Света великомъченица Екатерина

автор Таня Илиева-Мускетарката 

Тропар  на Света великомъченица Екатерина 

"С добродетели, като слънчеви лъчи, си просветила неверните мъдреци и като пресветла луна си прогонила тъмнината за ходещите в нощта на неверието; Царицата си придобила за вярата и мъчителя си изобличила, Богозвана невесто, блажена Екатерино; с желание си се затекла към прекрасния  Жених Христа в небесния чертог и от Него си се увенчала с царски венец. Предстояща с ангелите пред Него, моли за нас, празнуващите пречестната твоя памет"

                   

Света великомъченица Екатерина (до кръщението й Доротея) е една от много почитаните светици в православието. Нейната памет се празнува на 24 ноември в православните църкви с руски произход (Сръбската православна църква, Руската православна църква), в останалата част на православните църкви (Еладска православна църква, Константинопол, Йерусалим, Антиохия) на 25 ноември, в римокатолическата църква също 25 ноември, на Света Гора на 8 декември.

Основните източници за нея са три: анонимното й житие, един ръкопис на Атанасий, който твърди, че е бил неин секретар и слуга и житието, съставено от Свети Симеон Метафраст. 

Света Екатерина е родена през 287 година в Александрия. Според преданието, тя била „изучила творенията на езическите писатели и всички древни поети и философи..." Екатерина добре познавала произведенията на древните мъдреци, но тя била изучила и съчиненията на известните лекари: Асклепий, Хипократ и Гален; също владеела много добре ораторското изкуство и диалектиката и знаела много езици и наречия"

Била е покръстена от един сирийски монах, който й дал името "Екатерина". Според преданието веднага след покръстването й се явил Иисус Христос, който й дал пръстен и я нарекъл своя невеста. Това е Мистичният брак на Света Великомъченица Екатерина, иконографски сюжет символизиращ духовната връзка между Иисус Христос и правото й да се нарича Христова Невеста.

Екатерина приела мъченическата си смърт през управлението на император Максимин в началото на 4 век - 303 година. Тя отишла в езически храм, където е трябвало да се извърши жертвоприношение, заповядано от императора, но тя публично го призовала да не почита боговете и да обърне взор към християнството. Императорът бил впечатлен от красотата и красноречието й е я поканил да участва в празненството. Спорът, който бил предизвикан от Екатерина, бил много разгорещен и в него участвали всички известни философи, и след като били победени от мъдростта на момичето, били изгорени на клада.

Максимин призовал Екатерина да приеме традиционната вяра в множеството богове, но не успял. По негова заповед тя била хвърлена в тъмница. В тъмницата тя била посетена от Августа - съпругата на императора, нея е довел приятелят на Маскимин - Порфирий. Екатерина убедила двамата да приемат християнството.

Придворният на име Хурсаден измислил едно  колело с шипове, за което била привързана Света Екатерина и подложена на мъчение. Но ангели слезли от небето и разрушили колелото и така била избавена от мъки. Научила за това императрицата, изповядала своята вяра в Христос и била наказана заедно с Порфирий и още 200 войници християни.

След тези събития Максимин извикал отново Екатерина  пред себе си и и обещал да я направи императрица, ако се поклони на идолите. Тя отказала и той заповядал да й отсекат главата. Вместо кръв от тялото и потекло мляко.

След изпълнението на присъдата, тялото на Екатерина изчезнало. Според преданието ангели пренесли тялото на върха на планината Синай, там сега има манастир, носещ нейното име. Три века по-късно, в средата  на шести век, монаси от манастира посветен на Преображение Господне, построен от император Юстиниан, имали видение за мястото, където се намират мощите на Света Екатерина. Отишли на това място и ги намерили, като ги разпознали по пръстена, който и дал Иисус Христос и ги пренесли в църквата на манастира. След намирането на мощите и пренасянето им в манастира на Преображение Господне, култът се разпространил и през 11 век променили името му на "Света Екатерина". 

В олтара на манастирската църква в мраморна рака се съхраняват в две сребърни ковчежета главата и дясната й ръка. Достъпът до мощите е непрекъснат. В памет на поклонниците се дават сребърни пръстени с изображение на  сърце и надпис ΑΓΙΑ ΑΙΚΑΤΕΡΙΝΑ. 

Още мощи на великомъченица Екатерина има в мощехранителницата под иконата й. Там се съхранява един от пръстите й. В град Фулда (Германия) в параклисът на 14-те свети помощници в Немският музей на хладното оръжие в Солинген има още от мощите. В Солинген заедно с мощите се съхранява и колба с миро.

Въпросът за действителното историческо съществуване на Света Екатерина е проблем на спорове. За неин прототип се смята описанието на една анонимна християнка, описана от историка Евсевий Кесарийски.

Тази жена се споменава от историка Руфин като Доротея, която носи по-късно името Екатерина.

Има версия , че Екатерина е прототип на Хипатия - убитата жена-философ от Александрия, убита от християни-фанатици.