Нееврейско четене на Стария Завет

          

         

"Соломон, тоя тиран развратен..." (Хр. Ботйов)

следва от Ционистка следа в американския протестантизъм

Тях почти никога и никъде не са ги харесвали. А не е и имало защо да ги харесват. С абсолютно съзнание за своята собствена изключителност, което не е основано на нищо реално и обективно. Единствено да субективното Божие решение и воля. Това именно Мойсей, от Божие име, им го и казва директно, в прав текст. Бог и Мойсей постоянно им повтарят, че са отвратителни - ту на Мойсей му идва до гуша от тях, та Бог го придумва и разубеждава да не се отказва от народа, ту обратното - Мойсей придумва Бога да не ги отхвърля и унищожава.

Заради арогантността и простотията си, те са търде често на косъм, на ръба на пълно унищожение.

Съвсем не е случайно, че Александрийската църковна светоотеческа школа в тълкуванието на Стария Завет е предпочитала да тълкува и да разбира нещата символично, защото заровим ли се, като Антиохийците, в буквалното, историческо изследване на случките и събитията, можем до дън-душа да се отвратим от "Богоизбрания народ Израил". Вероятно същите подбуди движат и модерния за времето си юдеин Филон Александрийски, който е от най-изестните предхристиянски алегоризатори на Стария Завет - да не изглежда тъй противна историята и традицията на неговия народ, които иска да представи на елини и римляни, а може би и да ги заинтригува с тях. Гностиците еретици пък направо отричат свещеността  на старозаветните писания и това е една от причините - скандалността, стигат даже дотам да обявят старозаветния Бог Яхве за сатана.

Да погледнем още Авраам - "бащата-парадигма" (той впрочем и Давид - парадигмалният цар, не е много по-голям хубостник) - Авраам първо, обсебен от идеята да има свой собствен син, по идея на жена си Сара, опложда слугинята й Агар. Тя ражда Исмаил. После обаче и Сара ражда - Исаак, обещания му от Бога именно от нея син. Между двете започва конфикт. Конфликът Авраам разрешава, като прогонва от шатрите си Агар и сина им Исмаил. Изгонил ги е впрочем без достатъчно храна и вода, та Ангел Господен, разказва ни библейската история, е трябвало да се намеси, за да ги спаси. Ако не би ни дал св. Павел в Посланието до Галатяните алегоричното тълкувание - че Исаак и Исмаил (съответно Сара и Агар) са всъщност два типа хора, според отношението си към Бога - едните "сделкаджии" и угодничещи, "синове на плътта", а другите доверяващи се и обичащи безкористно Подаряващия Бог, заради Него Сам, а не заради страх, награди и подаръци - "синовете на обещанието, на Духа"; ако ли бихме останали на нивото и пластта на самата история, то и Авраам, и вярата му, че и Богът му биха ни опротивели до ужас.

А какво да кажем за това пък, че докато Авраам и Сара се скитат из Междуречието и Египет, той се опитва да пробута жена си за любовница на разни царе. Думите му към нея буквално са: "Хайде, кажи че си ми сестра, а не жена, та ако те хареса царят, щото си хубавица и поиска да те вземе за себе си, да не ме убият, ами да поминувам добре покрай тебе, като твой брат!". Същото прави после веднъж и синът му Исаак с жена си Ребека, че на това отгоре и след като я е "пласирал" на един цар, комуто гостуват, продължават да правят секс помежду си, та царят ги вижда от прозореца си в една градина, в която са се скрили да го правят и искрено се възмущава.

Един от малкото наистина светли образи в кн. Битие е този на Лот. Докато живеел със семейството си в Содом и Гомор, той измъчвал праведната си душа, гледайки беззаконията на съгражданите си. А пред плановете им за най-ужасните им грехове, касаещи неговите чуждоземни гости, за които ни те, ни той подозират, че са всъщност ангели, Лот не кълне, не заплашва, той просто ги умолява да не вършат това.  И когато Бог решава да изпепели двата града, заедно с жителите им, Лот буквално започва да се пазари с Бога, ако е възможно да не го прави, да ги пощади... Точно обратното сиреч на нещото, което почти хилядолетие по-късно друг евреин ще напарви - пророк Йона, който се разсърдил на Бога, че пожалил ниневийците... А може би разликата пък да иде от това, че Лот не е "чист евреин", той е син на брата на Авраам, а не Авраамов потомък?

