Типове попове и видове владици (Шушумиги и мамалига)

Българският поп е едно знаменателно явление в нашия духовен, социален и политически живот от нине. Неговият безспорен колорит и многозначност занимават още дядо Иван Вазов, а после и Чудомир. Дали ще е разтърсващ с низостта си, дали ще е по вазовски: "един поп - този низък червей, тоя гнусен роб", или безобидно симпатичен в своята социална и духовна несъстоятелност, като у Чудомир, няма голяма разлика - и в двата случая е излишен в обществото, според тях, като при втория поне има някакво оправдание за присъствието си със своеобразния си "нашенски" колорит.

Попското племе днес се дели на няколко измислени от мене типа. 

Първият тип е

Попът-мутра

Посвоему той всъщност не е мутра, ами е "хайдутин, комита, войвода", той се бори за народни правдини и срещу душмани и народни изедници. В дома му ще се намерят пушки, пистолети, ножове, саби, байряци и калпаци. Враговете си (и на народа) този "открива" у циганите, сектантите, хомосексуалистите. А той няма и къде другаде да ги "намери" вразите впрочем, защото стиска ли му да ги види у истинските народни изедници, които обикновено се намират на софрата му? Също като книжниците и фарисеите от евангелско време е - яде до пръсване на римската хранилка, а същевременно громи и издевателства над "митари и блудници" отсред собствения си народ, за да оправдае съществуването си пред народа си на "народен будител", докато скришом ползва охотно парите на митарите и ласките на блудниците.

Попът-мутра не е истински престъпник, не е реална мутра. Той се мутрее поради комплексите си. Преминал е началното си и прогимназиално образование във времето на "късния соц", слушайки как едничките струващи нещо свещеници през нашата история са "революционерите в раса" - прото-революционерът поп Богомил, поп Матей Миткалото, който рушил собственоръчно протестантски черкви или гео-милевият "червен поп" Андрей. Той смята, че всички това и очакват от него, за да го уважават - да е "комита в расо", затова и като такъв се докарва - главно на стойки, атрибути и на уста.

Той е израстнал (възмъжавал) освен това през дивите 90 години от миналия век. Тогава е бил пълна шушумига - често "без два лева в джоба". Истинските мутри край него са карали безумно скъпи коли, пиели са безумно скъпи напитки и сменяли през вечер неприлично красиви жени. Но истинските мутри или се избиха помежду си, или тези, дето ги пуснаха да се мутреят - кукловодите им, ги доизчистиха. Сега за тях реве само варненката Веса Томова, когато се натряска. Но попът-мутра оцеля, щото тогава не е бил мутра. И сега е "мутрата" той. Да, сред прогресивно обедняващо и опростачващо се население вероятно изглежда в собствените си очи и в очите на голтаците истински принц със средно-скъпите си автомобили и напитки.

Докато бягат от сянката на поп Кръстьо и се опитват да се скрият под тая на поп Андрей или Матей Миткалото, те забравят, че Кръстьо не е предал Левски, защото не е бил сам той патриот и поборник за свобода, ами защото с парите на комитета, които пазил, се изкушил да си построи хубава къща. Предал е Левски от страх да не бъде наказан за злоупотребата, а не от любов към османлиите.

Следващият тип поп, за който сега ни се разсъждава, е

Попът "боб-тулуп"

Твърде често той става поп заради туй, че за друго нищо не го бива. Обикновено това се случва със застъпничеството на някой вуйчо-владика - в БПЦ, за да станеш някой и нещо, освен ако не си внедрен от сенчести държавни структури или престъпния бизнес, трябва да си или владишка рода, или владишки любовник, освен ако не си твърде изобретателен, за да умееш продължително да задържиш интереса на някой владика върху себе си било чрез шантаж, било чрез взаимна изгода или много добро ласкателство.

Попът "боб-тулуп" гордо празнува своя "професионален празник" заедно с учители и академични работници в деня на Народните будители, но когато трябва да реши на нечий християнски некролог "възкресение" ли трябва да се пише или "васкресение", изпада в недоумение. Той обикновено е пълен примитив - и като навици, и като поведение, и като ценностна система, способен е на най-големи низости за някоя и друга паница боб (със сланина) допълнително.

Попът-мутра и попът "боб-тулуп" са "добри" администратори. Те управляват църковните финансови и имуществени дела на местно ниво на принципа "кон за кокошка", като обикновено кокошката от накачулулите ги ортаци - "ктитори" и "дарители" църковни, е за тях лично, а конят за приятелите им - "съдружници" - същите черковни "епитропи". Те умеят да се докарват на владиците си или чрез лъжи, интриги и ласкателства, или чрез приличен "владишки дял" от "манджата".

Третият вид поп е

Попът-младостарец

Той не е лош човек, често е истински идеалист, който от сърце желае да бъде добър свещеник, пастир и проповедник. Обаче му е калпаво образованието и лоши менторите. Липсата на адекватност и качество в служението си попът-младостарец, когато е наистина смирен и добронамерен и не стане гуру-идиот, тормозещ миряните с диващини и фанатизми, компенсира с пасторални интонации в говоренето си, на което се стреми да придаде чрез тона си някаква велика духовна дълбочина. Ходи обикновено и гледа тъй, сякаш е мушнал, простете за израза, между две и пет "нетварни ракии" от сутринта.

