Въведение на Пресвета Богородица в Храма

автор Таня Илиева -Мускетарката 

Тропар на Въведение на Пресвета Богородица в храма :

„Днес Божието благоволение пред образа и на човеците проповядваното спасение, Дева в храма ясно се явява и Христа предвъзвещава на всички; Тъй и ние велегласно да възгласим: радвай се, изпълнение на промисъла на Жизнодателя.“

Въведение в храма на Пресвета Богородица е празник, основан на Свещеното писание и по-късните апокрифи. Той е денят на изпълнението на обета на родителите на Пресвета Богородица -праведните Йоаким и Анна, да посветят детето си в служба на Бога. Когато  Мария  станала на три години, те я завели в Йерусалимския храм, където живяла до годежа си с праведния Йосиф.

Празникът е един от дванадесетте важни празника в календара на Църквата. Той се празнува на 21 ноември в източноправославната църква и римокатолическата, а в коптската църква на 29 ноември.

Основен източник на сведения за случилите се събития е Протоевангелието на Яков, датирано от втората половина на 2 век и латинският извор Евангелието на псевдо-Матея. Двата източника се различават по детайлите на събитието. Също като извори можем да посочим Менология на Василий Втори от края на 10 век, Синаксарът на Константинополската църква от 10 век, съчиненията на Георги Никомидийски, Теофилакт Български и едно анонимно съчинение, съчиненията на Герман Константинополски, Тарасий Константинополски, Григорий Палама.

Според преданието, преди зачатието на Богородица, на  света Анна и се явил един ангел с вестта за раждането на детето й, тогава тя дала обет: „Ако мога да родя дете, било то момче или момиче, ще го обрека да служи на Бога през целия си живот.“

И когато Пресветата Дева станала на три години, нейните родители решили да изпълнят обета си.

В храма Мария била посрещната от първосвещеника Захарий, бащата на Свети Йоан Предтеча, заедно с всички свещеници. Родителите на Мария я поставили на първото стъпало на стълбата, водеща към храма.

Стълбата към храма която води към Храмовия хълм.

След което малката Мария е била въведена в Светая Светих от първосвещеника. Според Протоевангелието на Яков, когато Мария станала на 12 години, Захарий направил своеобразна сгледа на кандидатите за женитба с нея и Йосиф бил избран за неин годеник.

В източниците се споменава за годините прекарани от Мария в Храма. Според тях тя била хранена с храна от небето, носена от ангели. Когато Света Богородица станала на 12 години, тя напуснала Храма, като преди това получила благата вест от архангел Гавраил за раждането на Христос.

В евангелието на псевдо-Матей се разказва за всичко, с което се е занимавала Богородица при прибававането в Храма: тя усърдно се е занимавала с изучаването на Свещеното Писание, с ръкоделие и постоянна молитва.

Най-пълно богословско тълкуване дава преподобни Григорий Палама на Въвеждането на Света Богородица в храма. Светецът в своето слово „Представянето на Мария", разказвайки историята на празника, изяснява предопределението на Светата Дева за спасението на човешкият род.

Празникът според някои изследователи се е установил през 543 година по времето на император Юстиниан. Но няма писменни доказателства за това. Първото свидетелство  за празника е от 8 век. Това са две проповеди, посветени на празника от патриарх Герман Константинополски. Празникът е указан в няколко Месяцеслова от 8 век, но краткото описание свидетелства за тържественото му отбелязване. Широко разпространение той получил през 9 век, когато са написани стихирите на литиите от Георги Никодимийски, също се появяват и два канона от Георги Никодимийски и Василий Пагариот, епископ на Кесария. До 14 век празникът не е в списъка с дванадесетте важни за църквата. За въвеждането му дават указания Теодор Продром през 12 век и патриарх Никифор Калист през 14век. Според студийския и йерусалимския Типик от 11-14 век Въведение на Пресвета Богородица се отбелязвал вече по тържествено, т.е вече като един от дванадесетте празници, важни за Църквата. А в Типика от 17 век празникът е вече както и в този момент.

В римокатолическата църква празникът е бил известен още през 9 век в Сицилия, място където живеели много православни гърци. През 11 век норманите, които превзели острова, го пренесли в Англия. Широкото разпространение в Европа на празника станало през 14 век. През 1340 в отговор на една молба на Филип де Мазиер, канцлер на йерусалимския крал да се въведе този празник в Римокатолическата църква по примера на Византия, папа Григорий Единадесети го въвел в календара. Във Франция празникът е получил разпространение през 15 век по времето на крал Шарл Пети, който заповядал да се направи служба в дворцовия параклис в Париж. Окончателното налагане на празника станало през 1585 година от папа Сикст Пети.

В България с решение на Светия Синод на Българската православна църква от 1929 година Въведение на Пресвета Богородица е обявен за Ден на християнското семейство и на православната учаща се  младеж.