Само за Мойсей може да се каже, че го виждаме в светлината на истинска човечност, широта на духа, на ума, благородство. Мойсей обаче, макар и ереин по кръв, е отгледан още от пеленаче в дома на египетски аристократи (ако това не е мит), в културата и образованието на Египет е отрасъл, при това като княз, осиновен от дъщерята на Фараона... А може би пък точно тъй е и трябвало да стане, щото ако ги беше повел евреите да напускат Египет някой като Яков-Израил, вероятно щеше да ги продаде вкупом на някого от срещнатите по пътя за Ханаан езически царе за роби, докато ги "освобождава".

Яков ли споменахме? Да, Яков.

Любимецът бил на майка си Ребека, докато татко му Исаак сякаш не е можел много-много да го понася. Както се вижда после, май е имало защо... С раждането си още получава име, което изначава вероломен човек, подлец, заради начина, по който се ражда заедно с брата си близнак Исав - бебетата излизат от утробата на Ребека, като второто бебе - Яков, държи са петата първородния Исав, сякаш се опитва да го изпревари в раждането. Постепенно, с израстването им, Яков успява да се сдобие с първородството: "купува" го срещу една паница леща от прегладнелия, връщащ се от ловуване в стана им, Исав. Но Исав не се чувства измамен, защото той не цени първородството, цени друго повече - бащината благословия, която тогава се е давала предсмъртно, основната и най-важната - на първородния син. Е, Яков успява и нея да му вземе, тоя път с измама - преправя се пред полуслепия им вече баща, подучен от майка им, на Исав.

Ами Йосиф Съновидецът, тълкувателят на сънища, един от дванадесетте сина на същия този Яков, отци на дванадесетте колена на народа на Израил?

Като малък тоя разглезен хвалипръцко така успява да разгневи братята си, като им въвира в очите, че е фаворит на баща им, че даже и Бог в сънища му обещава, че ще бъде първенец над тях, че ще му се поклонят един ден на него, като на слънце и баща им и майките им, та те решават да го убият на място, когато им носи веднъж храната при стадата на баща им, които пазят, докато пасат. Размислят и просто го продават за роб на преминаващ в тоя момент керван за Египет.

В Египет, преминавайки през доста премеждия, Йосиф максимално се възползва от дарбата си да тълкува сънища и се превръща в най-близкия човек до Фараона (първи след Фараона, според библейския израз), защото Йосиф прави на египетската власт неоценима, безценна услуга. Той закрепостява буквално свободните египтяни под фараонската власт. Йосиф разбира от съня на Фараона, че в Египет - "житницата на света" по онова време, предстоят седем години с изключително богата житна реколта, а след тях седем сухи, бедни и гладни. Той подучва Фараон да складира изобилието от жито в първите седем години, а щом дойдат гладните, да продава на народа житото първо срещу злато, а щом златото им свършва, срещу собствеността им на земята, после срещу собствеността на животните им, накрая срещу собствената им свобода.

Йосиф т.е. задава еврейското ноу-хау, според което и до днес действа всеки евреин, стане ли някъде из постхристиянските ни общества финансов министър.

Обаче работата е там, че управлявали в момента, според някои изследователи на историческия контекст на библейския текст, хиксосите в Египет - династия на завоеватели, чужденци, или други номади от севера. С една дума Йосиф спомага за допоробването на египтяните - да стане робството освен политическо, но вече и социално. Отплатата за евреите от хиксоските тирани е щедра - те много години наред охолстват всичките, а Йосиф и баща му Яков са погребани като египетски велможи - телата им са мумифицирани.

Следващата библейска книга - Изход, ни въвежда в нов "сюжет" - евреите са вече в немилост, самите те са поробени от египтяните и даже е започнал над тях геноцид. Обяснението за геноцида е тривиално - защото били станали твърде многобройни и египтяните се били уплашили да не им отмъкнат царщината изпод носа.

Но тука изниква въпросът - как така, след като според библейските източници, те са там вече 430 години, все още съставляват затворена културно и социално група, която извиква страх у египтяните? Още повече, че евреите все още собствена религия нямат, ами само сбор от предания, легенди и суеверия, които по-късно Мойсей ще систематизира, нямат и собствен закон - ще го получат под Планината Синай сетне. Как така не са се интегрирали на най-малко?