Хората го обичат, заради неговата искреност, заради огромното му желание да им служи. Ако той би имал мъдър владика или възрастен свещеник за наставник, със своето трудолюбие, упоритост и преди всичко с чистотата на помислите си, би постигнал чудеса.

За съжаление обаче владиката му е твърде зает с хиляди други неща, за да намери време да се занимае с отеческа помощ в неговото израстване като духовник, проповедник и богослов. Владиката му или се занимава с интригите в синода, или със сплетните в епархийския съвет, или мило за драго дава да го "обявят за превъзходен богослов" хора, които ние лично се съмняваме, че са такива, но той си е наумил, че са. Или лети край земното кълбо със себеподобните си, или се поти на фитнес-тренажора си, щото преди време друг владика му бил казал, че е дебелак. Как ще отслабне, колкото и да тича "по въртящата се пътечка", да се чудиш и маеш, драги ми читателю, като заедно с фитнес-тренажора си, си е донесъл на идване в епархията и солидна колекция гръцко узо с телешко филе?! Но не разсъждавай суетно - дълбоки и неизследими са църковните дела, особено владишките, те се разумяват частично само от истински църковните люде, не и от тия като мене, дето само си въобразявали, че са църковни нали?!

Твърде често пък се оказва, че по-възрастният свещеник, когото попът-младостарец си е избрал да го наставлява него, сам е или артист и манипулатор, или абсолютен ненормалник, тъй че неговото възрастване като духовник се превръща в кауза-пердута почти.

Четвъртият вид български поп е

Попът-общественик и политикан

Тях ще ги видите по приеми и конференции и разни форуми, медии. Любимци са на разните там фондации и неправителствени организации. Изказват се уверено и наперено за геополитика, за политология и социология, за човешки права и граждански свободи. Обикновено папагалстват нескопосно чуто оттук-таме или прочетеното и недообмислено от 4-5 тънки, но претенциозни книжлета, издадени пак от въпросните фондации и НПО-та.

Той едва ли някога ще преодолее травмата и надмогне комплексите си, задето е станал свещеник. Боли го и ще го боли, че балът от гимназиалната му диплома не е стигнал да запише някоя престижна специалност, ами се е класирал само в листата за прием на богословски факултет. Но вместо сега, когато има бол свободно време, да се подготви и кандитатсва за студент по философия, филология, история, социология, нему е много по-леко да се повърти и отърка о някое научно "светило"-чучело, намерило в църковните среди къде да свети със съмнителната си светлина. Да покибичи в разни претенциозни сайтове, където да се накълве с модерните и оборотни клишета, които да плямпа наляво-надясно и тъй да си възвърне нивга неполученото самочувствие на интелектуал.

* * *

Попът-мутра го търпят и толерират главно владиците тип "шушумига", като сливенската владика или тип "психопат", като пловдивската владика. 

Шушумигата го търпи поради липса на избор и лични "топки" - самият него го е страх ужасно от "мутрата". А е и истина, че владиката-шушумига и попът-мутра всъщност се обичат и харесват - "мутрата" е наясно, че дълбоко в себе си е една голяма шушумига, затова и защитава, покровителства посвоему шушумигата си владика, в негово лице защитава и ласкае себе се, душевно мастурбира един вид, а владиката-шушумига, преди да развие религиозната си патология, вероятно е бил малтретиран в детството си от хулигани и затова е развил комплекса на жертвичка - "Моля ви, моля ви, не ме бийте, ще ви дам всичките си парички и банички!"...

Абе, аз съм май ебаси шибаният "психоаналитик", а!? 

Извинете!

Извинявам се...

Моля да ме извините...

А Владиката-психопат го търпи расоносния мутрьо, защото такъв всякога може да му "влезе в работа", да му бъде полезен. Неслучайно и най-много мутри в расо на глава от попското епархийско народонаселение се прескачат в свето-сливенска и свето-пловдивска епархии.

Попът "боб-тулуп" вирее главно из епархиите ни в Севера - Загоре "по средновековному" - "Бели Дунав грей: боб-тулуп се смей" Току-що съчиних нова поговорка, ръкопляскайте!

А мога и стихче да съчиня:

"Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми,

храмов празник поп-тулуп празнува, плюска и пърди!"

Той необезпокоявано вегетира покрай владици, които са заинтересовани главно и предимно от "владичината" си. Ако владиката получава от поповете достатъчно пари за нови гащи на конкубината си или за мамалига на разпръснатата си из доста попски семейства незаконна (снесена-привнесена) челяд, никой не ще и пипне поповете за нищо - независимо колко дебели са, безхаберни и мързеливи, па ако ще и да отварят храмовете си на високосна година по веднъж, когато намине оттам владиката.

Попът-пишманинтелектуал пък е фаворит на снобите и парвенютата сред владиците. Столицата на царството им е там, където отиде сравнително наскоро нов митрополит, заедно с любовника си, водещи на каишка кученцето си Джони-Боби. Няма да назовавам града, щото съм дискретен. За владиката парвеню пишман-интелигентът с камилавка е ценен с туй, че вместо него чете тънките книжлета, слуша "умниците", дето са ги списали и му суфлира какво и къде да казва, за да се харесва навсякъде. В една от епархиите ни например вече има в това нещо здрав и установен континюитет.

Следва: "Църква и "бизнес", митри и мафия"