето всеобщо спасение "в Христос" на евреите той задава като условно - ако се покаят, както и прави уговорката, че не всички "евреи-израилтяни по плът" са част от истинския Божий Израил - духовните потомци във вярата на Авраам, че такива потомци са и езичниците, ако имат вярата-доверие в Бога на Авраам.

следва: Ционизъм и класически протестантизъм