Отговоря може би писателят Мика Валтари в книгата си "Синухе Египтянинът". В нея, писана въз основа на сериозни исторически изследвания, той ги нарича хабири и ги описва като диви, безпросветни и крадливи, подобни на някои групи сред нашите цигани в България днес... А те и циганите впрочем така пристигат в България, заедно с османлиите, колещи и грабещи пътьом много по-жестоко от самите селджукски турци.

А "отговорът" защо е започнал тормоз нас тях в книга Изход е кратък - "В Египет се издигна друг цар, който не знаеше Йосифа". Всъщност тоя друг цар не е вече хет. В Египет е имало въстание, започнало от Юг, от Долен Египет. Хиксосите за завоеватели от север на Египет, тъй че е логично северните райони да са били по-гъсто населени с хиксоси. Някои изследователи допускат и родствена връзка между евреите и хиксосите, в случай, че са нахлули в Египет не от Мала Азия, ами от Близкия Изток, което не е никак изключено.

Това е новият, "друг цар", споменат в началото на кн. Изход и той вече е египтянин, вероятно е да не е "знаел нищо за Йосиф", но очевидно е знаел от каква сволоч е съставена огромната част от родата му на Йосиф. Новият фараон решава "еврейския проблем" съвсем "по модерному" - труд като в концентрационен лагер и регулация на раждаемостта - убиване на новородените еврейски бебета от мъжки пол... Съвсем не е изключено силно преувеличените разкази за събитията в Хитлеристка Германия през 20 век да са вдъхновени от еврейските спомени от древната им история... За тях май от древност е и ще си остане най-голямото оскърбление - да ги накараш да работят наистина.

За тези последни епизоди от престоя си в Египет, предшествани от много години на охолство и мир, евреите жестоко си отмъщават. По-точно разказват как Бог жестоко е отмъстил заради тях. Във вероятно митологизираните им по-късно фантазии, въз основа на докрайност преекспонирани реални събития, страхотни, описва ни се в еврейската част на Библията, едва ли не космически беди, връхлетели Египет, включая масов животински и човешки мор.

На излизане от Египет те финално се изгаврили с доскорошните си домакини - яли сварено и овкусено с възгорчиви треви агне, което в Египет се смятало за свещено животно, въплъщение на един от главните им богове на египтяните, подобно на свинята и предмойсеевските ереи, яденето на агнешко месо било абсолютно недопустимо и забранено. Това би било все едно да заколиш крава насред Индия и да се изпикаеш отгоре й. Яли вареното агне обути и облечени за пътуване, което е все едно пък като да влезеш в турска джамия с калпак на главата и с цървули, омазани с кал и свински лайна. Затапяли с безквасни питки хляб. Този вид хляб бил хлябът на робите и да ядеш свещеното агне така, било по-голямо кощунство и от туй изобщо, че го ядеш.

Фараонът буквално побеснял.

Библията разказва, че ги подгонил с цялата си армия, докато напускали Египет, планирайки да ги настигне при брега на Червено море, за да ги изголи и издави. Защо евреите са тръгнали към бреговете на Червено море, без да имат нито флота, нито лодки и как въобще са възнамерявали да го преминат или Мойсей е знаел, че предстои чудо - разтварянето на морето от Бога за тях чрез сух път през средата, не знаем. Знаем от тях само, че морето се било разтворило и те минали по новия път, а като се опитал да ги последва лично фараонът с колесницата си и цялата си войска, над главите на египтяните се морето затворило... Египетските хроникьори или поне това от техните хроники, което е достигнало до нас, въобще не са чували за удавил се по подобен начин коскоджа ми ти Фараон, при това с цялата си армия.

Подобни истории впрочем разказват и циганите за себе си от своите легенди, свързани със св. Василий Велики, когото наричат Банго Васил... Донякъде обяснение за тези абсурдни "факти" можем да намерим в това, че в някои от най-старите преписи на книга Изход се говори не за Червено море, ами за морето с тръстиките, "Папирусовото море" - една блатиста местност с вода и тиня, не по-дълбока от до коляното. Естествено е тежките, метални военни египетски колесници да не биха могли да я пресекат в преследването, ако въобще са тръгнали подире им, а евреите да са я загазили уплашени до смърт и да са прецапали успешно. А пък фараонът, вместо да се е удавил, да се е плеснал по челото от изумление пред дивотията им и да е викнал: "Чао, мамицата ви циганска!" и да е обърнал назад с войската си.

* * *

E, да, фараон е бил престъпник, защото никоя власт няма право да третира така цял един народ или група от населението, колкото и да е „отвратителна” тя, заради историческа "справедливост" или опасения за бъдещето си. И да, независимо как е умрял - удавен от Бога или защото е получил от изненада инфаркт пред ерейската страхливост, простотия и цигания, не е важно, ами е важно, че заради тоя описан преди това геноцид, си е заслужавал смъртта. И даже да не е умрял на място, нито малко по-късно, легендата пак е праведна и истинна - заслужил си го е, даже голяма част от историята да е художествена измислица и еврейски фолклор, то пак той нещо такова е би трябвало да получи за възмездие.

А ние пък, поставяйки въпросите по тоя начин, не искаме да богохулстваме, опитваме се просто да спрем да четем Стария Завет по ционистки - ерейско-нацистки. Повечето от героите там не са духовни и умствени исполини, даже много често - съвсем обратното са те... И все пак, на тая точно сган бившият египетски княз Мойсей дава по-късно едно от най-човечните и справедливи Законодателства, познати по онова време, взаимствайки, разбира се и от множество други... Тоя Закон, както виждаме от собствената им, разказана от тях самите история, те сами твърде рядко са били склонни да прилагат и даже разбирали. Но сигурно за Мойсей са били много по-гнусни да ги гледа пирамидите, паметници на мегаломания и богоборство, както и да чете науко-образни религиозни глупости за инцест, убийства и канибализъм, затова и тръгнал "накъдето му видят очите" начело с тях.

Бог тях е избрал (при все, че нивга не им спестявал истината за това "колко пари струват"), за да се роди Христос, за да има "къде да се роди", да има кой да го посрещне и чака. То затова и Господ Иисус, виждайки ги, възкликнал веднъж: "О, роде невярващ, докога ще ви търпя!?", а друг път: "Род извратен!"

А и кой друг народ би настоявал да Го разпънат ("за нас и нашето спасение") или да се опитва сам да Го убие с камъни - Пилат, представителят на Чудовището император Тиберий дори не е искал да го стори, но го прави изнуден от тях?!

Самите евреи трябва да се разделят с ционизма и нацизма си, преди да се провират всячески в нашите правителства, те или масонските им филиали, за да прокарват закони, лекуващи ни от наш нацизъм и фашизъм, което правят вероятно от луда паника да не би някой някога да ги накара отново, като Адолф Хитлер, да работят с ръцете си.

* * *

За пръв и последен път евреите имат държавност от мащабите на световна сила за онова време и то по-скоро в икономическо и политическо отношение, отколкото във военно, във времето на цар Соломон. Веднага след неговата смърт, обществото, което не е било готово за такова нещо, изтощено обявява политическия си срив - малката "империя" на Соломон се разпада.

Великите битки и войни, описани във времето на Иисус Навиев, Съдиите Израилеви, книгите на Царете Израилеви, тъй сякаш от тях тътне цялата земя и световната история, като от тези на полето Маратон или при прохода Термопилите, изглеждат всъщност както и днес изглежда едно "отиване на яма", което и още се практикува в Родопските села. Мъжете от едно село, въоръжени с колове, вили и камъни, а понякога и само с едни голи шамари, тръгват заедно към съседното село и ако успеят да набият тамошните мъже, отмъкват покъщина, зимнина, пари. На това му се вика "отиване на яма" и по сходен начин за изглеждали войните между евреите и останалите палестинци тогава. Градските стени, които днес, четейки Библията, ни се струват внушителни, защото ги асоциираме с тези на Вавилон или на средновековни крепости, не са представлявали повече от невисока ограда, предназначена да пази вътрешността на селището от диви животни повече, отколкото от нападащ противник.

* * *

Струва си да се учудим от факта, че няколко столетия протестантската теология се е занимавала с един-два пасажа именно от Посланието на св. ап. Павел до Римляните. И няколко столетия протестантските библейски учени-изследователи яростно отричат авторството му на Послание до Евреите.

От богословието на св. ап. и ев. Йоан, което е много по-дълбоко от Павловото, слабо се интересуват, от това на св. Петър още по-малко, а на св. Яков, Брата Господен, някои от тях откровено презират... 

Защо ли така?

следва: Еврейски басни